Решение № 1538 от 12.03.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ……….. гр. София, 12.03.2018 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 2162/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 23055/19.02.2016 г., предявена от И.Р., с

ЕГН: **********, с адрес: ***, против П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. *******.

Ищецът И.Р. твърди, че с постановление от 03.06.2011 г. на разследващ полицай при СДВР, пр.пр. № 4-5421/2010 г. по описа на СГП, е бил привлечен като обвиняем за това, че на 02.06.2011 г. е държал неистински парични знаци в големи количества – престъпление по чл. 244, ал. 2 НК. На същата дата, ищецът бил задържан за срок от 72 часа, като с влязло в сила определение от 06.06.2011 г. по н.ч.д. № С-390/2011 г. на СГС, 21 състав, спрямо ищеца била определена мярка за неотклонение „Подписка“. С постановление от 06.06.2011 г. на СГП, на ищеца била наложена забрана да напуска пределите на страната, която била отменена с постановление от 10.06.2013г.

Ищецът твърди, че с постановление от 10.07.2013 г. на СГП, наказателното производство спрямо него било прекратено. Междувременно, по искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, с определение № 42/05.11.2012 г. по гр.д. № С-41/2012 г. на СГС и с определение № 5/16.01.2013 г. по в.гр.д. № СП 131/2012 г. на САС, било допуснато обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на обезпечителни мерки – възбрана и запор върху недвижими имоти, МПС, дружествени дялове и вземания по банкови сметки на ищеца и на семейството му. Обезпечението било отменено на 19.11.2013 г.

Ищецът твърди, че привличането му като обвиняем за извършено тежко умишлено престъпление от общ характер, задържането му под стража за три дни, наложената му забрана да напуска страната, както и наложените обезпечителни мерки, са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в множество негативни емоции. Ищецът бил в шок от задържането, а пребиваването в ареста за него било кошмарно. Ищецът изживял неописуеми притеснения, не можел да повярва, че това се случва на него, а процедурите го обърквали допълнително, тъй като бил чужденец. Ищецът се притеснявал как ще се справят трите му деца, бил сринат психически. Наложената му забрана да напуска страната възпрепятствала работата му, бил дискредитиран пред своите съконтрахенти.

Освен това, тази забрана препятствала контактите на ищеца с близките му извън страната. Задържането и обвинението на ищеца били разгласени и чрез публикации в печата, което също го дискредитирало.

Наложените възбрани запори в продължение на една година, затруднили не само ежедневното битово съществуване на ищеца и семейството му, но и сериозно увредили работата му. Ищецът твърди, че е станал нервен, раздразнителен и избухлив, изпитвал непрекъснато страх за своето бъдеще и за бъдещето на семейството си, живеел под стрес и напрежение, изпитвал огромни притеснения и вина пред близките си. Отделно от нова, било накърнено и името и авторитетът му в обществото, честта и достойнството му.

Предвид изложеното, И.Р. моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 50 000 лева – главница, представляваща обезщетение от претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2013 г. до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.на Р.Б. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Ответникът не оспорва, че ищецът е бил привлечен като обвиняем, както и че наказателното производство спрямо него е било прекратено. Заявява, обаче, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от обвинението, а това били основни елементи от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, които ищецът следва да докаже. Липсвали и доказателства, Прокуратурата на РБ да е разгласявала в медиите, воденото срещу ищеца наказателно производство.

Ответникът излага съображения, че по делото липсват доказателства за това кога постановлението от 10.07.2013 г. е придобило стабилитет. Евентуално, оспорва иска и като недоказан по размер, като заявява, че претендираното обезщетение не съответства на понятието за справедливост, на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични случаи. Сочи и че претенцията не е съобразена с продължителността на наказателното производство, с вида, характера и интензитета на упражнената принуда. Ответникът възразява срещу претендираното обезщетение от приложената мярка „забрана за напускане на страната“, доколкото отказите на Прокуратурата не са били обжалвани пред съответния съд. Възразява и срещу претендираното обезщетение за престоя на ищеца в следствените арести и в затвора, тъй като за условията в същите и за поведението на служителите в арестните помещения не следвало да се ангажира отговорността на Прокуратурата. Сочи, че съгласно утвърдената съдебна практика, заеманата длъжност, респ. професионална кариера, не е сред обстоятелствата, които следва да се вземат предвид в насока на увеличаване на обезщетението.

Ответникът възразява и срещу претендираната законна лихва от 16.07.2013 г., тъй като дължимостта на лихвата била свързана със стабилизиране на постановлението за прекратяване на наказателното производство, доказателства за което нямало по делото.

Съдът приема следното от фактическа страна:

С постановление от 03.06.2011 г. по

ДП № 433/2010 г. по описа на ГД „БОП” -

МВР, пр.пр. № 4-5421/2010 г. на СГП, И.Р. е бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 02.06.2011 г., около 14.30 ч., е държал неистински парични знаци в големи количества - престъпление по чл. 244, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години.

С постановление от 03.06.2011 г. на прокурор от СГП, по ДП № 433/2010 г. по описа на ГД „БОП” - МВР, пр.пр. № 4-5421/2010 г. на СГП, спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража за срок от 72 часа“.

С определение от 06.06.2011 г. по н.ч.д. № С-390/2011 г. на СГС, 21 състав, спрямо ищеца е била определена мярка за неотклонение „Подписка“. Определението от 06.06.2011 г. на СГД е било потвърдено с определение от 14.06.2011 г. по ВНЧД № 86/2011 г. на САС.

С постановление от 06.06.2011 г. на СГП, на ищеца била наложена забрана да напуска пределите на страната, която била отменена с постановление от 10.06.2013 г. на СГП – видно от постановление от 15.12.2011 г. на СГП и постановление от 28.01.2013 г. на СГП (в които е посочено постановлението от 06.06.2011 г.) и постановление от 10.07.2013 г. на СГП (в което е посочено постановлението от 10.06.2013 г.).

По искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, по реда на чл. 22 ЗОПДИППД, с определение № 42/05.11.2012 г. по гр.д. № С-41/2012 г. на СГС (потвърдено с определение № 27/28.02.2013 г. по ч.гр.д. № СП 22/2013 г. на САС) и с определение № 5/16.01.2013 г. по в.гр.д. № СП 131/2012 г. на САС, е било допуснато обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на обезпечителни мерки – възбрана и запор върху недвижими имоти, МПС, дружествени дялове и вземания по банкови сметки на ищеца и на семейството му.

С постановление от 10.07.2013 г. на прокурор от СГП, наказателното производство по ДП № 5255/2013 г. по описа СДВР, пр. пр. № 4-5421/2010 г. на СГП, е било прекратено, в частта срещу И.Р., на основание чл. 24, ал. 1, алт. 1 НПК - деянието не е извършено от обвиняемото лице.

С решение № 361/13.11.2013 г. на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, е прекратено производството по отношение на И.Р.. С решение от 19.11.2013 г. по гр.д. № 14486/2013 г. (бивш С-41/2012 г.) на СГС, допуснатото по делото обезпечение, е отменено.

За всички тези факти страните не спорят.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите З.С.Д.и А.С.Р..

Свидетелката

Д.е била адвокат на ищеца по наказателното дело. Свидетелката сочи, че е видяла ищеца за първи път в сградата на ГД „БОП“. Свидетелката заявява, че е виждала много лица, които са задържани, но в сравнение с тях, ищецът бил в много стресирано състояние – бил пребледнял, устата му „съхнела“, гледал с ужасени очи, в очите му се виждал ужас и безнадежност, ръцете му треперели, било като изпадане в ступор. Ищецът бил притеснен поради това, че не е разбрал по какъв начин е замесен, от това, че има малко дете на 8 месеца, което заспивало вечер само с него, както и от това, че не може да организира работата в строителната фирма, която притежава.

Свидетелката сочи, че след като бил освободен от ареста, имало множество статии във вестници, информации по интернет и телевизията, че албанец от Косово печата пари. Всичко това повлияло върху личността на ищеца. След като бил освободен, ищецът се притеснявал от това, че поради наложената му забрана да напуска страната, не можел да посети родителите се в Косово, не успял да присъства на погребението на баба си, нито на сватбата на свой близък братовчед. Поради наложената му забрана, ищецът не успял да получи голяма поръчка за строителната си фирма. Другото обстоятелство, което обезсърчавало ищеца, била проверката на имуществото му, във връзка с повдигнатото му обвинение. Свидетелката сочи, че били наложени запори на всичките му банкови сметки – фирмени и лични, било възбранено имуществото му, от което възникнал голям проблем, тъй като ищецът не можел да изпълни сключен договор и трябвало да връща капаро в двоен размер. През този период, ищецът често посещавал кантората на свидетелката, притесненията му били огромни, споделял, че се чувства ужасно, подтиснат, ужасен, какво ще обясни на децата си.

Свидетелката

А.С.Р. е съпруга на ищеца. Свидетелката сочи, че след задържането на ищеца, животът им се е превърнал в ад. Информацията излязла по всички медии, пишело се как той е главния печатар на фалшиви пари, а по телевизията, че е муле. Всички близки и приятели се отдръпнали от свидетелката и от съпруга й, познатите им спрели да им вдигат телефона, двамата били като „прокажени“, за обществото и приближените около семейството, ищецът бил престъпник. Свидетелката сочи, че спряла и работата на ищеца, който се занимавал със строителство, тъй като никой нямал да допусне в дома си престъпник. Хората бягали от него и нямало какво да работи. Това довело до „безпаричие“. Ищецът продавал недвижим имот, но след като били „подхванати“ от „К.К.“, били запорирани всички сметки, продажбата станала невъзможна, и ищецът трябвало да върне двойния размер на полученото капаро от 22 000 евро. Семейството започнало да взима заеми, за да възстанови полученото капаро.

Всичко това довело до там, че ищецът се сринал психически, не можел да говори, стоял и гледал в една точка, бил неадекватен. Свидетелката сочи, че поради психическия му срив, положението не се издържало и тя „в един момент“ подала молба за развод. Поради наложената забрана да напуска страна, ищецът не могъл да посети роднините си в Косово, където имал работа и във връзка със строителството. Свидетелката заявява, че след като са отпаднали обвиненията, ищецът се ползва с голямо уважение от всички хора около тях, както и че всички знаят, че това е било грешка.

Видно от представените удостоверения за раждане, ищецът е баща на три деца - А.И.Р., роден на *** г., Е.И.Р., родена на ***г., и А.И.Р., родена на *** г.

По делото е представена статия, публикувана във вестник „Труд“ на 07.06.2011 г., в която е посочено, че: „А.Р.И. ръководел планирането на фалшивите банкноти от по 100 евро и 100 долара в чужбина“, както и статия, публикувана във вестник „Труд“ на 08.06.2011 г., в която е посочено, че: „Соченият за основен играч в бандата за фалшифициране на долари и евро албанец Р.И. да бъде освободен незабавно от ареста …“.

Видно от протокол от открито съдебно заседание от 22.03.2014 г. по НОХД № 371/2014 г. по описа на Специализиран наказателен съд, ДП № 5255/2013 г. по описа СДВР, пр. пр. № 4-5421/2010 г. на СГП, е приключило със споразумение.