Решение № 373 от 19.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. София, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20231001000244 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба на П. Р. Р., чрез адв.И. Б. от САК насочена против Решение № 260704/30.11.2022 г., постановено по т.д. № 1830/2018 г. по описа на СГС, ТО, с което, по предявен от «ЕМГР»ЕАД иск с правно основание чл.62, ал.1 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели /ЗПРПМ/ е признато за установено по отношение на въззивника, че правото на заявяване на изобретение с наименование „Електродвигател с многопрофилен, многосекционен, плъзгащ се ротор“, за което П. Р. Р. е подал заявка за патент вх.№ 112608/25.10.2017 г. и паралелна заявка вх.№ 3890/26.10.2017 г., за която е получил Свидетелство за регистрация на полезен модел, рег.№2854 U1, с начало на действие на регистрацията от 25.10.2017 г., с публикация за регистрацията в официалния бюлетин на Патентно ведомство № 1 от 15.01.2018 г. и публикация на описанието в бюлетин №02.1 от 15.02.2018 г., принадлежи на „ЕМГР“ ЕАД.

Във въззивна жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон – ЗПРПМ както и за необоснованост, във връзка с които като правен резултат се иска отмяна на атакуваното решение и по съществото на спора отхвърляне на предявения иск.

Поддържа се, че преди изменението на чл.13, ал.3, изр.2 ЗПРПМ с ДВ бр.92/2020 г. нормата била императивна и последицата от изтичане на срока от три месеца за заявяване от страна на работодателя е действала без възможност за промяна, дори при съгласие на страните по трудовия договор, т.к. срокът по посочения текст бил преклузивен и установен с нормативен акт.

Поддържа се че логиката на законодателя при приемането на редакцията на ЗПРПМ през 1993 г. била да създаде различна уредба на правото на заявяване на изобретение по трудов договор, при което да осигури защита на служителя при бездействие на работодателя 1

/чл.13, ал.3/, в сравнение с правото на заявяване на изобретение по друг договор /чл.13, ал.4/.

Така до 2020 г. в чл.13 от приложимия закон двете категории - работодател/възложител и изобретател/изпълнител/ били разделени при уреждане правото на заявяване, като чл.13, ал.3 имал предвид само отношенията с работодател - т.е. по повод на трудов договор и изрично предвиждал преклузивен срок за упражняване правото на работодателя, а чл.13, ал.4 имал предвид договор за поръчка, при който не били предвидени никакви законови условия за упражняването му и действала изцяло договорната свобода.

Ето защо ако, както се възприело от първоинстанционния съд, тези две норми били еднакви и преди изменението от 2020 г., те нямало да бъдат уредени по различен начин.

Предвид изложеното въззивникът счита, че правото на заявяване на процесното изобретение принадлежало на изобретателя П. Р. - било създадено патентно изобретение от служител в трудово /служебно/ правоотношение; на работодателя били разкрити всички технически признаци на изобретението в изискуемия се от закон срок и в писмен вид найкъсно към 14.05.2017 г.; разкритата информация била достатъчна за получаването на защитен документ; правото на заявяване за работодателя се преклудирало на 14.08.2017 г. поради липса на подадена заявка за патент/полезен модел и това право преминало върху изобретателя.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна е оспорила развитите в нея доводи.

След запознаване с данните по първоинстанционно дело решаващия състав съобрази следното:

СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване искове с правно основание чл.61, ал.1 и по чл.62, ал.1 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели.

В хода на развилото се производство първоинстанционният съд е приел първоначално, че искът по чл.62, ал.1 ЗПРПМ е недопустим и е прекратил производството по него, произнасяйки се по същество единствено по иска по чл.61, ал.1 ЗПРПМ.

С постановеното и влязло в сила решение № 33/04.06.2021 г. по т.д. № 292/2021 г. по описа на САС въззивният съд е потвърдил атакуваното пред него решение № 260212/ 23.10.2020 г. в частта му по иска по чл.61, ал.1 ЗПРПМ, като приел, че същото е неправилно в прекратителната му част по иска по чл.62, ал.1 ЗМРПМ и го отменил, а делото върнал на СГС за произнасяне по посочения иск.

Така предмет на настоящето производство е единствено претенцията по чл.62, ал.1 ЗПРПМ.

По отношение на този иск е поддържано в обстоятелствената част на исковата молба, че страните по делото били обвързани от трудово /служебно/ правоотношение за периода 14.08.2015 г. - 19.10.2017 г. , по което ответникът изпълнявал при ищеца длъжността „Директор“, съобразно длъжностна характеристика, неразделна част от договора.

В периода на действие на последния и във връзка с изпълнението му ответникът е създал изобретение с работно наименование „хибриден електродвигател“.

Твърдяно е, че това изобретение, представляващо електродвигател с многопрофилен, многосекционен (многопакетен) ротор/статор, било създадено с помощта на ответника Р., който през целия период на създаване на изобретението бил подпомаган от екип специалисти на ищцовото дружество и на „ЕМГР Германия“, вкл. че дейността по изобретяване била технически, финансово и материално подсигурена от работодателя.

Във връзка с изобретението били предприети стъпки за заявяването му от „ЕМГР“ ЕАД за защита с патент, чрез представители по индустриална собственост З., в което в началото участие взел и ответника.

По-късно обаче същият предявил претенции за повишаването му и за съпритежание върху изобретението, които не са уважени от ищеца, а трудовото правоотношение между 2 страните е прекратено.

След прекратяването му ответникът, без да има право на заявяване, предвид служебния характер на изобретението, подал на 25.10.2017 г. заявка вх. № 112608 за издаване на патент за изобретение с наименование „Електродвигател с многопрофилен, многосекционен, плъзгащ се ротор“, а на 26.10.2017 г. и паралелна заявка вх.№ 3890 за закрила на същото изобретение, чрез регистрацията му като полезен модел, като е издадено свидетелство за регистрация на полезен модел рег.№ 2854 U1, с начало на действие на регистрацията от 25.10.2017 г. и с публикация на регистрация в официалния бюлетин на Патентното ведомство № 1 от 15.01.2018 г. и публикация на описание в бюлетин № 02.1 от 15.02.2018 г.

На 26.10.2017 г. ищцовото дружество подало от свое име две заявки пред Патентното ведомство за регистрация на изобретението като полезен модел с вх.№ 3889 и с вх.№ 112609 за закрила на изобретението с патент, като и в двете за изобретател бил посочен ответника.

За последното било издадено Свидетелство за регистрация за полезен модел, но ответникът подал искане за заличаване на полезния модел, за който е издадено свидетелството за регистрация на ищеца, оспорвайки новостта с аргумент, че изобретението било разкрито чрез публикацията и е влязло в обхвата на състоянието на техниката.

Ищецът поддържа, че процесното изобретение е служебно такова по смисъла на чл. 15 ЗПРПМ и в нарушение на чл. 13, ал. 3 ЗПРПМ ответникът не е предоставил възможността на ищеца да заяви искане за издаване на патент и за регистрация като полезен модел на изобретението, а е направил това сам.

Твърдял е във връзка с изчисленията за теоретичната възможност представеният от ответника хибриден двигател да работи по очаквания начин, е поискало и му е представено сравнително изследване от проф.Г. от 07.06.2017 г., а по -късно - чрез ответника, който изпълнявал към този момент длъжността директор, било разкрито частично изобретението в първоначалния му вариант на представители от кантора за индустриална собственост.

Твърдял е и че информацията в това разкритие не била достатъчна за да разкрие техническата същност на изобретението, поради което на 15.09.2017 г. били изискани допълнителни пояснения, които след прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото били попълнени с помощна на хора от екипа на ЕМГР, подпомагали ответника в работата му по изобретението.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да установи между страните по делото, че правото на заявяване на изобретение с наименование „Електродвигател с многопрофилен, многосекционен, плъзгащ се ротор“, за което П. Р. е подал заявка за патент вх.№ 112608/25.10.2017г. и паралелна заявка вх.№ 3890/26.10.2017г., по която е издадено свидетелство за регистрация на полезен модел рег.н. 2854 U1, с начало на действие на регистрацията от 25.10.2017г. и с публикация на регистрация в официалния бюлетин на Патентното ведомство № 1 от 15.01.2018г. и публикация на описание в бюлетин № 02.1 от 15.02.2018 г., принадлежи на ищеца като работодател на ответника.

В отговора по исковата молба ответникът П. Р. е оспорил предявения иск.

Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца, че страните са били обвързани от трудово правоотношение за сочения в исковата молба период, като е оспорил твърдението, че процесното изобретение представлява служебно произведение и поддържа от своя страна, че същото е било създадено от него не в изпълнение на служебни задължения като служител при ответника и не в кръга на трудовите му задължения. Оспорил е и твърденията, че е бил подпомаган в създаването му от ищеца-работодател.

Твърдял е, че ищцовото дружество в лицето на законния му представител се противопоставило на създаването на изобретението и на евентуалното му внедряване в производството на „ЕМГР“ЕАД. Същото било представено на ищеца на 14.02.2017 г. на среща на акционерите и на съвета на директорите, което действие ответникът поддържа да представлява уведомяване на работодателя за създаване на изобретението, по арг. от чл. 13, ал. 3 ЗПРПМ и именно от тази дата започнал да тече срокът за заявяване на изобретението от работодателя. Т.к. последният не сторил това, дори да се признае служебния характер на произведението, то работодателят е загубил правото си на заявяване на изобретението.

3

Поддържа също, че на 14.05.2017 г. е изпратил на акционерите и на съвета на директорите собствените си пълни изчисления на параметрите на един електродвигател на базата на концепцията на създаденото от него изобретение, като по този начин изчерпил всички въпроси по отношение разкриването на изобретението и уведомяването на работодателя. На среща на съвета на директорите и акционерите на 27.07.2017 г. било взето решение да преустановят дейностите и активностите по проекта „Хибриден електродвигател“, поради което и ответникът през м. 09 сам извършил довършителни работи по прототипа и независимо от всички пречки, създадени му от ищеца, предложил страните по делото да заявят съвместно изобретението, с цел съпритежание на патента.

Предложението му обаче не било прието, поради което и за ищеца не било налице право да заяви процесното изобретение на основание чл. 13, ал. 3 ЗПРПМ.

Твърдял е, че сам е изработил и тествал успешно мостра на електродвигател с къса конусна секция, за което уведомил акционерите на ищеца с ел.писмо от 03.07.2017 г., а произведеният прототип бил успешно тестван на 31.07.2017 г., за което акционерите отново били уведомени с ел.писмо, придружено с презентация за реализируемия икономически ефект от предлагане на концепцията на изобретението.

Заявил е, че с ел.писмо от 24.08.2017 г. управителя на ищеца-въззиваем му разпоредил да заяви проучване за новост и да започне работа по изготвяне на регистрация на полезен модел и патент от името на „ЕМГР“ЕАД, с обещание между страните да бъде сключен договор, по който Р. да има качеството но изобретател. Такъв не се сключил, а заявеното проучване пред патентно бюро „З.“ били получени на 11.09.2017 г. с положително становище за новост.

Поддържал е с оглед гореизложеното, че с представяне на своята презентация на 14.02.2017 г. на среща с инженерния екип на дружеството ищец и акционерите на същото, която презентация съдържала концепция за хибриден двигател, ответникът извършил акт на уведомяване на работодателя за създаване на изобретение, съобразно дефиницията на чл.13, ал.3 ЗПРПМ, защото представянето било извършено в технически аспект в обхвата на заявените по-късно от ответника патент и полезен модел.