Решение № 78 от 21.01.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. П., 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: *** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20214430105030 по описа за 2021 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба от А.А. А. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“Т.“ *** ***, чрез адв.Е.М. – АК-П., съдебен адрес: гр.П., ул.“Д.К.“ №27, БЦ „Г.“ ***, против АЛ. ИВ. Г. с ЕГН ********** и П. ИВ. А. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.П., ***. Посочва се в исковата молба, че ищецът е собственик на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., целият с площ от ***, с адрес: гр.П., местност „ ***“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ***.

Твърди се, че ищецът и сестра му П. А.а Л. са признати за собственици на имота при равни права, като собствеността им произтича от наследяване, за което бил съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот ***г. на нотариус Р.И. с *** на Нотариалната камара и район на действие РСП.. Твърди се, че с Решение ***г. по гр.д.№ ***., влязло в сила на ***г., бил отхвърлен като неоснователен и недоказан предявен отрицателен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр.пар.4н, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с който се е искало да бъде признато за установено по отношение на П. А.а Л. и АС.

АТ. АТ., че ответниците са собственици (чрез доброволна делба, наследяване 1 по закон и давностно владение) на процесния недвижим имот, ведно с построената в него вилна постройка и всички трайно прикрепени подобрения и приращения. Твърди се още в исковата молба, че с нотариален акт за замяна на недвижим имот ***г. на Р.И.а - нотариус с *** на НК с район на действие РС П., вписан с вх.№ ***г., акт ***, ищецът придобил ½ идеална част от П.

А.а Л. от имот с идентификатор *** по КККР. Посочва се в исковата молба, че ответниците владеят имота без основание и отказват да го напуснат въпреки отправената нотариална покана, връчена на ***г. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди АЛ. ИВ. Г. с ЕГН ********** и П. ИВ.

А. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.П., *** да освободят и предадат владението на поземлен имот с идентификатор *** (***) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., одобрени със заповед № ***г. на *** на АГКК , с последно изменение на КККР засягащо имота от ***г., целият с площ от *** (***) кв.м., с адрес: гр.П., местност „***“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ***; категория на земята – ***, при съседи на поземления имот: ***, ведно със сградите , които попадат в имот, а именно: сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ ***., брой етажи – един, предназначение: вилна сградаеднофамилна; сграда с идентификатор ***.2, със застроена площ ***. , брой етажи – един; предназначение:селскостопанска постройка, както и всички трайно прикрепени подобрения и приращения върху имота. Претендират се и направените деловодни разноски.

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника.

В законовия срок е постъпил отговор с вх.№***г. от ответника, в който се взема становище за допустимост, но неоснователност на иска. Прави се възражение за нищожност на следните актове нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***г., Заповеди № ***г. на Кмета на Община П., нотариален акт за замяна на недвижим имот №***. Твърди се, че ответниците са собственици на процесните недвижими имоти по наследство, като са ги придобили от общият им наследодател И.А.Г., починал на ***г.

Посочва се в отговора по чл.131 ГПК, че имотът не е бил отчуждаван. Иска се от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с пълномощник адв.Е.М. – АК-П.. Страната и процесуалният й представител 2 молят съда да уважи изцяло исковата молба като основателна и доказана.

Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

С определение от ***г. на основание чл.149, ал.2 ГПК съдебното дирене е приключено, устните състезания са обявени за приключени и е посочена дата за обявяване на решението от състава – ***г.

На ***г. след приключване на съдебното заседание по делото е депозирана молба с вх.№ ***г. от адв. В.У., в която моли съда да спре производството по гр.д.№ ***г. по описа на ПлРС на основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК до приключване на производството, което ще бъде образувано въз основа на депозирана на същия ден искова молба. Към исковата молба е приложен екземпляр от входената искова молба, предявена от П. ИВ. А. и АЛ. ИВ. Г. , чрез адв.В.У., против АС. АТ. АТ. и П. А.а Л.. Върху исковата молба е положен печат с дата ***г.

Като съобрази съдържанието на молбата и приложената към нея искова молба, вкл. като извърши служебна проверка в ЕИСС съдът установи, че на ***г. в РС-П. е образувано гр.д.№ ***г.

Същевременно съдът съобрази, че от правна страна исканията в исковата молба от ***г. действително съдържат искане за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт № ***г., от който черпят права ищците по гр.д.№ ***г. по описа на РС-П., но искът е съединен с искове по ЗСПЗЗ за отмяна на заповеди на Кмета на Община П. (заповеди, които видно от материалите по гр.д.№ гр.д.№ ***. По описа на ПлРС и приложените към него дела, не са обжалвани от ответниците и са влезли в сила), а не и с иск за собственост относно материалното право, предмет на спора.

Законът изрично е предвидил възможност за оспорване на констативния нотариален акт, но само от трети лица, чийто права и законни интереси са засегнати от констатацията на нотариуса в акта. Съгласно същото Тълкувателно решение ***г. на *** по тълк. д. № *** г., *** „Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик”.

Константната практика на съдилищата приема, че когато охранителният акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред срещу срещу лицата, които се позовават на 3 акт, като при уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.

Отменяването на нотариалния акт няма самостоятелно значение, а зависи от изхода на делото по иска, с който е разрешен спорът за удостоверено с него материално право. Оборването на нотариалния акт за собственост може да стане инцидентно по повод на иск за собственост от или срещу трето лице, но може да стане и чрез иск по чл.537, ал.2 от ГП, целящ да се отмени нотариалния акт, удостоверяващ невярно, че титулярът на акта е собственик.

Трайната съдебна практика на *** се придържа към становището, че искът по чл.537, ал.2 ГПК може да бъде предявен само при условията на обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно, тъй като в последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от предявяването му. Следователно, касае се за един по същество акцесорен иск, чието уважаване или отхвърляне в конкретния случай е изцяло обусловено от изхода на делото по отношение на главния иск. В тази насока е и съдебната практика – ТР № 3 по т. д. № 3/2012 г. *** на ***, решения на ВКС / № 146 по гр. д. № 2486/15 ІІ г. о., № 1 по гр. д. № 479/2010 г. ІІ г. о., № 51 по гр. д. № 2232/15 г. ІV г. о. , Определение № 68 от 26.03.2019 г. на *** по ч. гр. д. № 732/2019 г., II г. о., ГК и др. В нея непротиворечиво се приема, че самостоятелно предявен иск за отмяна на нотариален акт по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.);, сега чл. 537, ал. 2 ГПК, е процесуално недопустим, тъй като отмяната, респ. изменението на охранителния акт, в т. ч. нотариалния акт по чл. 483 ГПК (отм.); , сега чл. 587 ГПК, е последица само от успешно проведен иск с предмет конкретното гражданско право, в случая правото на собственост върху имота, предмет нотариалния акт, чиято отмяна се иска с предявения иск. В подобна насока е Тълкувателно решение *** г. по гр. д. № *** ***, което е издадено като такова въз основа на чл.431,ал.2 от ГПК /отм./, но не е загубило правната си стойност и до днес.

В конкретния случай, искът по чл.537, ал.2 ГПК от ***г. не е съединен с иск за собственост, а и липсва правен интерес за предявяване на такъв от П. ИВ.

А. и АЛ. ИВ. Г. предвид силата на присъдено нещо на Решение № ***г. по гр.д.№ ***. по описа на РС-П.. С последното решение съдът е отхвърлил предявения от АЛ. ИВ. Г. и П. ИВ. А. против П. А.а Л. и АС. АТ. АТ. иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. §4к ал.8 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на двамата ответници, че ищците са собственици чрез доброволна делба, наследяване по закон и давностно 4 владение на недвижим имот с площ ***, находящ се в землището на гр. П., ***, в местността „***”, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.П., одобрени със заповед №***г. на изп. директор на АГКК и Заповед №***год. на Областен управител П. за одобряване на План за новообразуваните имоти, ведно с построената в този имот вилна постройка и с всички трайно прикрепени подобрения и приращения върху този имот, като неоснователен и недоказан.

Решението било потвърдено с Решение №***г. по в.гр.д.***. по описа на ОСП., а с Определение № 27/***г. по гр.д.№ ***. *** не допуска касационно обжалване. Решението влязло в сила на ***г. В хода на същото производство е проведено оспорване и на процесния нотариален акт № ***г., което с оглед изхода на делото е проведено неуспешно. Гореизложеното обуславя извод, че за АЛ. ИВ. Г. и П.И. А. липсва правен интерес от предявяване на иск за собственост и наличие на абсолютна процесулна пречка за воденето на такъв процес.

Същевременно при съпоставка на производството по гр.д.№ ***г. и това по гр.д.№ ***г., съдът не установи наличие на условията на чл.229, ал.1 т.4 ГПК.

Разяснения във връзка с хипотезата на чл. *** са дадени в *** г. по т.д. ***, в което се сочи:“ В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. №8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на присъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК , е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

В конкретния случай съдът не приема, че спорните правоотношения по гр.д.

№ ***г. не се явяват преюдициални за това по гр.д.№ ***г. поради липса на предявен иск за собственост към акцесорния такъв по чл.537, ал.2 ГПК, както и правен интерес от предявяване на иск за собственост.

Ето защо молбата с правно основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК следва да бъде 5 оставена без уважение, а състава следва да се произнесе по съществото на спора.

Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е по делото и се установява от заверено копие на Решение № ***г. по гр.д.№ ***. по описа на РС-П., че съдът отхвърлил предявения от АЛ. ИВ.

Г. и П. ИВ. А. против П. А.а Л. и АС. АТ. АТ. иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. §4к ал.8 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на двамата ответници, че ищците са собственици чрез доброволна делба, наследяване по закон и давностно владение на недвижим имот с площ ***, находящ се в землището на гр. П., ***, в местността „***”, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.П., одобрени със заповед №***г. на изп. директор на АГКК и Заповед №***год. на Областен управител П. за одобряване на План за новообразуваните имоти, ведно с построената в този имот вилна постройка и с всички трайно прикрепени подобрения и приращения върху този имот, като неоснователен и недоказан. Решението било потвърдено с Решение №***г. по в.гр.д.***. по описа на ОС-П., а с Определение № 27/***г. по гр.д.№ ***. *** не допуска касационно обжалване. Решението влязло в сила на ***г.