Решение № 6668 от 22.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6668 гр. София, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Алина К. Т. като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100509075 по описа за 2022 година

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20046467 от 06.07.2022 г. по гр. д. № 29468/2020 г. по описа на СРС, 66 с - в, е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Г. Х., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация Враца“ ЕАД ЕИК *******, както следва: сума в размер на 1 093, 71 лв.

- главница за доставена топлинна енергия през периода 31.07.2016 г. - 30.06.2018 г. до топлоснабден имот с адрес: гр. Враца, ул. „******* *******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда (21.08.2019 г.) до окончателното й погасяване, както и сумата от 320, 44 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 31.08.2016 г. - 05.08.2019 г. Ответницата е осъдена за заплащане на разноски в исковото и заповедно производства.

Недоволна от решението е останала ответницата Р. Г. Х., която го оспорва чрез особения си представител в предвидения в закона срок. В жалбата се поддържа, че в оспорените части решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага съображения, че неоснователно съдът е приел, че ОУ на договора са влезли в сила и че ЕС има сключен договор с ищеца. Счита, че вземанията са погасени с изтичането на 3 годишна давност, по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, което обстоятелство не е взето предвид от СРС. Моли да се отмени решението и исковете да се отхвърлят изцяло.

Ищецът - въззиваема страна „Топлофикация Враца“ ЕАД, не взема становище по въззивната жалба.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :

СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединяване на искове искове 1 по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Решението е валидно и допустимо постановено и при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Производството се развива по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Настоящият състав приема, че в съответствие със събраните в производството доказателства съдът е направил извод, че страните са обвързани от договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) , „клиенти“ на Т Е са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) .

Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същото тълкуване е застъпено и в разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

Следователно, съгласно посочените норми и тълкуването на закона дадено от ВКС следва, че страна по договора за доставка на топлинна енергия и потребител на топлинна енергия е или собственикът на имота, и л и физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване или лицето, което е поискало откриване на партида на свое име със заявление до доставчика.

От приетия пред СРС нот. акт № 34, т. ІV, рег. № 8521, нот. дело № 496/2005 г. за покупко-продажба на недвижим имот се установява, че Р. Г. Х. е придобила в собственост процесния имот - апартамент 15, находящ се в гр. Враца, ул. „******* *******.

Следователно по делото е установено, качеството на ответницата на потребител на ТЕ в периода.

На следващо място, законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите. По делото са представени доказателства за публикуване на ОУ, като не се установява ответницата да е възразила срещу ОУ на ищеца в периода.

Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.

Според заключението на приетата пред СРС съдебно – техническа експертиза, 2 която не е оспорена от ответницата и съдът намира за обективна и компетентна, в имота е налице топлоподаване, като ищецът е начислявал топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и за отопление. При това неоснователно се поддържа, че ЕС няма сключен договор за подаване на ТЕ с ищцовото дружество.

Относно конкретните количество и стойности на доставената ТЕ според СТЕ, дяловото разпределение през процесния период е извършвано в съответствие с Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради-етажна собственост към Наредба № - 334/2007 г., а монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания.

Според експертизата, за периода 31.07.2016 г. - 30.06.2018 г. общата сума за топлоенергия е в размер на 1 148, 39 лв., поради което основателно СРС е приел, че искът по главницата за доставена ТЕ е основателен в пълния заявен размер от 1 093, 71 лв.

По другото възражение в жалбата - по въпроса за прилагане на погасителната давност, следва да се посочи, че съдът е разгледал направеното в отговора на ответницата възражение за погасяване по давност и изтичане на 3 годишен период от момента на изискуемостта на вземането, съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД (арг. от ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС) , но го е намерил за неоснователно.

Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече, а при срочните задължения давността тече от деня на падежа - т. е. погасени биха били вземанията, станали изискуеми три години назад от подаване на заявлението – 21.08.2019 г. В случая се претендира установяване на вземания за период от 31.07.2017 г. до 30.06.2018 г., за който давността на е изтекла към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, както е посочил и СРС в съответствие с материалния закон.

По претенциите за установяване на задължения за лихви за забава върху главното вземане за ТЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в жалбата не са изложени никакви конкретни основания за незаконосъобразност на решението. Поради това въззивният съд не намира основание за промяна изводите на СРС по въпроса за дължимостта на тези лихви, определени по реда на чл. 162 ГПК в размер на 320, 44 лв. за периода 31.08.2016 г. - 05.08.2019 г.

Доколкото изводите на настоящият състав изцяло съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди изцяло - като постановено съобразно материалния и процесуален закон. При липса на промяна в изхода от спора, решението следва да се потвърди и в частта, в която са присъдени разноски в полза на ищеца.

По разноските пред СГС :

При този изход от спора, право на разноски за въззивното производство има ищеца. Въззивният състав не присъжда разноски на ищеца за въззивното производство, доколкото той не претендира такива.

При тези мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20046467 от 06.07.2022 г. по гр. д. № 29468/2020 г. по описа на СРС, 66 с – в.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4