Решение № 112 от 24.03.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. София, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Мая Цонева

Бонка Янкова при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Момчил Бенчев като разгледа докладваното от Антоанета Данова Касационно наказателно дело частен характер № 20228003201015 по описа за 2022 година Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимата Н. Х. М., срещу решение №260209 от 27.11.2020 г., постановено по внчхд №444/2020 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 14 състав.

В жалбата се твърди, че въззивният съд правомерно е прекратил наказателното производство по отношение на подсъдимата М. на основание чл.289 ал.2 във вр.с чл.24 ал.1 т.2 от НПК, но е извършил „зловеща антибългарска и антиевропейска злоупотреба с власт като е отказал да присъди направените от подсъдимата разноски“. Категорично се заявява, че жалбоподателят се противопоставя на обжалваното решение само в частта относно разноските, тъй като прилагането на правни норми от гражданското право в наказателния процес от въззивния съдебен състав противоречи на основните принципи на наказателното право и процес и е недопустимо.

Изложени са подробни съображения за недопустимо приложение на чл.78 ал.5 от ГПК и за излагане в мотивите към атакувания съдебен акт на клеветнически и обидни твърдения относно нравствените и професионални качества на защитника на подсъдимата- адв.Н.. Все във връзка с претенцията за присъждане на пълния размер на направените от подсъдимата разноски, последната възразява срещу оценката на въззивната инстанция, че делото не представлява фактическа и правна сложност. Едновременно с това се твърди, че продължителността на наказателното производство не се дължи на неправомерно поведение на Н. М., както и че роднинската връзка между 1 подсъдимата и защитника й, е без правно значение при решаването на въпроса за разноските. Следващото оплакване е свързано с незаконност на първоинстанционния и въззивния съдебен състав, тъй като последният не е бил формиран на случаен принцип; че член на съдебния състав, разгледал въззивното дело - мл.съдия Р.М. се е отвеждала от разглеждане на редица гр.дела, в които е участвал адв.Н. и по тези производства тя е приела, че не е безпристрастна; че включването на съдията-докладчик Е.Ж. в състава на съда „представлява елемент от зловещо активно мероприятие на ислямистки структури и мафиотски структури, под чието давление е манипулирано въззивното съдебно производство, като умишлено не са събрани всички надлежно ангажирани от адв.М. и нейната защита доказателства, чрез които следва да бъде установена верността на всички инсинуирани от ислямистките злодей твърдения“; че в съдебното решение съдиятадокладчик е демонстрирал омраза към адв.Н., позволявайки си да обсъжда професионалните му и нравствени качества. В заключение се прави искане за постановяване на решение, с което „да бъде прогласено като нищожно и обезсилено като недопустимо или поне да бъде отменено неправомерното, неоснователно, необосновано и позорно решение на въззивния съд само и единствено в обжалваната му част относно неприсъдените разноски на подсъдимата М., като тези, направени от нея както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд и бъдат присъдени в пълен размер или делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивната инстанция.

В съдебното заседание пред Върховният касационен съд адв.Н., защитник на подсъдимата Н. М., поддържа касационната жалба, като твърди, че: 1. въззивният съд се е произнесъл извън рамките на даденото съгласие от М. за прекратяване на наказателното производство, поради изтекла давност, но без същата да е дала съгласие за отмяна на оправдателната присъда; 2. напълно неправомерно и очевидно изхождайки от лични мотиви и пристрастия СГС не е присъдил направените разноски от подсъдимата пред първата инстанция, а пред втората- е присъдил съвсем малка част от тях. В тази връзка посочва, че неправилно е бил приложен ГПК, при наличие на правни норми, уреждащи материята за разноските в НПК, както и че не са били налице предпоставките на чл.78 ал.5 от ГПК; 3. въззивният съд е заседавал в незаконен състав, като по отношение на двама от членовете му са били налице пречки за участие по делото, тъй като не представляват независим и безпристрастен съд. Моли единствено да бъде потвърдено прекратяването на наказателното производство предвид изтеклата абсолютна давност, за което е било налице съгласие от страна на подсъдимата; да бъде отменено въззивното решение в частта, в която е била отменена оправдателната присъда и да бъдат присъдени на подсъдимата направените от нея разноски в първата, въззивната и касационната инстанция.

Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба, доколкото не се констатира да е налице нито едно от касационните основания. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваният съдебен акт –потвърден 2 като правилен и законосъобразен.

Повереникът на частния тъжител- адв.М. пледира за неоснователност на касационната жалба, тъй като съгласно разпоредбата на чл.344 ал.1 т.4 от НПК, когато въззивният съд прекратява наказателното производство, отменя първоинстанционната присъда, поради което счита , че не е налице нарушение на закона. По отношение претенцията за разноските намира, че въззивното решение в тази част не подлежи на касационен контрол.

Независимо от това посочва, че обжалваният акт е много добре аргументиран досежно взетото решение за намаляване размера на разноските, които следва да бъдат присъдени на подсъдимата, заявявайки, че макар да не е направил възражение за прекомерност, е направил по-голямото възражение- за липса изобщо на разноски. Моли да бъде отхвърлена касационната жалба, както и да им бъдат присъдени направените пред ВКС разноски.

Подсъдимата Н. Х. М. не се явява пред ВКС, поради което не взема становище.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в жалбата оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :

С присъда от 19.10.2017 г., постановена по нчхд №17014/2015 г., Софийски районен съд е признал подсъдимата Н. Х. М. за невиновна в това, че в периода от 03.11.2014 г. до м.февруари 2015 г. в искова молба до Софийски районен съд с вх.№17094/2014 г. разгласила позорни обстоятелства и преписала престъпление на К. А. М., посредством изразите: „Изключително зловещ участник в организирана престъпна група е К. А. М. от /населено място/. Обикновено той прикрива престъпната си дейност зад формално ръководеното от него ЗК „/име/“ /населено място/… Схемите на измамите легендиращи организираната престъпна група продължава със съставянето на последващ фиктивен /фалшив/ договор за аренда между циганина П. С.

Ж., в качеството на управител на /фирма/ /населено място/ и циганина К. А.

М. /като местен деребей/…Базирайки се на фиктивния договор за аренда, местният деребей К. А. М., възползвайки се от факта, че както адв. Н.Н. така и неговата наемателка не живият в района, с цел да нанесе огромни и непоправими вреди, както на наемателката, така и на собственика, в съучастие с местни полицаи от визираната организирана престъпна група, по престъпен начин през есента на 2013 г., извършвайки престъпление по чл.323 ал.5 от НК и по чл.216 ал.5 от НК нахлуват в земеделските земи докато трае вегетационния период след обработка с хербицид“, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.148 ал.2 във вр.1 т.1 и т.2 пр.2 във вр.с чл.147 ал.1 пр.1 от НК.

По въззивни жалби на частния тъжител и на подсъдимата, пред Софийски градски съд е било образувано внчхд №444/2020 г., приключило с решение №260209 от 27.11.2020 г., с което първоинстанционната присъда е била отменена и наказателното производство, водено срещу подсъдимата Н.

3

М. за престъпление по чл.148 ал.2 във вр.с ал.1 т.1 и т.2 пр.2 във вр.с чл.147 ал.1 пр.1 и 2 от НК, е било прекратено. С решението частният тъжител е бил осъден да заплати на подсъдимата направените от нея разноски за процесуално представителство по делото в размер на 400 лв.

Касационната жалба е НЕДОПУСТИМА.

Поначало разпоредбата на чл.346 от НПК, дефинираща предмета на касационната проверка, изключва от последната наказателните дела от частен характер. Предвидено е едно единствено изключение в т.4 на посочената правна норма - касационен контрол на решенията и определенията на окръжния или апелативен съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство. Настоящият случай не е такъв, тъй като жалбоподателката Н. М. на практика не обжалва прекратяването на наказателното производство, водено срещу нея, поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване. Това е така, тъй като :1. в самата касационна жалба подсъдимата изрично е отразила, че въззивният съд правомерно е прекратил наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.2 от НПК като атакуваното решение се оспорва само в частта относно разноските.; 2. след предоставената й възможност да конкретизира дали обжалва въззивното решение в цялост, включително в частта относно прекратяване на наказателното производство или само в частта досежно присъдените й разноски, подсъдимата М. е депозирала заявление, в което е посочила, че „на основание чл.346 т.4 от НПК обжалва в цялост съдебния акт в тази му част, в която съдебният състав се е произнесъл plus petitumт.е. извън предявеното от адв.М. искане за прекратяване на наказателното производство поради изтекла абсолютна давност по смисъла на чл.81 ал.3 от НПК“, без да се е съгласявала да бъде отменяна оправдателната първоинстанционна присъда“. Отправя се искане решението на СГС да бъде оставено в сила в частта, в която е прекратено наказателното производство, поради изтекла давност и да бъде отменено в частта, касаеща отмяната на първоинстанционната присъда, както и да й бъде присъден пълният размер на направените от подсъдимата разноски в първата и въззивната инстанция.; 3. в хода на пледоарията пред ВКС, защитникът на подсъдимата М. отправя идентично на посоченото в т.2 искане, оспорвайки въззивното решение в частта относно отмяната на оправдателната присъда и размерът на разноските, платими на подсъдимата.

С оглед на изложеното, не може да се приеме, че подсъдимата М. обжалва решението на градския съд в частта, касаеща прекратяване на наказателното производство, която част единствено подлежи на касационен контрол, съгласно разпоредбата на чл.346 т.4 от НПК. Посочването, че се обжалва в цялост съдебния акт в депозирания от нея документ, озаглавен „уведомление“, също не дава основание да се приеме, че това в действителност е така, тъй като жалбоподателката отново го свързва единствено с частта, в която според нея съдът се е произнесъл в повече от изразеното от нея съгласие за прекратяване на наказателното производство, а именно е отменил оправдателната първоинстанционна присъда. Всъщност 4 прочитът на сезиращите ВКС документи и направените в тях искания, потвърдени в съдебното заседание от упълномощения защитник на Н. М., сочат на обжалване на решението единствено в частта относно отмяната на първоинстанционната присъда и разноските. Както беше посочено и по-горе на касационна проверка по дела от частен характер подлежи само съдебен акт, постановен за първи път във въззивното производство, с който се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство. С оглед на тези съображения, свързани с предмета на касационната проверка по чл.346 от НПК, постановеното решение не подлежи на касационно обжалване в частта относно отмяната на оправдателната присъда, постановена спрямо подсъдимата в първата инстанция и в частта досежно разноските.

Независимо от горното, ВКС намира за необходимо да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.334 т.4 от НПК, регламентираща правомощията на въззивната инстанция, последната отменя присъдата и прекратява наказателното производство в случаите на чл.24 ал.1 т.2-8а и 10 и ал.5.