Решение № 21 от 17.04.2023, Районен съд - Карнобат

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Карнобат, 17.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря МариЯ. Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Административно наказателно дело № 20222130200286 по описа за 2022 година УСТАНОВИ:

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано по повод подадената жалба от Е. Х. К. - ЕГН **********, с адрес: гр. **** № 8, ет.1 ап.1, чрез: адвокат Б. К.- АК- Бургас, със съдебен адрес: гр.

Бургас ***, ет. 5, Тел: ***, против: Наказателно постановление №7820 / 19. 08. 2022 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение на разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС му е наложено административно наказание– глоба в размер на 3000 лева.

Жалбоподателят е останал недоволен от така наложеното му административно наказание, счита, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и го обжалва в законовия срок пред РСКарнобат, като желае съдът да постанови решение с което да отмени обжалваното наказателно постановление, алтернативно се желае от съдът да измени наказателното постановление , като намали размера на наложеното наказание до предвидения в закона минимум.

1

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява лично, явява се упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания, като счита, че в хода на администратинонаказателното производство е допуснато нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като се твърди, че АНО неправилно е ангажирал административно наказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като констатациите в акта не отговарят на действителната фактическа обстановка и е нарушено правото му на защита. При изписването на нарушението не е посочен основен елемент от неговия състав, оспорва съставомерността на деянието по цитираната санкционна норма- чл. 177, ал.

3, предл. 2 от ЗДвП, счита, че АНО неправилно е приложил материалния закон и неправилно го е квалифицирал, оспорва годността на средството за измерване, както и начина на измерването, а също и технически допустимата грешка при измерване. Твърди, че АНО е допуснал нарушение на правилата касаещи определянето и индивидуализацията на наказанието, като не е взел в предвид и посочил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и липсата на вредни последици.

Процесуалният представител на АНО счита жалбата за неоснователна, желае постановяване на решение, с което да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление.

Свидетелят Т. Н. М. потвърждава изцяло обстоятелствата посочени в АУАН и придружаващите го документи.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение № 0008977 от 22. 07. 2022 г. от Т. Н. М. на длъжност гл. инспектор, Дирекция „АРОК“ АПИ срещу Е. Х. К. - ЕГН **********, за това , че на 22. 07. 22 г. в 10, 53 часа на път I-6, км. 445+500 м., в посока гр. Сливен- гр. Бургас, на вход гр. Карнобат, управлява и извършва превоз на товар (фракция) с МПС с 4 осиМПС с 2 управляеми оси, марка МАН с рег. № ****. При проверката е направеното измерване с електронна везна PW-10 № К0200011 и ролетка № 1301/18/5 м. и се установи надвишена максимално допустими норми на Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. на МРРБ, както следва: При измерено 2 разстояние между осите(3-та 4-та на МПС) сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 27, 300 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона,съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата.

Водачът не представи разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата. Посочено е, че е нарушена разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. трето от ЗДвП във връзка с чл. 8, ал. 1, ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 / 2001 г. на МРРБ.

Като доказателства са иззети копия от регистрационен талон на МПС, трудов договор, товарителница. Като доказателства са приложени протокол за измерване № 0000013, разписка за връчен АУАН.

От приложеният протокол за измерване на превозно средство № 0000013 / 2022 е видно, че измерването е извършено на 22. 07. 2022 г. в 10, 53 часа на товарен автомобил с № **** с везни: TENZOVAHY, тип PW-10, сериен номер К0200011, верифициран до 25. 06. 2023 г., при измерването е установено натоварване на оси № 3 и4 в размера на 27,30 тона, и претоварване на същите от 8, 30 тона. протоколът за измерване е подписан от жалбоподателя , като същия не е направил изявление във връзка със същия.

Преди да бъде съставен горепосоченият АУАН св. М. е извършил проверка по телефона в Областно пътно управление и е установил, че няма издадено разрешително по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11 / 2001 г. на МРРБ, попитал е водачът, който не е представил такова разрешително.

Водачът жалбоподателя К. се е запознал със съдържанието на акта подписал го е и е записал, че няма възражения. Запознат е бил и с възможността в 7 дневен срок от подписването му да направи и писмени възражения по него. Такива не са били представени в законовия срок.

Въз основа на така съставеният АУАН е издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление от Началник отдел „Контрол на РПМ“ Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,при Агенция „Пътна инфраструктура– гр. София наказателно постановление, в което е са посочени дата, час и място на нарушението, които напълно съответстват с записаните в АУАН, а именно 22. 07. 2022 г. в 10, 53 часа на п ъ т I-6, км. 445+500 м., в посока гр. Сливен- гр. Бургас, на вход гр.

Карнобат, Е. Х. К. е управлявал и извършвал превоз на товари (фракция) с МПС с 4 оси- МПС с две управляеми, марка МАН, модел ТГС с рег. № ****, 3 като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на фракция, видно от товарителница № 0105147 / 22. 07. 2022 г., при извършеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10, сериен номер К0200011 и ролетка № 1301/18/5м/ е констатирано: 1. При измерено разстояние между осите1,40 м. сумата на натоварване на ос/на двойната задвижваща ос/ но МПС е 27, 300 т. при максимално допустимо натоварване на двойната задвижваща ос 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 8,300 т..

Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко.

В НП е посочено, че към момента на проверката водача Е. Х. К. е извършвал превоз на товари/фракция/ , без да има право на това съгласно чл.

8, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата.

АНО е посочил, че обжалваното НП, че съгласно чл. 139, ал. 1 , т. 2, пр. трето от ЗДвП във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 предл. 1 от Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, движещите се по пътя пътно превозни средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел ІІ от Наредбата.

С оглед на така установеното АНО е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 139, ал. 1 , т. 2, пр. трето от ЗДвП във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 предл. 1 от Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл.3 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя Е. Х. К. административна санкция: глоба в размер на 3000 лева.

Описаната фактическа обстановка се основава на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от административен орган с териториална и материална компетентност, съгласно представените 4 към преписката Заповед № РД-11-246 / 31. 03. 2022 г. на МРРБ- АПИ, в предписаната от закона форма, съдържа необходимите реквизити и е издадено въз основа на АУАН съставен по предписаната форма, съдържание и от компетентен за това орган видно от представената Заповед № РД- 11-247 / 31. 03. 2022 г. на МРРБ- АПИ.

Жалба е допустима, подадена е в срок- жалбоподателят е получил НП на 26. 08. 2022 г. видно от известие за доставяне /л. 15/ от делото, като жалбата срещу същото е входирана в АПИ с вх. № 94-00-5094 / 09. 09. 2022 г. или в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

При извършената цялостна проверка относно законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, с оглед приетата фактическа обстановка, съдът намира същата за неоснователна.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение и направената с АУАН констатация не отговаряла на действителната фактическа обстановка- това изявление е бланкетно и същото е посочено, без да се твърди различна от посочената в АУАН фактическа обстановка.

Съдът счита за доказана изложената в АУАН фактическа обстановка, като същата се доказва както от приложените към АУАН писмени доказателства- протокол за измерване на превозно средство № 0000013 / 2022, товарителница, както и от представените в последствие в хода на съдебното дирене доказателства.

По останалите направени възражения от жалбоподателя: по направеното оспорване съставомерността на деянието по санкционната норма на чл. 177, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП и нарушеното право на защита. Съдът счита, че санкционната норма е правилно описана и посочена от АНО и твърдението, че в НП не е посочена отрицателната процесуална предпоставка, която според защитата се изисква и в обжалвания акт липсва яснота относно същата, съдът намира направеното оспорване за неоснователно. Липсата на израза „без да спазва установеният за това ред“ в НП, не означава, че нарушението не е извършено. Още повече, че тук е посочена санкционната норма, а не нарушената от жалбоподателя. В чл. 42 от ЗАНН не се съдържа задължението в АУАН да се посочи санкционната норма, а единствено нарушената, както и такова изисква не е посочено в чл. 57 относно 5 съдържанието на наказателното постановление- да съдържа пълно описание на санкционната норма. В двата текста на закона се изисква описание на нарушението и законовите разпоредби, които са били нарушени виновно.

За неправилно приложен материален закон- съдът отново счита същото за неоснователно. Именно жалбоподателят е извършил нарушението и правилно именно той е бил санкциониран. Същият е бил длъжен да се убеди, че не управлява тежко ППС по смисъла на закона и въпреки, че товара /фракция/ е бил делим и е могло същия да бъде превозен по в рамките на общественото ползване на пътищата, жалбоподателя е превозвал същия в нарушение на посочените норми по ЗДвП и Наредба Наредба № 11 от 03. 07.

2001 г. на МРРБ.

По отношение на оспорването на годността на измервателните средстваотново така направеното оспорване е бланкетно, без да се посочи в какво точно се изразява негодността на измервателните средства. Така направеното възражение е неоснователно. В хода на съдебното дирене са представени Заявление за проверка № 000029-34253 / 20. 06. 22 г. от АПИ, с което са заявени за проверка именно везната с № К0200011, с която е извършено и измерването констатирало извършеното нарушение от жалбоподателя, в Приложение № 1 е посочено, че заявката е изпълнена на 20. 06. 2022 г., което съответства и на посоченото в протокола за измерване на превозно средство, където е посочено, че везната е верифицирана до 25. 06. 2023 г. или за една година.

По отношение на твърдението, че АНО е допуснал нарушение при определяне на наложената санкция, като не е индивидуализирал наказанието съобразно разпоредбите на чл. 27, ал. 1-3 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав намира твърдението за неоснователно. Наложената санкция е определена в рамките предвидени в закона, в размер на максималния предвиден за извършеното нарушение. АНО е посочи, че не са налице условията за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН, с което съдът изцяло се солидаризира, тъй като не са налице условията посочени в § 1, т. 4 на ДР на ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не представлява такова с по ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи. В НП, АНО много ясно е посочил, че превишаването на нормите на раздел ІІ от Наредбата, без да бъдат спазени изискванията повишава рисковете относно 6 безопасността на движението, води до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. В допълнение единствено може да бъде добавено, че натоварването на осите с над една трета над допустимото максимално натоварване на осите, което е 19 тона, като превишаването е с 8, 300 тона. Това претоварване не поставя под въпрос само безопасността на водача нарушител, понеже при подобно претоварване може да се получи повреда във основни възли и агрегати- спирачки, управление, оси, гуми и т.н., която повреда настъпила на един сравнително натоварен път какъвто е ГП-І-6 или при преминаване през града, би могла не само да доведе до авария в превозното средство или нараняване на неговия водач, но и до настъпване на транспортно произшествие с участие на други превозни средства и от там до човешки жертви или значителни материални вреди. В тази връзка са налице множество примери, като трагедията в гр. Айтос, а и не само там. Освен това ноторно известно е, че именно в летните месеци, когато е извършено и нарушението, подобно претоварване несъмнено би довело до повреда и износване на асфалтовото покритие на платното, като подобни повреди ощетяват всички участници в движението, за сметка на нечия печалба.

Разпечатката съдържа 39 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b26af739-601a-46b5-99d3-cf9b812e7096