Решение № 389 от 21.07.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Плевен, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от К. М. Димитров Административно наказателно дело № 20234430201055 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на Ц. Г. Ц., с ЕГН: ********** от *** против наказателно постановление № 22-0938-004204 от 30.11.2022 г. на *** Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 4, т. 6 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложил на Ц. Г. Ц., глоба в размер на 50 лв. и глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 104А от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвПи на основание Наредба № Iз-2439 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 8 контролни точки.

В депозираната до съда жалба, жалбоподателят Ц. моли съда да отмени издаденото му наказателно постановление, без да са изложени съображения в тази насока.

В съдебно заседание, жалбоподателят Ц. Г. Ц., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна по жалбата *** Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призован, не се представлява.

1

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН - ДОПУСТИМА е.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление 21-0938-004204 от 30.11.2022 г. е издадено от *** Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение GA № 794578 от 18.11.2022 г., от който е видно, че на 18.11.2022 в 09:35 часа, в гр. Плевен, на ул. „Българска авиация“ до № 7, с посока на движение към ул. „Иван Миндиликов, управлява лек автомобил „Мерцедес Е320“, с рег. № ***, като извършва следните нарушения:

-Управлява горепосоченото МПС, като използва мобилен телефон без устройство позволяващо използването му, без участието на ръцете му -Не носи контролен талон към СУМПС или Заместващ го АУАН.

В АУАН-а, в графа възражения е посочено, че водачът има възражения, но не се сочи какви.

-нарушение на чл. 104А от ЗДвП – На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му;

-нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – не носи контролен талон от свидетелството за управление;

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описани са нарушенията и обстоятелствата, при които те са извършени, посочени са дата и място на извършване на деянията, както и нарушените законови разпоредби и нормата, въз основа на 2 която е определена санкцията.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.

Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

В случая АУАН е съставен от полицейския служител Г. В. Д. и в същия е отразено, че заема длъжността младши автоконтрольор към сектор “ПП” – Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.

От показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил посочените в АУАН-а и НП-то разпоредби.

Горната фактическа обстановка описана в АУАН-а и атакуваното НП 3 съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени в административно наказателната преписка към жалбата, показанията на свидетелите Г. В. Д. и К. К. А. дадени в о.с.з.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г. В. Д. и К. К. А..

От показанията им се установява мястото на извършване на нарушенията, както и че процесният АУАН е бил съставен при извършена проверка на водач на лек автомобил „Мерцедес Е320“.

Изяснява се на следващо място, че водачът на автомобила е бил спрян за проверка, тъй като бил забелязан от свидетеля да използва мобилен телефон по време на движение, като го държал в ръката си, но без устройство, позволяващо му да си служи с телефона без участието на ръцете.

Установява се още от свидетелските показания, че при поискване от страна на контролните органи водачът не е представил контролния си талон към СУМПС.

Свидетелите Г. В. Д. и К. К. А. са видели, че водачът на автомобила държи мобилен телефон в ръката си по време на движение. Показанията на свидетелите Г. В. Д. и К. К. А. изцяло се кредитират от съда. Същите са вътрешно непротиворечиви, хронологически и логически последователни.

В показанията си свидетелите Г. В. Д. и К. К. А. възпроизвеждат свои непосредствени възприятия като очевидци.

От показанията на свидетелите Г. В. Д. и К. К. А. по безспорен начин се установи, и неносенето на контролен талон към СУМПС в момента на проверката, поради което не се установяват основания да се отрече доказателствената стойност на показанията в останалата им част.

Не се констатираха и никакви обстоятелства, по които свидетелите Г. В.

Д. и К. К. А. да се счита за предубеден или заинтересовани от изхода на делото.

По т. 1 от НП-то , жалбоподателят е наказан за административно нарушение по чл. 104а от ЗДвП.

Съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателствени материали се установява жалбоподателят да е извършил така вмененото му във вина нарушение по т. 1 от наказателното постановление.

4

Установява се, че от обективна страна на описаните в НП време и място – на 18.11.2022 г. в 09:35 ч. в в гр. Плевен, на ул. „Българска авиация“ до № 7 в посока на движение към ул. „Иван Миндиликов“, жалбоподателят Ц. Г. Ц. е управлявал лек автомобил „Марцедес Е 320“, с рег. № ***, като е използвал мобилен телефон по време на управление на превозното средство без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете.

От показанията на свидетелите очевидци Г. В. Д. и К. К. А. се установи, че жалбоподателят е извършил деянието по време на движение - докато е управлявал моторно превозно средство.

Установява се и че именно наказаният Ц. Г. Ц. е управлявал процесния лек автомобил към момента на извършване на деянието.

Това обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя.

Следователно той е имал правното качество „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което е годен субект на административното нарушение, за което е наказан.

Така в обективната действителност са се осъществили всички факти от хипотезата на правната норма по чл. 104а от ЗДвП и за жалбоподателя е възникнало задължението да съобразява поведението си с разписаното правило за поведение.

Въпреки това, доказа се по делото, че по време на управлението на МПС, жалбоподателят е държал мобилен телефон в ръката си, като си е служил с него, но не е използвал устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете, установено от показанията на свидетелите Г. В. Д. и К. К. А.. С това си поведение жалбоподателят Ц. Г. Ц. е осъществил изпълнителното деяние на нарушението по чл. 104а от ЗДвП. Това нарушение е формално и с осъществяването на изпълнителното му деяние то е било довършено, без необходимост от настъпването на конкретен вредоносен резултат.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.

Към момента на осъществяването му жалбоподателят е формирал в съзнанието си представа относно проявлението в обективната действителност на всички елементи от състава на нарушението. Съзнавал е, че управлява 5 моторно превозно средство, като боравейки с уредите му за управление, е привел същото в движение и се е придвижвал по платното за движение.

Съзнавал е и, че по време на движение използва мобилен телефон, но без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете.

Въпреки това той е пристъпил към осъществяване на деянието.

За да бъде деянието съставомерно е достатъчно, телефонът да е бил използван по описания в хипотезата на нормата по чл. 104а от ЗДвП начин.

Все в тази връзка, съдът счита, че нарушението може да бъде извършено и чрез други действия освен осъществяването на телефонно повикване или разговор. Деянието би било съставомерно и ако се пишат съобщения или използват други приложения на мобилния телефон. Всяко едно от тези действия, щом бъде осъществено от водач на МПС и по време на движение, се квалифицира от правна страна като „използване на мобилен телефон“ и съставлява изпълнително деяние на нарушението по чл. 104а от ЗДвП.

Това е така, тъй като всяка от тези форми на поведение създава опасност от разсейване на водача, а оттам и от увреждане на обществените отношения по безопасното осъществяване на транспортната дейност.

От показанията на свидетелите Г. В. Д. и К. К. А. , които бяха категорични във възприятията си, се установи по безспорен начин, че по време на движението си жалбоподателят е държал в ръката си мобилен телефон и си е служил с него, без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Този факт е достатъчен, за да бъде нарушението доказано от обективна страна.

Правилно е определена и приложимата в случая санкционна разпоредба, като на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

Видът и размерът на приложимото наказание са определени от законодателя във фиксиран размер.

Съдът не констатира допуснато нарушение при определянето и индивидуализацията на наказанието.

По тези съображения наказателното постановление е законосъобразно и 6 обосновано по т. 1 и трябва да бъде потвърдено в тази си част.

По т. 2 от НП-то, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно който „водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него“. И в тази част съдът намира обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и обосновано, като извършеното нарушение е категорично доказано от обективна и субективна страна, а материалният закон е приложен правилно от наказващия орган.