Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 696 от 10.08.2025, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 1058/2025
Вид
Решение № 696
Подписан
10.08.2025
Състав
Татяна Димитрова Богоева Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 222 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 226 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 255 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 32, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.406, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.420 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.420, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 4, ал. 2 · Закон за нормативните актове
  • чл. 10, ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 8, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.8 ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • § 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 60а · Закон за съдебната власт
  • чл. 60г · Закон за съдебната власт
  • чл. 60е · Закон за съдебната власт
  • чл. 247б, ал. 2, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 10 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 696 гр. Благоевград, 10.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска в присъствието на прокурора С. Сл. Т. като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20251210101058 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. със съдебен адрес гр. чрез адвокат Й. С.

Л.-П. срещу РАЙОНЕН СЪД -КЮСТЕНДИЛ, със седалище и адрес гр. и ОКРЪЖЕН СЪД КЮСТЕНДИЛ, със седалище и адрес гр. .

С исковата молба се иска да бъдат осъдени ответниците Районен съд гр.- Кюстендил и Окръжен съд - гр. Кюстендил да заплатят солидарно на А. К. А. обезщетение в размер на 10 000 лева за нарушаване на правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва върху главницата от датата на прекратяване на производството - 16.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Поддържа се в исковата молба, че на 07.10.2015г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от ОББ АД и въз основа на последното е образувано ч.гр.д.

№1648/2015г. по описа на Районен съд - гр. Кюстендил, като заповедта за незабавно изпълнение му е връчена на дата 10.05.2021г., като последният подава възражение срещу заповедта за изпълнение на дата 18.05.2021г. Сочи се, че иск за установяване на вземането е входиран от „ОББ“ АД на 05.07.2021г. и на 16.07.2021г. ищецът е подал писмен отговор по така депозирания иск.

Твърди се, че на 09.03.2022г. исковата претенция е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовност и на 15.02.2023г. исковата молба отново е оставена без движение. На 21.07.2023г. е депозиран отговор на искова молба и уточнителните молби на банката, а делото е насрочено за разглеждане за 04.12.2023г. На 23.11.2023г. третото лице „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД подава молба за конституиране като страна, а на 16.01.2024г. делото е прекратено поради постигната спогодба между страните.

С оглед изложеното се сочи, че заповедното производството е продължило общо 5 години, 9 месеца и 12 дни, а това пред Окръжен съд - Кюстендил е с обща продължителност от 2 години, 4 месеца и 4 дни. Общо, цялото производство от започването му на дата 07.10.2015г. до приключването му е било с продължителност от 8 години, 3 месеца и 9 дни.

1

Сочи се от ищеца, че видно и от констатациите на Инспектората към ВСС по делото не са изслушвани свидетели, не са изготвяни и експертни становища, а като цяло последното не се характеризира с фактическа и правна сложност. Страната А. и процесуалния му представител по никакъв начин не са допринесли за забавяне на делото. Констатирано е и от Инспектората към ВСС забавяне на производството от страна на Окръжен съд - Кюстендил при администриране на исковата молба - указания за отсраняване на нередовностите са дадени веднъж 5 месеца след образуване на делото и втори път, повече от 10 месеца след изпълнение на първите указания.

Счита, че е налице и забава в производството по заповедта за незабавно изпълнение, тъй като това производство е с обща продължителност от 5 години, 9 месеца и 12 дни.

Изразява становище, че целта на заповедта за незабавно изпълнение е да даде предимство и бързина за събиране на вземането, а в случая това е довело до отлагане, продължило почти 6 години. Смисълът на незабавното изпълнение е да се събере възможно по-бързо вземането от длъжника, а това съответно означава, че ако вземането в процесната заповед е правилно определено, то и длъжникът при бързото му събиране ще заплати по-ниска законова лихва.

Твърди се, че с оглед на процесуална икономия, още преди получаване на исковата претенция процесуалния представител на А. е уведомил съда за адрес на призоваване на страната, както и са депозирани пълномощно и договор за правна помощ за защита в производството.

Поддържа се в исковата молба, че е неправилна и преценката на Инспектората към ВСС за това, че не са депозирани молби за бавност. Твърди, че такава молба е депозирана от ищеца и същата фигурира в кориците на делото, както и е депозирана такава молба и директно пред горестоящия съд още през м. декември 2022г.

Твърди се от ищеца, че вследствие на така образуваното срещу него производство е претърпял неимуществени вреди под формата на негативни психически изживявания, страх, срам, вярвал е, че това дело ще продължи безкрайно и няма да свърши скоро време, виждал е себе си като вечния длъжник, изпаднал в пълна безизходица и без някаква предвидимост кога ще приключи всичко това. Предвид триинстанционният характер на производството и това, че последното е започнало още м.10.2015г. се поддържа, че се принудил да подпише неизгодно за него извънсъдебно споразумение, съобразявайки факта, че докато приключи делото с окончателно решение, дължимите от него лихви ще надхвърлят главницата. Твърди се, че това е довело до тежка депресия на ищеца, получавал е паник атаки и е приемал медикаменти за справяне с тежката тревожност, която го е налегнала. Психически страдания са изпитвали и най-близките му хора - неговата майка, която се е тревожила ежедневно за детето си и за това как ще се справи с плащането на тези огромни задължения, които се трупат с ежедневните лихви. Сочи, че преди делото ищецът е бил весел, общителен и популярен в собствения си град човек. Същият е имал много контакти с хора от различни възрасти и с различна реализация. След започване на производството сочи, че е ограничил значително общуването си с хората, не е искал да вижда никого, спрял е да излиза, затворил се е изцяло в себе си, превърнал се в меланхоличен и потиснат човек. Твърди се, че след образуване на дело и огромната забава в движението му, ищеца не се е хранил пълноценно, отслабнал е, бил е отчаян, състарен и блед. Не е говорил с никой, не е спал и не желаел да се среща с хора. Сочи, че е човек, който държи на достойнството и честта си, горд и с развито чувство за справедливост, поради което и предвид сериозната забава на процеса се е ядосвал, нервирал и тревожил по повод случващото се по делото и размера на дълга, който непрекъснато се е трупал и завишавал. Години наред си е лягал всяка вечер с мисълта, че ще се превърне във вечния длъжник, ще му продадат къщата и няма да може дори с цената, получена от нея да плати дължимото, а това с течение на времето е породило и своите негативни последици - нарушена концентрация на вниманието, невъзможност да взема решения за бъдещето, блуждаещи мисли, свързани с преживяното.

2

Поддържа се в исковата молба, че първоначално още с узнаването за образуваното срещу него заповедно и исково производство, А. А. се е затворил в собствените си изживявания и е отказвал да общува с другите хора, което сочи, че в този начален етап от производството неимуществените вреди са били най - големи. На по - късен етап от производството изпитвал отчаяние и чувство на безизходица от продължаващото и неразвиващото се дело, като най - категоричния израз на същите тревоги е споделения и изпитван от А. страх в продължение на години, че може да бъде превърнат във вечен длъжник на банката.

Твърди се, че в следствие на продължителния характер на делото, ищецът изпаднал в един постоянен и дълготраен психически стрес и срив, психиката му била травмирана непрекъснато през този изключително дълъг период, през който продължило делото, като през всичките тези осем години едва в края на седмата той получил насрочване на първото по делото съдебно заседание. Най-продължителен период от време делото е престояло в Районен съд - Кюстендил - повече от 5 години. Постоянните ограничения, произтичащи от образуваното спрямо него изпълнително производство, не му давали възможност за един нормален и пълноценен живот, тъй като не можел да планира живота и бизнеса си дори в краткосрочен или средносрочен план, а още по-малко в дългосрочен такъв. Това е довело до изменение на жизнения му стандарт, който драстично е спаднал, и до промени в психическото му състояние, изразяващи се в нервност, необщителност, затвореност.

Непрекъснато му се е налагало да обяснява какво се случва пред близки, колеги и приятели.

Дори и сега, когато вече делото е приключило той не е същият човек, защото не е предишният общителен и весел човек, който е бил преди стартиране на делото.

Твърди се, че описаните болки и страдания и свързаните с тях неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от нарушаването на правото на ищеца по чл. 6, § 1 от Конвенцията за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Твърди още, че периодът, през който е продължило производство, е извън разумните срокове за такова, поради което и ищецът е подал заявление на 06.06.2024г. по реда на чл.

60а от ЗСВ до Инспектората на ВСС за определяне на обезщетение за забавено правосъдие.

Въпреки, че в становището си инспекторите установяват, че е налице забавяне в правосъдието и разглеждане на делото извън разумните за това срокове, изплащане на обезщетение не е присъдено.

Въпреки констатациите на Инспектората към ВСС, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, както и това, че по делото не са събирани свидетелски показания или съставяни експертни становища, продължителността му е прекомерно дълга а именно 8 години, 3 месеца и 9 дни.

Поддържа се, че искът е допустим на основание чл.8 ал.2 от ЗОДОВ, тъй като към исковата молба са представени доказателства, че е изчерпана административната процедура за обезщетение по Глава три "а" от ЗСВ, видно от Констативен протокол от 05.09.2024г. с изх.№РС-17-160 и писмо изх.№94- Б-243.

Поддържа се, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са в пряка и непосредствена последица от противоправни и виновни действия и бездействия на съда, които са довели до неразумна продължителност на гражданското производство. Сочи, че съгласно трайната практика на съдилищата съответните правозащитни органи носят солидарно гаранционно- обезпечителна отговорност, като процесуални субституенти на държавата. В случая ищецът е избрал да насочи иска си само спрямо двамата от солидарно отговорните държавни органи - Окръжен съд - гр. Кюстендил и Районен съд гр. Кюстендил.

Поддържа се, че относно продължителността на релевантния период е, че началният момент е подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и крайния постановяването на окончателен акт на съда, с който се слага край на несигурното 3 положение на лицето/ и след това се преценява дали този период е разумен.

Твърди, че делото не се е отличавало с фактическа и правна сложност, че е налице незначителен обем от събрани доказателствени материали и незначителен обем извършени процесуални действия за изясняване на делото от фактическа страна. Твърди, че ищецът с нищо не е допринесъл за забавяне на делото. Напротив, дори за неговото ускоряване, още с узнаването на делото А. А. е депозирал молба със информация за процесуалния му представител, който да получава оттук нататък книжата по делото. За необоснованото удължаване на продължителността на производството е допринесло както несвоевременното даване на указания на ответната банка от страна на съда, така и прекомерната забава в продължителността на заповедното производство.

Всеки държавен орган има задължение за извършва процесуални действия в разумен срок, като никакво позоваване на трудности от различен характер не може да оправдае проблем по отношение на прекомерната продължителност на производствата /вж. Salesi §2025/.

Въз основа на изложеното счита, че правото на А. А. на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено и следва да бъде обезщетено със заплащане на обезщетение в размер на 10 000лв. с оглед на това, че забавянето на производството и излизането му извън разумните срокове е било по причина само на правозащитните органи, като се съобрази обстоятелството, че делото не е било с усложнената фактическа обстановка, както и процесуалното поведение на ищеца.