Определение № 18 от 19.01.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18 гр. Шумен, 19.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Частно наказателно дело № 20223600200474 по описа за 2022 година

Производството пред Окръжен съд гр. Шумен е образувано по реда на чл.

243 и сл. от НПК по жалба на адв. Б. Р. от ВАК, като повереник на Т. К. П. от гр.Варна против Постановление №397/2022 от 01.11.2022г. за прекратяване на наказателно производство, с което е прекратено досъдебно производство № 120/2022г. по описа на ОД на МВР гр.Шумен, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

С жалбата се изразява несъгласие с атакуваното постановление. Повереника счита същото за незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. По същество се излага твърдение, че фактическата обстановка е лишена от конкретика по основни моменти от кръга на доказване – не е посочено каква е била дистанцията между двата автомобила, участници в произшествието; когато водачът на лекия автомобил предприема изпреварване, каква е била величината на скоростта на автомобилите в този момент, каква е била зоната на видимост между тях при започване на изпреварването, какъв път и колко на брой автомобила е изпреварил, кога според прокурора е приключило изпреварването и каква е била дистанцията между двата автомобила в този момент, в кой момент прокурора приема, че управляваният от пострадалия П. автомобил е станал опасност за водача на товарния автомобил и каква е била дистанцията между тях в този момент, кога водачът на товарния автомобил е 1 предприел спиране и дали това реално е довело до редукция на скоростта и ако да с колко километра в час. Излага се довод, че от постановлението не става ясно в кой момент П. е имал възможността на приключи маневрата изпреварване и да се прибере в дясната лента за движение, но не го е сторил и каква е била дистанцията между автомобилите в този момент. Според повереника липсата на ясна и конкретна фактическа обстановка не позволява извод за това какъв е механизма на ПТП и този пропуск изключва възможността за проверка правилността на правните изводи на прокуратурата. В жалбата пространно се развива и довода, че постановлението не е мотивирано. Оспорва се и извода на прокурора относно момента на възникване на опасността.

Прави се заключение, че липсата на мотиви и годна обстоятелствена част и конкретно приета фактическа обстановка не позволява извод, че водачът П. е имал техническа възможност да приключи изпреварването и да се прибере в своята лента за движение, както не може да се направи категоричен извод за липса на противоправно и виновно поведение от страна на водача на товарния автомобил.

Моли за отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, с указания по правилното прилагане на закона.

След като се запозна с доводите, изложени в жалбата и със събраните доказателства в хода на досъдебно производство № 120/2022г. по описа на ОД на МВР гр.Шумен, съдът намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради следното:

От фактическа страна наблюдаващият прокурор след анализ на събраните в хода на разследване доказателства установил следната фактическа обстановка:

На 18.02.2022г. през светлата част на денонощието по път ІІ-73 /Шумен — Карнобат/ в посока гр. Шумен се движил товарен автомобил „Мерцедес Актрос 1842“ с per. № NP085 - TG с прикачено полуремарке с per. № АЕ - 2

0932 NP управляван от Д. П.. Времето е било слънчево, пътното платно сухо, без неравности. Платното за движение разделено с прекъсната разделителна линия. При достигане на км. 4 + 400 и навлизане в плавен ляв завой срещуположно се е движил лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ В 0006 ВК, управляван от пострадалия Е. П.. На предната дясна седалка до него се е возила св. Т. П.. При навлизане на лекия автомобил в плавен десен за него завой, той се е движил 0,1 — 0,2 метра с левите колела в лентата за насрещно движение по която в момента се е движела товарната композиция. Водачът на товарния автомобил е задействал спирачната система, но двата автомобила се ударили с предните си леви части. Лекият автомобил рикоширал вдясно и завъртайки се на 180 градуса излязъл вдясно извън платното за движение.

За да обоснове своите правни изводи, представителят на прокуратурата съвсем резонно подробно е обсъдил заключението на назначената по делото автотехническа експертиза. Същата е в достатъчна степен пълна и обективна и дава отговори на всички въпроси, имащи значение за делото, включително и тези на които е акцентирал в своята жалба повереника на пострадалата П.. По делото е изготвена една автотехническа експертиза, като с молба на вещите лица, предвид допусната техническа грешка при изписване на дата и място е представен друг коригиран екземпляр, а не както се твърди в жалбата за наличие на две експертизи, взаимно противоречащи се. При анализа на доказателствата по делото и настоящата инстанционна проверка следва да се отбележи, че в хода на разследване са използвани всички възможни процесуални инструменти за разкриване на обективната истина в разглеждания казус. Същите са дали възможност за извършване на прецизен анализ и извеждане на правилни правни изводи. В основата на същите стои огледа на местопроизшествие, изготвен с необходимата пълнота и прецизност, в протокола на който са обективно отразени всички находки и данни, които са от изключително значение за изхода на делото и в крайна сметка са довели до разкриване на обективната истина. Процесуалната значимост на огледа на местопроизшествие в конкретния случай е неоспорима и поради факта, че практически по делото свидетели –очевидци по делото няма с изключение на жалбоподателката П. и водачът на товарния автомобил. Съдът намира, че няма основания, въз основа на които техните показания на база възприятията им да бъдат подлагани на каквито и да било 3 съмнения. Още повече, че същите до голяма степен кореспондират с останалите доказателства по делото. В този смисъл съдът намира, че нито разследването, нито аналитичния подход на наблюдаващия делото прокурор страдат от процесуални пороци.

Изложените в жалбата доводи засягат въпроса за пестелива фактическа обстановка, както и такива, сочещи на непълна и некомпетентно изготвена автотехническа експертиза, липса на мотиви и неправилна интерпретация на доказателствата по делото Доводите са пространно развити. Същите са неоснователни. На всички въпроси поставени от повереника обосновавайки твърденията си, отговори са дадени, както в заключението на автотехническата експертиза, така и при анализа му в обстоятелствената част на обжалвания прокурорски акт. Опитът чрез процесуална риторика и собствено тълкуване на правните норми и конкретно на такива от ЗДвП да се внуши, че разследването е проведено непълно и необективно, както и да се прокара хипотеза за виновност в поведението на водачът на товарния автомобил е некоректно и не почиват на доказателствата по делото.

Видно от протокола за оглед на местопроизшествие е, че мястото на произшествието се предшества от 700 метрова права отсечка от двулентов път от гладък асфалт, без неравности, с прекъсната разделителна маркировка по посока на огледа, съвпадаща и с посоката на движение на лекия автомобил, управляван от пострадалия П.. Установено е, че времето през тази част от деня е било слънчево и с много добра видимост. Именно в тази част от пътя, видно от свидетелските показания на св.Д. П., лекият автомобил е предприел маневра по изпреварване на колона от няколко автомобила, поради което и се е движел в неговата лента за движение, т.е. в насрещната. За този факт свидетелства и съпругата на водача на лекият автомобил, св.П.. След приключване на тази маневра, П. не се прибрал в лентата си за движение и продължил да се движи в насрещната. Възприемайки го като евентуална опасност П. е намалил скоростта си на движение и започнал да подава звукови и светлинни сигнали на насрещно движещия се в неговата лента водач на лекия автомобил. Въпреки това, без да се прибере в своята лента лекият автомобил с предната си лява част се удря в предна лява част на кабината на товарния автомобил. В свидетелските си показания св.П. също сочи, че съпругът й П. е управлявал автомобила, като тя стояла на предна дясна седалка. В един момент видяла, че се движат в насрещната лента за 4 движение, а срещу тях, по нейна преценка на около 100 метра идвал тир, като определя това разстояние като голямо. Реагирала, като попитала „Емо, какво правиш“, при което съпругът и подал още газ на автомобила и свил рязко вдясно, но в този момент усетила удара.

Не следва да се игнорират показанията на тази свидетелка и относно още няколко факта, а именно: че въпреки многото пътувания заедно, тя винаги се е опитвала да го наблюдава и контролира, а когато П. се е разсейвал, да го коригира. В показанията си не сочи какви са причините за това и не следва да се развиват каквито и да интерпретации в тази посока, но също така не може да се игнорира факта, че видно от справка за нарушител, издадена от сектор „Пътна полиция“ гр.Варна, на Е. П. за период от 10 години са наложени наказания по административен път за допуснати 35 нарушения на ЗДвП за превишена скорост/л.126 от ДП/. Всъщност в конкретния случай скоростта, с която са се движили насрещно двете МПС не е причина за настъпилото ПТП.

Механизмът на произшествието се състои в предприемане на изпреварване в насрещната лента на колона от автомобили от лекия автомобил, като след приключване на изпреварването, същият не се прибрал в своевременно в своята лента, а продължил да се движи в насрещната. От момента, в който изпреварването е приключило и автомобилът е останал в насрещната лента, водачът на товарният автомобил е задействал ефективно спирачките, като е подал и светлинни и звукови сигнали към насрещно движещия се автомобил, да предприеме прибиране в неговата лента.

Скоростта на движение на лекия автомобил в момента на удара е била 91,8 а на товарния - 69 км/ч. Общата опасна зона на двата автомобила е 152.6 метра, а към момента в който водачът на товарният автомобил е възприел лекият автомобил като опасност, той се е намирал на 49.73 метра от мястото на удара и на 83.28 метра от лекия автомобил. Св. П. е успял да намали минимално скоростта си на движение, с около 6-7 км/час, според заключението на експертите, но не е имал възможност да спре до мястото на удара. Тук е мястото да се посочи, че от констатациите на огледа за състоянието на двата автомобила, след настъпване на произшествието, се установява, че лекият 5 автомобил е бил насочен под ъгъл около 5 градуса спрямо оста на пътя към насрещната лента за движение, от което следва извода, че при възможност за употреба на спирачки в по - ранен момент от водача на товарния автомобил, лекият такъв би навлязъл по - наляво в насрещната лента за движение и ударът би бил челен и пораженията биха били с още по — тежки последствия за автомобилите и пътуващите в тях.

Според настоящата инстанция, следва да се има предвид и че ефективното задействане на спирачки на товарен автомобил в аварийна ситуация, каквато е разглеждания случай, също е носело риск и създало допълнителна опасност на пътя и предпоставки за ПТП и за други участници в движението, като се има предвид дължината, височината и тежестта на цялата композиция, при все, че същата е била и с товар, а това със сигурност е предпоставка за удължаване на спирачния път.

Правилно в постановлението за прекратяване на наказателното производство е разгледан и въпроса /поставен и от св.П./ за това, дали би било възможно да се избегне настъпването на произшествието, ако товарният автомобил се бе движил най-вдясно в лентата си движение. Няма спор по фактите относно това, че този автомобил се е движил изцяло в своята лента за движение, в рамките на маркировката очертаваща тази лента от пътя. Видно от заключението на автотехническата експертиза същият е бил в близост до разделителната линия, поради излизане от плавният, за него ляв завой. С оглед скоростта с която се е движил и характера на пътя /а именно в завой/, водачът на товарният автомобил, нито е имал задължението, нито възможността да отбие вдясно и това му поведение не е противоправно.