Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 766 от 27.08.2024, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 4009/2024
Вид
Решение № 766
Подписан
27.08.2024
В сила
04.09.2024
Състав
Ива Илиева Стойчева Коджабашева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 766 гр. Сливен, 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20242230104009 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.

Образувано е по молба на М. Д. Ч., подадена в нейно лично качество и в качеството й на майка и законен представител на детето А. Н. А., срещу бившия й съпруг и баща на детето - Н. А. А., с която се иска издаване на заповед за защита и заповед за незабавна защита от домашно насилие за твърдян акт на домашно насилие, извършен на 16.07.2024 г., около 18:00 ч. в дома на ответника в гр. Сливен, кв. Речица, ул. „Тома Николов Поп Тома“ № 17 от ответника спрямо молителката в присъствие на детето А., род. на 19.09.2016 г., изразил се в упражняване на физическо насилие чрез нанасяне на удар с метален прът (мастар) с дължина около 1 м. и ширина около 15-20 см. в областта на дясната ръка на молителката, която се защитавала от нанасяне на удар в главата.

В молбата се излагат твърдения, че молителката и ответникът били съпрузи като гражданският им брак бил прекратен с развод по взаимно съгласие през 2022 г. От брака си страните имали родено едно дете - А. Н. А., род. на 19.09.2016 г. Ползването на семейното жилище - апартамент в гр.

Сливен, кв. Клуцохор, придобит по време на брака, било предоставено на 1 молителката. По повод прекратяване съсобствеността върху имота възникнал скандал на 16.07.2024 г., тъй като ответникът не отишъл на уговорен час в кантората на нотариус. На 16.07.2024 г., около 18:00 ч. молителката отишла в дома на ответника, където било и детето им. Ответникът бил в двора на къщата, като започнал да гони молителката, да я обижда, замахнал с метален прът да я удари в главата като молителката вдигнала дясната си ръка, за да се защити и ударът попаднал в нея. Детето станало свидетел на инцидента и се разстроило.

С оглед изложеното и на основание чл. 8 и сл. ЗЗДН молителката моли съда да постанови решение, въз основа на което да й бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, включваща кумулативно мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и т. 6 ЗЗДН за максимално предвидения в закона срок от 18 месеца.

Молителката претендира и направените разноски.

В съдебно заседание, молителката лично, както и чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа депозираната молба. Моли за издаване на заповед за защита, като с оглед интереса на детето, моли мерките по чл. 5, ал.

1, т. 3 ЗЗДН да бъдат наложени за минимален срок. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът се явява лично и със своя пълномощник - адвокат. Оспорва молбата с твърдения, че инцидентът е изцяло предизвикан от молителката, както и че не й е нанасял удар с мастар, а единствено я е хванал за ръцете, за да я накара да напусне жилището му. Моли за отхвърляне на молбата за издаване на заповед за защита и също претендира присъждане на направените по делото разноски.

На 02.08.2024 г. е издадена Заповед за незабавна защита по делото в полза на молителката и детето, с която срещу ответника са наложени предвидените мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и след преценка на събраните в хода на производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4 ЗЗДН.

Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирано 2 лице, визирано в чл. 8, т. 1 ЗЗДН - пострадало от домашно насилие лице, извършено от бивш съпруг и лице, от когото има дете - чл. 3, т. 1, предл. второ ЗЗДН и чл. 3, т. 3 ЗЗДН. Към молбата е приложена и декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Разгледана по същество, съдът намира молбата за основателна.

Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени от и спрямо определена категория лица, в която попадат ответникът и молителката. От дефиницията, дадена в чл. 2 от закона, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е не да се изследва поведението на ответника общо и абстрактно, а конкретният твърдян акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.

Страните не спорят, а се установява и от приетите писмени доказателства, че молителката и ответникът са бивши съпрузи, като от брака си имат родено едно дете - А. Н. А., род. на 19.09.2016 г.

От приетата по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се установява, че на 16.07.2024 г., около 18:00 ч. в дома на ответника в гр. Сливен, кв. Речица, ул. „Тома Николов Поп Тома“ № 17 е извършен акт на домашно насилие от ответника спрямо молителката в присъствие на детето А., род. на 19.09.2016 г., изразил се в упражняване на физическо насилие чрез нанасяне на удар с метален прът (мастар) с дължина около 1 м. и ширина около 15-20 см. в областта на дясната ръка на молителката, която се защитавала от нанасяне на удар в главата.

Съдът намира, че твърденият акт на домашно насилие спрямо молителя е доказан посредством подадената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН като доказателствено средство в процеса е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на 3 други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.

В този случай, в доказателствена тежест на ответника, при направеното оспорване, че е извършил твърдените актове на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложените в декларацията твърдения и да разколебае придадената й от закона доказателствена сила.

Съдът намира, че подобно успешно насрещно доказване не бе проведено от ответника.

От показанията на свид. Р. А.а - майка на ответника, които съдът кредитира изцяло, като ги намери за достатъчно обективни и добросъвестни, въпреки близката й роднинска връзка с ответника, не се разколебава извършеният акт на домашно насилие, напротив, установява се, че действително на посочената дата между страните е възникнал инцидент, при който ответникът е хванал молителката за ръцете и я е избутал извън двора на жилището. От показанията на свидетелката се установява, че действително синът й е почиствал мастар на двора в близост до входната врата, когато молителката е дошла в жилището, като обстоятелството, че свидетелката не дава показания за възприет от нея удар, нанесен с мастара от ответника на молителката, съдът прецени не като опит за изграждане на защитна версия в полза на ответника, а по-скоро свидетелката действително в този момент не е наблюдавала страните. Свид. А.а дава добросъвестни показания относно възприятията си от инцидента на 16.07.2024 г., поради което съдът не намира, че изложените от свидетелката обстоятелства за липса на нанесен от сина й на молителката удар с мастар и за обстоятелството, че детето е било разстроено от факта, че следва да напусне жилището на баща си и баба си, представляват съществени противоречия с останалите събрани доказателства, даващи основания съдът да не се довери на показанията й.

По искане на ответника по делото е приет като веществено доказателство D V D диск, съдържащ три снимки и два видеозаписа. От извършения оглед на вещественото доказателство в о. с. з. се установи, че действително на посочената дата между страните е възникнал инцидент, като 4 поводът е уреждане на имуществени отношения между страните във връзка със съсобствения им апартамент, придобит по време на брака. От възпроизведените видеозаписи обаче не може да се направи категоричен извод, че твърденият от молителката акт на домашно насилие не е извършен, напротив, във видеозаписа молителката коментира нанесения й от ответника удар с мастар и посочва дясната си ръка като място на удара, докато ответникът не го отрича директно, а заявява, че е помолил молителката да напусне жилището, а молителката е настъпила и изкривила мастара. На видеозаписа е заснето и детето на страните, което е видимо разстроено, плаче и запушва ушите си с ръце, за да не възприема разговора между родителите си. Изложеното води до извода, че възпроизведените видеозаписи са изготвени след процесния акт на насилие, описан от молителката в молбата за защита и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

В процесния случай, освен декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита, твърденията на молителката за осъществения акт на домашно насилие от ответника спрямо нея на 16.07.2024 г. се подкрепят и от показанията на разпитаната свидетелка С.С., чиито показания съдът също кредитира изцяло, като ги прецени за достатъчно обективни, достоверни и последователни. От тях се установява, че на процесната дата молителката й се е обадила по телефона, като е заявила, че ответникът я е ударил и е помолила да се обади на полицията и да отиде да я вземе.

Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че е житейски нелогично пострадалата от домашно насилие молителка да остане още близо 20 минути в дома на ответника след извършване на твърдяното насилие. Видно от показанията на свид. С., както и от кореспондиращите им, възпроизведени в о. с. з. видеозаписи, молителката е останала на адреса в очакване на своята приятелка и на полицейски служители, като почти непосредствено след пристигането на свид. С., молителката и детето напускат жилището на ответника. Според показанията на свид. С., същата е предала на молителката, че полицейски служител няма да посети адреса, а молителката може да подаде жалба в РУ на МВР.

На следващо място, осъщественият от ответника акт на домашно насилие се подкрепя косвено и от приетото като писмено доказателство по 5 делото съдебно-медицинско удостоверение.

Съдът споделя възраженията на ответника, че описаните в СМУ травматични увреждания отговарят да са получени по-скоро от силно хващане с ръка от страна на ответника за ръката на молителката, но липсата на останала следа от нанесен удар с мастар не е категорично доказателство, че такъв не е бил нанесен. От друга страна, останалите следи по ръката на молителката свидетелстват, че първоначалният конфликт между страните на процесната дата действително е започнал остро с физическо взаимодействие, а впоследствие, видимо от възпроизведените в о. с. з. видеозаписи, е бил до голяма степен успокоен.

Изложените в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН твърдения на молителката за осъществен от ответника акт на физическо насилие спрямо нея се потвърждават и приетия по делото социален доклад. В проведен разговор със социалния работник детето е споделило, че е станало свидетел на скарването между родителите му, като си е запушвало ушите, за да не чува, споделил е още, че се е уплашил и се е разплакал - обстоятелства, възприети и от възпроизведените в о. с. з. видеозаписи.

Съдът намира, че с оглед създалата се ситуация между страните на процесната дата, не може категорично да се твърди от поведението на кой от двамата родители по време на инцидента детето е било разстроено в поголяма степен. Установи се от събраните по делото доказателства, че детето е привързано еднакво и към двамата си родители, поради което, в изпълнение на препоръката от социалния работник в приетия по делото социален доклад, същото не бива да бъде въвличано в родителския конфликт.