Решение № 719 от 30.07.2026, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Гражданско дело 2451/2025
- Вид
- Решение № 719
- Подписан
- 30.07.2026
- В сила
- 11.08.2026
- Състав
- Трифон Пенчев Славков
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 719 гр. Горна Оряховица, 30.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ 1. ИСКОВИ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120102451 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 143, ал. 1, вр. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата А. А. Х. твърди, че на 10. 03. 2015 г. сключила с ответника „Банка ДСК“ АД договор за предоставяне на поръчителство, с който поела задължение да отговаря солидарно за задълженията на ответника по договор за кредит от 10.03.2015 г., сключен с „Банка ДСК“ АД. След като ответникът изпаднал в забава по договора за кредит, кредитодателят обявил задълженията за предсрочно изискуеми и ищецът в изпълнение на договора за поръчителство, платил задълженията, измежду които и 6050,37 лв. - главница, 527,39 лв. - законна лихва, дължима за периода 21.02.2019 г. до 10.01.2023 г., както и разноски в размер на 1422,24 лв. в заповедното производство по ч. гр. д. № 375/2019 г. по описа на РС-Г. Оряховица и изп. дело№ 486/2019 г. по описа на ЧСИ Силвия Косева. С плащането на посочените суми поръчителят се суброгирал в правата, които кредиторът има срещу длъжника, вкл. за сумата от 8000 лв. Ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от общо 8000 лв., ведно със законната лихва. Претендира разноски.
Ответникът П. Й. П., чрез назначения му особен представител е подал писмен отговор. Оспорва представените от ищеца доказателства, вкл. и вносна 1 бележка от 10.01.2023 г. за сумата от 4922, 04 лв. Възразява да е бил уведомяван от ищеца за насоченото от заемодателя принудително изпълнение, за претенциите на „Банка ДСК“ АД, както и за плащанията, които твърди да е извършвал. Оспорва искът за законна лихва на основание чл. 143, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 143, ал.1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че между ответника и „Банка ДСК“ АД е възникнало валидно облигационно отношение, породено от договор за кредит за текущо потребление от 10.03.2025 г., по което правоотношение ответникът е неизправна стрА., сключен договор за поръчителство между ищеца и „Банка ДСК“ АД за поръчителство, по силата на който ищецът е поел задължение да обезпечи вземанията на кредитора срещу длъжника, че е уведомил ответника за отправено към него от кредитора искане за плащане и за самото плащане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.
С оглед изявленията на страните и представената от „Банка ДСК“ АД справка по договор за кредит за текущо потребление от 10.03.2015 г., сключен с ответника П. Й. П., съдът намира за доказано обстоятелството, че между „Банка ДСК“ АД и ответника е сключен договор за кредит за текущо потребление.
По делото е изслушА. и приета съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение настоящият съдебен състав намира за обективно, непротиворечиво и изготвено от лице, притежаващо специални знания в областта на икономиката. След извършена проверка вещото лице е установило, че по процесния договор за кредит за текущо потребление от 10.03.2015 г. е отпусната на ответника П. П. сумата от 8 000 лв. От кредитора „Банка ДСК“ ЕАД са отчетени за погасяване на кредиста средства в размер на 14 112,05 лв., от които били платени 8000 лв. главница, лихва в общ размер на 5 293,32 лв., санкционна лихва в размер на 11,89 лв., лихва за забава в размер на 13,44 лв., такса изискуемост в размер на 120 лв., други разходи в размер на 673,40 лв са извършени плащания от ответника в общ размер на 8654,33лв., 2 след което е преустановил плащането. Установява се още, че на 16.03.2022 г. е постъпило плащане от поръчителя – ищец в настоящото производство в размер на 425,68 лв. преведени по сметка на ЧСИ-С. Косеа и 4922,04 лв. на 10.01.2023 г. като постъпления по съдебни кредити, с което са погасени остатъчните вноски. Общо ищцеът е внесъл 4347,72 ле. Поради което съдът приема за установено, че поръчителят е изплатил остатъчното задължение вместо длъжника – ответник по делото. Затова възражението на ответника, че той бил изплатил дълга в цялост е неоснователно, доколкото доказателства в тази насока не бяха представени.
Ищецът е направил изменение на исковете си, като се е отказал от иска за сумата от 527,39 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 6050,37 лв. за периода от 21.02.2019 г. до 10.01.2023 г. На следващо място е увеличил размерът на предявения иск за осъждане на ответника да заплати разноските в заповедното и изпълнителното производства от 1422,24 лв. на 1505,11 лв. или 769,55 евро. На трето място е поискал ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 95, 31 евро – законна лихва върху сумата от 217,65 евро от датата на плащането 16.03.2022 г. до 23.09.2025 г. , както и сумата от 891,43 евро – законна лихва върху сумата от 2516,60 от 10.01.2023 г. до 23.09.2025 г. В тази трета точка искането следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустимо, т.к. представлява предявяване на нов иск. Ищецът изменя, както основанието си – периода, така и петитума, т.к. се предявява нова сума. На следващо място ищецът в точка първа от заявлението си прави отказ от иска за законна лихва. Според ТР № 99/10.12.79 г., на ОСГК на ВС, отказът от иск е процесуално действие на ищеца, което го лишава зА.пред от възможността да търси правна защита по съдебен ред на своето материално право. Ето защо и след като е направен отказ от иска за законна лихва върху главницата, а така също се предявява иск за обезщетение за забава за нов период и нов размер на иска, различен от посочения в исковата молба, искането в точка 3 от заявлението на ищеца следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустимо. Съдът намира, че в случая не се касае за искане за заплащане на законната лихва, което изменение на основание чл. 214, ал. 2 ГПК е процесуално допустимо, а за предявяване на иск за обезщетение за забава, за който по делото е направен отказ от същия.
Съгласно чл. 146 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, 3 встъпва в правата на кредитора. Това обаче не означава, че поръчителят продължава да събира същото вземане, което е имал кредиторът, а означава само, че поръчителят придобива правото да събере от длъжника онова, което е изплатил срещу задължението на същия към кредитора, като се възползва от обезпеченията, които е имал последният. Вземането на поръчителя се различава от вземането на първоначалния кредитор както по своето основание и по момента на възникването, а в някои случаи и по размера си; то винаги има за свое основание изпълнението на чуждо задължение. Размерът му обхваща само действително заплатеното от поръчителя, което може да превиши размера на задълженията на длъжника, защото включва действителния размер на дълга, лихвите и разноските, включително и тези по изпълнението. То възниква в момента, когато поръчителят е изпълнил задълженията на длъжника към кредитора. До този момент между длъжника и поръчителя не съществувала правна обвързаност, по силата на която поръчителят да има правото да търси от длъжника някаква претенция. Едва когато той заплати дълга към кредитора, в негова полза възниква правото да търси онова, което е заплатил. От този момент той става кредитор на длъжника вместо първоначалния кредитор, чието вземане е погасено, а за длъжника е възникнало задължението да му плати онова, което той е заплатил за негова сметка. Тъй като по делото се установи безспорно, че именно поръчителят е заплатил част задължението на ответника към кредитора „Банка ДСК“ АД съдът счита, че в негова полза се е породило правото да търси изплатената главница, лихви и разноски, така както са изчислени от вещото лице в заключението му по назначената ССчЕ.
Относно наведеното от особения представител на ответника възражение, че не е уведомен за извършеното плащане от поръчителя, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от ЗЗД длъжникът не отговаря към поръчителя, ако е изпълнил задължението, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане. ЦитирА.та разпоредба е уредена в защита интересите на длъжника, тъй като същият може да разполага с възражения срещу кредитора, както и с цел да се избегне двойно плащане. Затова в процесния случай е без значение дали е отправено уведомление от поръчителя до длъжника по реда на чл. 143, ал. 1 ЗЗД и дали същото е достигнало до знанието му, тъй като неуведомяването има за последица липсата на отговорност на длъжника към поръчителя, само ако 4 длъжникът е изпълнил задължението преди да бъде уведомен( р.114-2011-IV ГО, р.229-2012-IV ГО на ВКС), а по делото ответникът не успя да докаже изпълнение на дълга към кредитора, респ. наличие на правоизключващи или правопогасяващи възражения. Следователно за длъжника не са се породили неблагоприятни правни последици от факта на изпълнение на задължението за плащане от стрА. на поръчителя към кредитора.
По изложените съображения и доколкото не се доказа пълно изпълнение от стрА. на ответника, съдът счита, че предявения иск за частично основателен и доказан до посочените по-горе размери в заключението по приетата ССчЕ.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъда присъдени разноски в общ размер на 1214,73 евро, от който 163,61 евро държавна такса, 409,03 евро адвокатско възнаграждение, 7,67 евро такса към Агенция по вписванията, 562,42 евро депозит за възнаграждение за особен представител и 220 евро депозит за съдебно-счетоводна експертиза. Искът първоначално е предявен за сумата от 8 000 лв.(4090,46 евро), като с оглед направеното изменение и отказ от иск е бил намален, а в остА.лата част доказан до сумата 5347,72 лв.(2734,33 евро), т. е. по съразмерност общо дължимата сума от 1214,73 евро следва да бъде намалена на 812,67 евро.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Й. П., ЕГН**********, с наст. адрес: с.В., ул.*** да заплати на А. А. Х., ЕГН********** на основание чл. 143, ал. 1, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД сумата от 2734,33 евро (в левова равностойност 5347,72 лв.), ведно със законната лихва от 24.09.2025 г. до изплащане на вземането, представляваща незаплатена от ответника сума по договор за кредит за текущо потребление от 10.03.2015 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, за която сума е издадена заповед № 466 за изпълнение на парично задължение от 22.02.2019 г. по ч. гр. д. № 375/2019 г. по описа на РС-Г. Оряховица, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по съразмерност в настоящото производство в размер на 812,67 евро, като отхвърля иска до целия предявен размер сумата от 8 000 лв.
(4090,46 евро).
5
Решението в тази част подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕКРАТЯВА частично производството по делото на основание чл. 233 от ГПК, поради отказ от иска предявен от ищцата А. А. Х., ЕГН********** срещу ответника П. Й. П., ЕГН**********, с наст. адрес: с.В., ул.*** за осъждането му да заплати сумата от 527,39 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 6050,37 лв. за периода от 21.02.2019 г. до 10.01.2023 г.
Решението в тази част подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ищцата А. А. Х.,
ЕГН********** срещу ответника П. Й. П., ЕГН**********, с наст. адрес: с.В., ул.*** за осъждане му да заплати сумата от 95,31 евро – законна лихва върху сумата от 217,65 евро от 16.03.2022 г. до 23.09.2025 г., както и сумата от 891,43 евро – законна лихва върху сумата от 2516,60 евро от 10.01.2023 г. до 23.09.2025 г., като недопустимо.
Решението в тази част подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 6