Решение № 185 от 18.05.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Габрово, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ина П. Георгиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20264210100100 по описа за 2026 година

., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.318 и сл. ГПК.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1 СК, обективно съединен с небрачни искове по чл. 53 и чл. 59 вр. чл.143 СК и чл. 149 СК.

Ищцата Г. Д. М. излага, че с ответника М. Ю. М. са сключили брак на 29.09.2021 г., от който брак имат родено едно дете – Б.М.Ю., ЕГН **********, родена на 07.01.2025 г., малолетна към предявяване на исковата молба. Твърди, че ответникът не помага в домакинството, не участва в разходите за семейството, а при възникнали семейните скандали я обижда и гони от дома им. Излага, че ответникът поддържа извънбрачни връзки с други жени, поради което след раждането на детето напуснала семейното жилище. Поради изложеното моли съда да прекрати брака между страните по вина на съпруга, да предостави упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете Б.М.Ю. на майката, като същото да остане да живее при нея, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето. Претендира издръжка за малолетното дете в размер на по 255.65 евро месечно, като и издръжка за минало време за период една година назад от предявяване на исковата молба. Желае след допускане на развода да възстанови предбрачното си фамилно име И..

В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от удостоверение за граждански брак № 00000021204 от 29.09.2021 г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Казанлък, на 1

29.09.2021 г. в гр. Казанлък, Г. Д. И. и М. Ю. М. са сключили граждански брак, като съпругата е приела фамилното име на своя съпруг – М., за което е съставен акт за граждански брак № 204 от същата дата.

От брака на страните на 07.01.2025 г. е родено детето Б.М.Ю., ЕГН **********, видно от представеното удостоверение за раждане № 0008/10.01.2025 г..

Съобразно изискванията на ЗЗДт, по делото е изготвен и представен доклад от Д”СП”- Габрово, в който е отразено, че след раждането на детето Б., майката самостоятелно полага грижи за дъщеря си в семейна среда, като при отглеждането се ползва от подкрепата на нейните възходящи. Детето Б. има изградена силна емоционална връзка с майката и получава нужното внимание от нейна страна.

Битовите условия в апартамента са подходящи за отглеждане на детето и е осигурена необходимата сигурна и безопасно среда. В доклада е отразено, че бащата не участва в отглеждането на детето и трайно се е дистанцирал от живота на дъщеря си.

От кредитираните като обективни, непротиворечиви и добросъвестно дадени показания на свидетеля С.Д.М., се установява, че страните не живеят заедно от м.01.2025 г., като ответникът живее и работи в Нидерландия. Същият поддържал извънбрачни връзки, спрял да дава пари в къщи, не се грижел за детето, не предоставял средства за издръжка. Живеел с друга жена в Нидерландия.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

По отношение на иска с правна квалификация чл.49, ал.1 СК.

Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право, което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание. Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения. Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.

Въз основа на събраните гласни доказателствени средства, съдът приема, че между страните е налице отчуждение, резултат от прекъсването на всякаква физическа, духовна и икономическа връзка между тях, настъпило през 2025 г.. Свидетелката безпротиворечиво установява, че от м.01.2025 г. съпругът живее и работи в Нидерландия, като е установил отношения с друга жена, което е разрушило взаимността в брачната връзка и е преустановил полагането на грижи за семейството и за детето, родено от брака. Страните не живеят съвместно, между тях е прекъсната физическата и духовна връзка, което състояние не може да се определи като съответно на законовите изисквания на чл. 14 СК. Това състояние на брака е резултат на поведението на ответника, който противоправно преустановил полагането на грижи за семейството и участието в осигуряването на неговата издръжка, установил извънбрачни отношения, поради което състоянието на съпружеските отношения не съответства на изискванията на закона, в причинно-следствена връзка на виновното поведение на съпругът. От друга страна, не се твърди и не се установява ищцата да е предприела поведение, което да стои в причинна връзка с настъпилото разстройство на брака.

Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона 2 съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати. Това трайно настъпило фактическо състояние следва да намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните, по изключителната вина на ответника, предвид изричното искане за произнасяне по този въпрос от съда.

По отношение на искането с правна квалификация чл.59 СК.

По отношение на упражняването на родителските права.

Родителските функции включват определянето на собственото име, отглеждането, възпитанието, образованието, даването на съгласие за осиновяване, съвместното живеене, представителството и попечителското съдействие на детето.

Съдът счита, че интересът на детето налага то да продължи да живее с майката, която основно полагала грижи за него, при установеното дезинтересиране на бащата. С оглед становището на социалните работници, че майката разполага с родителски капацитет, възможност и желание да упражнява родителските права по отношение на детето, съдът намира, че упражняването на родителските права следва да се предостави на ищцата Г. Д. М., при която детето да живее.

Доколкото разпоредбата на чл. 59, ал.2 СК задължава съда да определи мерките относно личните отношения между детето и бащата, на последния следва да се предостави режим на лични контакти, който, от една страна да отчита необходимостта от контакти на детето с родителя, който не упражнява родителските права, а от друга страна, да е съобразен с възрастта на детето и обективираното от ответника поведение на незаинтересованост към детето. В този смисъл съдът намира, че на бащата следва да се предостави право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота на месеца от 09.00 часа до 17.00 часа, както и двадесет дни през лятото по време, несъвпадащо с годишния отпуск на майката Г. Д. М.. Следва да се посочи, че при постигнато взаимно съгласие на родителите, ответникът би могъл да осъществява лични отношения с детето и във време, извън така установения режим.

По отношение на издръжката.

Съгласно чл.143, ал.2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл.142, ал.1 СК, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл.142, ал.2 СК). Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл.139 СК), като по отношение на непълнолетните задължението за предоставяне на издръжка е безусловно.

Нуждите на детето, се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. От събраните в производството доказателства не се установи детето да има нужда от средства за разходи, различни от обичайните за дете на неговата възраст (за храна, дрехи), както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което то се отглеждат.

Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кой от тях живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на малолетното дете. В случая детето се отглежда от майката, на която се 3 предоставя за упражняване родителските права. Същевременно доказателства относно възможностите и материалното състояние на ответника не са събрани, но предвид факта, че същият живее и работи в Нидерландия, където стандарта на живот е значително по-висок от този в България съдът намира, че същият следва да престира на детето Б.М.Ю., ЕГН **********, чрез неговия законен представител - Г. Д. М., месечна издръжка в размер на 255.65 евро, считано от предявяване на исковата молба – 20.01.2026 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.

Претендира се и издръжка за минало време, съгласно чл.149 СК за периода 20.01.2025 г. до 20.01.2026 г. От свидетелските показания се установи, че след раздялата на родителите /м. 01.2025 г./ ответникът нито е полагал грижи за детето, нито е предоставял издръжка. С оглед изложеното предявения иск за издръжка за минало време по изложените по-горе мотиви е основателен и следва да се уважен за периода от 20.01.2025 г. до 20.01.2026 г. /датата на предявяване на исковата молба/ до размера от 3067.80 евро, определен по реда на чл. 162 ГПК.

Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

По отношение на искането с правна квалификация чл.53 СК.

Съгласно нормата на чл.53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че съдът следва да е сезиран с искане съпругът, който при сключване на брака е променил фамилното си име да възстанови предбрачната си фамилия. Предвид обстоятелството, че ищцата е направила изрично искане за възстановяване на предбрачното си фамилното име, този иск следва да бъде уважен, като след прекратяване на брака, Г. Д.

М. носи фамилното име И..

Семейното жилище се намира в село *********, общ. Казанлък и по твърдения на ищцата представлява собственост на трети лица. Ищцата не релевира претенция да ползва семейното жилище с оглед обстоятелството, че се е устроила на друг адрес и няма жилищна нужда, ето защо въпреки предоставяното на ищцата упражняването на родителските права над детето, семейното жилище не следва да й се предоставя. От друга страна, ответникът не е предявил искане да ползва семейното жилище, поради което съдът не следва да се произнася по въпроса за ползване на семейното жилище.

Предвид изхода на спора относно вината, на основание чл. 329, ал.1 ГПК вр. с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът, М. Ю. М., следва да заплати по сметка на ГРС сумата 25.56 евро – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, както и сумата 490.85 евро държавна такса върху издръжката на детето.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата има право на направените разноски за производството в размер на общо 524.07 евро, от която сума 12.78 евро – платена държавна такса и 511.29 евро – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 30.12.2025 г., сключен с адв.

Разпечатката съдържа 39 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b26a738f-809a-4b0c-8625-69fe693009c8