Решение № 4646 от 06.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4646 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е.ия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20261100505579 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. Л. Ж., в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Д. Е. Ж. срещу, решение № 2837/16.02.2026 г., по описа на СРС, ГО, 91 състав по гр. дело № 71675/2024 г.

Счита обжалваното решение за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, изтъкано от вътрешни противоречия, и взаимно изключващи се изводи и житейски нелогични такива. Излага съображенията си, поради които моли съдът да го отмени и да постанови друго, с което да уважи молбата за съдебна защита, като доказана. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Д. Я. Ж., с подаденото възражение, счита въззивната жалба на насрещната страна за неоснователна и моли първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно, да бъде оставено в сила.

Д. Я. Ж. е подала частна жалба срещу определение № 10810/18.03.2026 г., постановено по гр. дело № 71675/2024 г. по описа на СРС, ГО, 91 състав, постановено в производство по чл. 248 ГПК. Счита обжалваното определение за неправилно, незаконосъобразно и несправедливо. Излага съображенията си, 1 поради които моли съдът да го отмени и да измени решението по делото на СРС, в частта му за разноските, като осъди Е. Л. Ж., да й заплати направените по делото разноски, съгласно представения от нея списък.

В съдебното заседание по делото въззивницата поддържа жалбата си.

Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В съдебното заседание по делото, въззиваемата страна, моли жалбата да бъде отхвърлена, а нейната частна жалба-уважена. Представя списък на претендираните разноски.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от молителя в първоинстанционното производство, която страна има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

С молба от 03.12.2024 г. Е. Л. Ж., в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Д. Е. Ж., е поискал да се издаде заповед за защита срещу Д. Я. Ж.- майка на Д., описвайки в какво са се изразявали актовете на насилие, извършени спрямо Д. на 29.11.2024 г.

С решение № 2837/16.02.2026 г., СРС, ГО, 91 състав по гр. дело № 71675/2024 г., е оставил без уважение молбата с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от Е. Л. Ж., ЕГН**********, в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Д. Е. Ж., ЕГН**********, с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие в нейна полза, срещу Д. Я. Ж., ЕГН**********, и е отказал да издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответницата да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна. Оставил е без уважение искането на Е. Л. Ж., в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Д. Е. Ж., за присъждане на разноски в настоящото производство, като неоснователно. Оставил е без уважение искането на Д. Я. Ж., за присъждане на разноски, като неоснователно.

С определение № 10810/18.03.2026 г., постановено по гр. дело № 71675/2024 г., СРС, ГО, 91 състав е оставил без уважение молбата на Д. Я. Ж., за изменение на решението по делото, в частта за разноските, като неоснователна.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по 2 делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Въззивницата навежда доводи, че описаните в мотивите към решението, като противоречия при твърденията на детето Д., не са анализирани правилно, че неправилно съдът изключва изцяло показанията на разпитаните двама свидетели, като следва да ги кредитира частично, с оглед останалите събран и п о делото писмени, гласни доказателства и експертизи, че няма спор, че детето не е нмало кръвонасядане и кръвоизлив в окото си преди да се качи в автомобила на майка си, като същото е слязло от автомобила на майка си на Мадарската градинка с тези наранявания. Вещото лице посочва и механизма на това увреждане, както и начинът, по който може да бъде причинено то ва нараняване, а именно- по описания в молбата по ЗЗДН нач ин, като изключва останалите предложени в производството версии. Съдът изобщо не се е произнесъл по допълнителната нова сезираща молба, касаеща друга последваща дата, депозирана в последното съдебно заседание, на която е възникнала отново ситуация между майката и детето, липсва изготвен доклад по приемане на новата сезираща молба, както и допускане на доказателства.

Тези доводи настоящата инстанция счита за неоснователни.

И настоящия съдебен състав констатира посочените от първоинстанционния съд разминавания в твърденията на детето Д. Е. Ж., изложени в сезиращата СРС молба за защита, в дадените от детето пред полицията сведения и при изслушването му от съда на основание чл. 15 ЗЗДт, които правилно са анализирани от първостепенния съд.

Но, решаващо е дали са извършени конкретните актове на домашно насилие от майката спрямо детето Д. Е. Ж. - това е предметът на делото. С допустимите от ЗЗДН доказателствени средства молителят следва да проведе главно и пълно доказване на твърденията си в сезиращата съда молба, покриващи признаците на актове на домашно насилие- чл. 154, ал. 1 от ГПК, указващ доказателствената тежест в процеса. При недоказване на твърденията на страната, от които за същата произтичат благоприятни правни последици, какъвто е настоящия случай, молбата се оставя без уважение- както правилно е процедирал и първоинстанционния съд.

И настоящата инстанция счита, че на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да бъде придадена силата на доказателствено средство съгласно 3 чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН. Декларацията не изхожда от пострадалото лицепострадалото лице е малолетно дете, за което се търси защита по специалния ЗЗДН, а ЗЗДН не предвижда възможност законният представител на пострадалото лице, да декларира вместо пострадалото лице за извършеното спрямо пострадалия домашно насилие, със законните последици, предвидени в ЗЗДН относно декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от пострадалото лице.

Установи се по делото, че на 30.11.2024 г. в 11.32 часа на Д. Е. Ж. е бил извършен медицински преглед и е поставена основна диагноза: Контузия на очната ябълка и околоочната област на ляво око.

В съдебномедицинско удостоверение № V – 530/2024 г., изготвено на 30.11.2024 г. от д-р А.М.А., дм-специалист по съдебна медицина, са описани установените при прегледа на Д. Е. Ж. наранявания и е посочено, че установените травматични увреждания се дължат на удар с или върху твърд тъп предмет с отделни контактуващи повърхности, какъвто би могъл да бъде и човешката ръка и пръсти и биха могли да бъдат получени по начин и време, както съобщава освидетелстваната.

Заключението на допусната в СРС съдебно-медицинска експертиза, считано от въззивния съд за пълно, ясно и обосновано, установява, че описаните в съдебномедицинско удостоверение № V – 530/2024 г. увреди при пострадалата, могат да бъдат получени по начина, който е описан в молбата за защита и в уточняващите допълнителни молби, а именно чрез нанасяне на удар с човешка ръка и пръсти в отворена позиция /шамар/ в областта на лицевия череп и по – точно в лявата орбитална зона и, че описаните травми в областта на лявата очница при поострадалата са в пряка причинно – следствена връзка с процесния инцидент от дата 29.11.2024 г.

В първата инстанция са разпитани като свидетели В.С.К. и Т.Д.-И.. И настоящата инстанция счита, че показанията на св. В.К. не следва да бъдат кредитерани, поради следните съображения: В сезиращата молба се твърди, че свидетел на телефонните разговори между бащата и Д. Е. Ж., е била жената, която е била наета да почиства дома им– Т.Б.К., никъде не се твърди, че св. В.С.К. е възприел лично обстоятелства от предмета на делото; В дадените от Д. Е. Ж. обяснения в хода на досъдебното производство, същата е 4 заявила, че отишла в дома на съседите, където бил баща й, Т.К., както и сестра й Р. Ж.. Показанията на св. Т.Д.-И. не могат да бъдат кретирани, поради следното: изложеното от свидетелката противоречи на споделеното от детето Д., че ответницата е била сама в колата, така и на заключението на съдебномедицинската експертиза и заявеното от вещото лице, че твърдяният от този свидетел механизъм на нанесения удар, е несъстоятелен; Св. Д.И. заявява, че поради рязкото тръгване на колата Д. се ударила отпред в стъклото, като впоследствие заявява, че се ударила отпред в таблото-показанията й са и вътрешно противоречиви.

Вследствие всичко горепосочено, авторството на причинените на 29.11.2024 г. травматични увреждания на детето Д. Е. Ж. не се установи по делото по безспорен и категоричен начин.

В о.с.з. на 28.01.2026 г., адв. Н.П.-пълномощник на молителката, по повод искането на ответницата „да бъде изслушана относно твърдяния нов акт на домашно насилие“, направено от адвоката й П. Й., е заявил следното: „ Не сме твърдяли нов акт на домашно насилие, както и не е изготвена декларация по чл. 9 ЗЗДН“. Не са направени и доказателствени искания. Поради изложеното, няма как СРС да се произнесе по „допълнителната нова сезираща молба“.

Правните изводи на първостепенния съд кореспондират с доказателствата по делото, всички- обсъдени поотделно и в съвкупност от първостепенния съд, който е преценил всички правнорелевантни факти по делото, поради което неоснователно е посоченото в жалбата оплакване в тази насока. Първоинстанционния съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, като същата е напълно изяснена, изложил е и мотивите си, поради които е достигнал до този краен извод, поради което неоснователно е посоченото в жалбата оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт.

И пред въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, които да разколебаят убеждението на съда в правилността на първоинстанционното решение.

Поради изложеното, жалбата се явява неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила.

Частната жалба на Д. Я. Ж. срещу определението, постановено в 5 производство по чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на решението по делото в частта за разноските, е процесуално допустима и основателна. Въпреки изхода на първоинстанционното дело молителят Д. Е. Ж. не дължи на СРС държавна такса за молбата си за защита – този молител не е навършил 18-годишна възраст, поради което държавната такса за жалбата му трябва да остане в тежест на бюджета на съда (арг. от чл.

11, ал. 3 in fine ЗЗДН). При този изход на делото, обаче, Д. Е. Ж., дължи разноски на ответната страна за първоинстанционото производство. В тази връзка следва да се отбележи, че настоящия съдебен състав споделя практиката на ВКС, която приема, че въведеното с разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗЗДН изключение не касае разноските направени от другата страна за осигуряване на защитата си по делото (Определение №264/27.07.2018г., постановено по гр.д.№ 1249/2018г., на ВКС, ІV-то ГО), по отношение на които се прилага разпоредбата на чл.78 от ГПК, доколкото държавата освобождава от заплащане на публични задължения -такси, разноски, но не и от части задължения, каквото е отговорността за разноски, която по своя характер е деликтна.

Или, при този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ответницата разноски в първоинстанционното производство, които са в доказан размер от 1200 лева-заплатено адвокатско възнаграждение, като първоинстанционото решение следва да бъде изменено в частта му за разноските в посочения смисъл.

Във връзка с гореизложеното, въпреки неуважаването на въззивната жалба, въззивникът Д. Е. Ж. не дължи на СГС държавна такса за въззивната си жалба, но искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски, следва да бъде уважено, като й бъдат присъдени разноски в размер на 7,67 евро-платена държавна такса за частната жалба. Разноски за възнаграждение на адвоката на въззиваемата страна не следва да бъдат присъдени, съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК- пред въззивната инстанция не е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено като основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв - представения списък на разноските не представлява такова доказателство.