Присъда № 29 от 24.03.2026, Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда № 29 от 24.03.2026г., постановена по НОХД № 114 от 2025г. по описа на Районен съд Благоевград.

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Благоевград, с който против В. С. П.

– роден на . в гр.Д с ЕГН ********** е повдигнато обвинение в това, че на 05.04.2019г., за времето от 10.00 часа до 10.30 часа, в жилище в Б, ж.к. „Е“ бл., ет.ап., като непълнолетен /на 17 години/, но след като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило осемнадесет години - С. А. З. на 17 години, ЕГН ********** от гр. Благоевград, като я принудил към това със сила, изразяваща се в сваляне на долнище на пижама със сила, държане за ръцете й докато я притискал с тялото си лежейки върху нея, както и с употреба на сила преди това, като около 08:00 часа на 05.04.2019г. пред входната врата на жилището, ритане в областта на таза отляво, удар с каишка за куче през бедрото на левия крак и както употреба на заплаха с думите „ше те утепам, ако не ми се обадиш да дойда, когато останеш сама“, като деЯ.ето е квалифицирано от Районна прокуратура – Благоевград, като престъпление по чл.152 ал.2 т.1 във връзка с ал.1 т.2 във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК.

В разпоредително заседание по делото пострадалата С. А. З. е конституирана в качеството на частен обвинител и граждански ищец в настоящото производство, като по искане на същата е допуснат до съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен от пострадалата С. А. З. срещу подсъдимия В С. П. за сумата 20 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението предмет на настоящото наказателно производство по чл.152 ал.2 т.1 във връзка с ал.1 т.2 във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението , а именно:

05.04.2019г. до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Благоевград поддържа обвинението и ангажира доказателства в негова подкрепа. Сочи, че обвиненото е доказано от обективна и субективна страна, поради което подсъдимият В. С. П. следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и осъден за извършеното престъпление по чл.152 ал.2 т.1 във връзка с ал.1 т.2 във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК, като при определяне на наказанието се съобразят смекчаващи вината обстоятелства, че подсъдимият към момента на извършване на престъпленията е бил в млада възраст, което дава отражение и на квалификацията на деЯ.ето и сложните взаимоотношения между жертвата и извършителя, а като отегчаващи такива – развитата зависимост на жертвата от извършителя. Предлага на подсъдимият да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ не по-малко от една година, което предвид това, че същият е неосъждан, изпълнението му да бъде отложено за срок от три години.

1

Пострадалата С. А. З. се явява лично в проведените съдебните заседания по делото, но не се явява в последното такова и не изразява лично становище по същество на делото. Представлява се от адв. Ц. Р., която намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и субективна страна. Сочи съображения, че към датата на инкриминираното деЯ.е пострадалата З. е изпитвала страх за здравето и живота си, не е могла да окаже съпротива, предвид въздействието на подсъдимия, който вече е имал над нея както физически, така и психически, а след инкриминираната дата е разгърнала и остра стресова реакция, дала отпечатък върху нормалния й социален, житейски и интимен път. При определяне вида и размера на наказанието, моли съда да съобрази обстоятелствата, че подсъдимия е бил непълнолетен към инкриминираната дата, както и това, че по независещи от страните и най-вече от подсъдимия причини производството е продължило дълъг период от време от датата на извършването на деЯ.ето до датата на приключването му пред настоящата инстанция. Повереника на пострадалата намира предявения граждански иск за основателен и доказан по основание и размер, като пледира същият да бъде уважен.

Защитникът на подсъдимия – адв. П. Н. развива съображения по същество, като счита, че обвинението по делото не е доказано по несъмнен и категоричен начин и по тази причина подсъдимия не следва да понася отговорността предвидена в закона за това обвинение. Сочи, че изнасилването е правно понятие, като следва да е налице половият акт, който първо трябва да бъде установен, че е налице, след което да се установи дали този полов акт е насилствен. За отношенията между страните - подсъдимият и пострадалата се установява, че са били и интимни приятели в един продължителен период от време, установено е кой в каква семейна среда е израснал, защо двамата са започнали своята дружба, като очевидно и двамата с тази връзка, всеки един от тях е намерил пристан в другия. Според защитника, в един момента тези отношения вече са претърпели негативен обрат, започнало е напрежение между тях, свързано и с това, че очевидно В. е обичал много това момиче и част от проблемите между тях всъщност са заради това, че той не е искал тя да пуши цигари и затова в неговите първоначални обяснения още като свидетел е заявил, че тези наранявания с каишката от кучето и гасенето на цигара са свързани с това, че той не е искал тя да пуши. Сочи също, че тези неща нямат нищо общ с процесната дата, тъй като те са от доста време преди това. В тази връзка цитира заключението по съдебното-медицинската експертиза, където вещото лице - д-р З. в съдебно заседание на 16.09.2025 година заявява, че няма сигурни признаци за осъществен пресен полов акт. Осъществяването на полов акт с груби действия – стягане, хващане за ръцете, за китките, за бедрата остават косвени отпечатъци, а такива обективни данни в случая не са установени. Защитникът пледира, че след като няма сигурни признаци въобще за осъществен полов акт, как може да се прецени, че е осъществен и е бил насилствен. В тази връзка се позовава и на заключенията на вещите лица, които заявяват, че са се опирали предимно на показанията на З. и предвид 2 нейните показания са дали своето заключение, като д-р А. И. заявява, че по отношение на острата стресова реакция според нея тя е била в рамките на около три дни, а продължителността в разстройство на адаптацията е била с продължителност два месеца. Д-р К. пък заяви, че заради предишни посегателства по отношение на З., има предвид извършени престъпления срещу половата неприкосновеност от други лица, преди конкретния случай, тя е споделила това с подсъдимия, но в кР. на краищата д-р К. заявява, че и на нея и е направило впечатление, че за твърдяната дата 05.04.2019г. 20 дни, даже 19 дни, след това З. е заявила, че е осъществила първият си сексуален контакт след така нареченото изнасилване и затова и д-р К. казва „колко драматично е преживяла тази травма за мен е под въпрос“. По изложените съображения, защитникът поставя под съмнение дали по този начин се е отразило случилото се на пострадалата и дали въобще случилото се представлява престъпление по чл.152 от НК, поради което счита, че няма такива данни, поради което няма основания подсъдимия В. П. да бъде признат за виновен, поради което моли съдът на основание чл.304 от НПК да го признаете за невиновен и оправдае по така повдигнатото обвинение.

Подсъдимият В. С. П. се явява лично в съдебните заседания по делото, разбира обвинението, но не дава обяснения по него. Не излага свои доводи по същество на делото, като сочи, че поддържа изложеното от адвоката си.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият В. С. П. е роден на г. в гр. Д с ЕГН **********.

Пострадалата С. А. З. е родена на с ЕГН **********.

Подсъдимият В. С. П. и пострадалата С. А. З., към 05.04.2019г. били непълнолетни, ученици в СОУИЧЕ „Св. К О“ в гр. Б, в един клас. Двамата се познавали отдавна, от детските си години, тъй като първо били заедно в една детска градина, след това учили заедно в Осмо училище, но в различни класове, като след осми клас по предложение на С. З., подсъдимият П. се преместил при нея в СОУИЧЕ – Благоевград, като двамата били в един клас. в осми клас, през м. ноември 2017г. двамата станали „гаджета“ окончателно и установили връзка помежду си, като започнали да водят и полов живот.

Подсъдимият П. по това време ползвал телефон с номер /, а пострадалата С. А.

З. ползвала мобилен телефон с номер . През м. август 2018г. по желание на пострадалата З. двамата се разделили, престанали да афишират връзката си пред останалите /престанали да бъдат гаджета/, като въпреки раздялата им сексуалните им отношения между тях продължили. След като вече били разделени подсъдимия П. ставал все по-агресивен към З., обиждал я, случвало се да и посяга, но въпреки това сексуалните контакти между тях продължавали, като същите се осъществявали по взаимно съгласие.

3

На 29.03.2019г. привечер пострадалата С. З. била излязла в заведение с трима свои приятелки – свидетелите А. Н., И. М., Р. К. и едно момче – свидетеля Л. Т., като компанията била в заведение в центъра на Благоевград, като през това време звъннал подсъдимия В. П., който настоял З. да излезе пред заведението, в което се намирала и тя го сторила. Излизайки пред заведението В. П. започнал да я обижда, обвинявайки С. З. в лъжа, тъй като му била казала, че ще излиза само с едно момиче. Подсъдимият бил ядосан на нея и поискал да си загаси цигарата в ръката на пострадалата С. З., като същата отказала, но тъй като той я заплашил, че в противен случай ще я пребие, С. З. се почувствала заплашена и подала ръката си, където подсъдимият загасил цигарата си в дланта й. След като се върнала в заведението се разплакала пред компанията и споделила със свидетелите за случилото се.

На 05.04.2019 г., около 08:00 часа сутринта подсъдимият В. П. излязъл да разходи кучето си, като около 08.00 часа звъннал по телефона на пострадалата С. З. и й казал, че иска да се видят, но пострадалата му казала, че спи и няма да отиде при него. Подсъдимият обаче започнал да настоява да се видят и да я обижда по телефона. Малко след телефонния разговор, подсъдимият П. отишъл пред входната врата на апартамента, където живеела пострадалата С. З. на адрес гр. Б, ж.к. Е, бл., ет. ап. и започнал да удря по вратата. Подсъдимият бил с кучето си и в момента, в който З отворила вратата, подсъдимият В. П. я наплюл в лицето й и я удари с каишката на кучето си по бедрото на крака която й оставила следа от удара, след което я заплашил, че не може да прави каквото си иска, трябва да го слуша, за да не я бие, след което си тръгнал. По това време в дома на пострадалата бил и баща й – свидетелят А. С. З но същият бил на терасата и не разбрал за телефонния разговор на дъщеря си и случващото се пред входната врата на апартамента.

Малко по-късно бащата на С. З. излязъл от дома им, а пострадалата С. З. позвънила на подсъдимия П. и му казала, че баща й е излязъл и може да дойде, въпреки, че знаела за какво иска да дойде подсъдимия. Когато П. дошъл пред апартамента на пострадалата, З. му отворила и го пуснала в дома си. Отивайки към стаята на пострадалата П. й свалил долнището на пижамата, притиснал я върху леглото, легнал върху нея на леглото и започнал да осъществява със З. полов акт, прониквайки с еректиралия си половия орган във влагалището й. След известно време З. се обърнала със гръб към подсъдимия като така продължили половия си акт. Подсъдимият П. еякулирал върху лицето на пострадалата З., след което тя се избърсала със салфетка, която оставила в кошчето за боклук в тоалетната. След половия акт подсъдимият П., видимо бил променил настроението си, започнал да говори на пострадалата З. с нормален и тих глас, че той не искал да се държи така с нея, но тя го предизвиквала като му говорела, че не иска. Малко след това двамата се разделили, като В. П. напуснал апартамента на С. З..

След около два часа С. З. провела видеоразговор по мобилния си телефон с майка си – свидетелката Е. Й. К., която по това време пребивавала в 4