Определение № 1760 от 16.12.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1760 гр. Плевен, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500988 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по чл. 278 вр. чл. 248 , ал.2, изр. 2 ГПК.

С Определение № 5031/ 07. 10. 2025 г. по гр. д. № 1431/ 2025 г. по описа на Плевенския районен съд е оставена без уважение молбата на заявителя АКПЗ АД- гр.София вх. № 16162/ 22. 05. 2025 г. на основание чл.

248 ГПК за изменение на Разпореждане № 5986/ 08. 05. 2025 г. по ч. гр. д.

№1431/ 2025 г. по описа на РС- Плевен, с което „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е осъдено да запмати на Д. А. П. с ЕГН********** сумата от 200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА и Определение № 2528/ 15.

05. 2025 г. по същото дело, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Разпореждане № 5986/ 08. 05. 2025 г. по същото дело , като е постановено да се чете: АКПЗ АД- гр. София да заплати в полза на адв. А. А. А. от АК- Пазарджик сумата от 200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.В мотивите на определението съдът е посочил, че адвокатът на длъжника е проучил не само делото, но и казуса като цяла, дал е съответни правни съвети какво становище следва да се ангажира и какви правни действия следва да се предприемат и предвид претенцията на кредитора присъденото адвокатско възнаграждение не е в завишен размер.

Срещу определението пред Плевенския окръжен съд е постъпила 1 частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД с ЕИК**** с искане да бъде отменено определението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което да бъдат определени разноски за адвокатско възнаграждение на адв. А. А. в размер на 50 лв.

Ответникът Д. А. П. не е изразила становище по частната жалба.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,у намира за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в законовия срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна с право на въззивно обжалване , срещу акт, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение от частния жалбоподател срещу Д. П. е образувано ч. гр. д. №1431/ 2025 г. по описа на РС-Плевен и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Длъжникът Д. П. е подала възражение срещу заповедта за изпълнение чрез адв. А. А. , след което съдът е уведомил кредитора, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

С оглед на това, че ищецът не е представил доказателства за предявяване на иска, съдът е обезсилил заповедта за изпълнение и е осъдил частния жалбоподател да заплати на процесуалния представител на длъжника адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.

Съгласно чл. 7, ал.7 от НВАР №1/ 09. 07. 2004 г. за защита в производство по издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 от наредбата на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В случая размерът на претендираните по заповедта за изпълнение суми е в размер на 1170, 26 лв., съответно половината на тази стойност е 585, 13 лв. При преценка на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази чл. 7, ал.2, т.1 от наредбата, като минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв. В случая съдът е определил сумата от 200 лв. за това възнаграждение с оглед участието на 2 процесуалния представител при изготвяне на възражението, което макар и еднократно, е свързано с проучване на делото, спазване на сроковете за подаване на възражението и съответно представянето на такова пред съответния съд, проучване на казуса и предприемане на адекватни правни действия за защита на длъжника. По тези причини съдът е определил половината от минимално предвидения размер на адвокатското възнаграждение, което съдът счита като съответно на извършената адвокатска работа по делото за проучване, съобразяване, правна квалификация и извършване на конкретни правни действия за защита интересите на длъжника.

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, тъй като не е налице правно основание за изменение на разпореждането за обезсилване на заповедта за изпълнение в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв. А. А..

По изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Определение № 5031/ 07. 10. 2025 г. по гр. д. № 1431/ 2025 г. по описа на Плевенския районен съд е оставена без уважение молбата на заявителя АКПЗ АДгр.София вх. № 16162/ 22. 05. 2025 г. на основание чл. 248 ГПК за изменение на Разпореждане № 5986/ 08. 05. 2025 г. по ч. гр. д. №1431/ 2025 г. по описа на РС- Плевен, с което „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е осъдено да запмати на Д. А. П. с ЕГН********** сумата от 200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА и Определение № 2528/ 15. 05. 2025 г. по същото дело, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Разпореждане № 5986/ 08. 05. 2025 г. по същото дело , като е постановено да се чете: АКПЗ АД- гр. София да заплати в полза на адв. А. А. А. от АК- Пазарджик сумата от 200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1760 гр. Плевен, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500988 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по чл. 278 вр. чл. 248 , ал.2, изр. 2 ГПК.

С Определение № 5031/ 07. 10. 2025 г. по гр. д. № 1431/ 2025 г. по описа на Плевенския районен съд е оставена без уважение молбата на заявителя АКПЗ АД- гр.София вх. № 16162/ 22. 05. 2025 г. на основание чл.

248 ГПК за изменение на Разпореждане № 5986/ 08. 05. 2025 г. по ч. гр. д.

№1431/ 2025 г. по описа на РС- Плевен, с което „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е осъдено да запмати на Д. А. П. с ЕГН********** сумата от 200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА и Определение № 2528/ 15.

05. 2025 г. по същото дело, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Разпореждане № 5986/ 08. 05. 2025 г. по същото дело , като е постановено да се чете: АКПЗ АД- гр. София да заплати в полза на адв. А. А. А. от АК- Пазарджик сумата от 200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.В мотивите на определението съдът е посочил, че адвокатът на длъжника е проучил не само делото, но и казуса като цяла, дал е съответни правни съвети какво становище следва да се ангажира и какви правни действия следва да се предприемат и предвид претенцията на кредитора присъденото адвокатско възнаграждение не е в завишен размер.

Срещу определението пред Плевенския окръжен съд е постъпила 1 частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД с ЕИК**** с искане да бъде отменено определението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което да бъдат определени разноски за адвокатско възнаграждение на адв. А. А. в размер на 50 лв.

Ответникът Д. А. П. не е изразила становище по частната жалба.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,у намира за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в законовия срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна с право на въззивно обжалване , срещу акт, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение от частния жалбоподател срещу Д. П. е образувано ч. гр. д. №1431/ 2025 г. по описа на РС-Плевен и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Длъжникът Д. П. е подала възражение срещу заповедта за изпълнение чрез адв. А. А. , след което съдът е уведомил кредитора, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

С оглед на това, че ищецът не е представил доказателства за предявяване на иска, съдът е обезсилил заповедта за изпълнение и е осъдил частния жалбоподател да заплати на процесуалния представител на длъжника адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.

Съгласно чл. 7, ал.7 от НВАР №1/ 09. 07. 2004 г. за защита в производство по издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 от наредбата на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В случая размерът на претендираните по заповедта за изпълнение суми е в размер на 1170, 26 лв., съответно половината на тази стойност е 585, 13 лв. При преценка на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази чл. 7, ал.2, т.1 от наредбата, като минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв. В случая съдът е определил сумата от 200 лв. за това възнаграждение с оглед участието на 2 процесуалния представител при изготвяне на възражението, което макар и еднократно, е свързано с проучване на делото, спазване на сроковете за подаване на възражението и съответно представянето на такова пред съответния съд, проучване на казуса и предприемане на адекватни правни действия за защита на длъжника. По тези причини съдът е определил половината от минимално предвидения размер на адвокатското възнаграждение, което съдът счита като съответно на извършената адвокатска работа по делото за проучване, съобразяване, правна квалификация и извършване на конкретни правни действия за защита интересите на длъжника.

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, тъй като не е налице правно основание за изменение на разпореждането за обезсилване на заповедта за изпълнение в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв. А. А..

По изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Определение № 5031/ 07. 10. 2025 г. по гр. д. № 1431/ 2025 г. по описа на Плевенския районен съд е оставена без уважение молбата на заявителя АКПЗ АДгр.София вх. № 16162/ 22. 05. 2025 г. на основание чл. 248 ГПК за изменение на Разпореждане № 5986/ 08. 05. 2025 г. по ч. гр. д. №1431/ 2025 г. по описа на РС- Плевен, с което „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е осъдено да запмати на Д. А. П. с ЕГН********** сумата от 200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА и Определение № 2528/ 15. 05. 2025 г. по същото дело, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Разпореждане № 5986/ 08. 05. 2025 г. по същото дело , като е постановено да се чете: АКПЗ АД- гр. София да заплати в полза на адв. А. А. А. от АК- Пазарджик сумата от 200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове: