Решение № 3216 от 25.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3216 гр. Пловдив, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330110170 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Р. М. М. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 352/16.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 596/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 16.06.2020 г. до 13.11.2023 г. в размер на сумата от 985, 36 лв. за обект, находящ се в ***, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 31.08.2020 г. до 30.11.2023 г. в размер на сумата от 123, 70 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.01.2024 г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на 1

ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № ***, не заплатил за периода от 16.06.2020 г. до 13.11.2023 г. дължимата цена за доставка на питейна вода до обект, находящ се в ***. Твърди, че ответникът има качеството потребител по отношение на процесния обект, тъй като е наемател на ОП „Жилфонд“ и е титуляр на партидата, открита за имота. Сочи, че последният отговаря за заплащане на задълженията в качеството му наемател. Твърди, че отчетът в имота на ответника е осъществяван при условията на липсващо измервателно устройство на основание чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от ОУ, тъй като задължение на всеки един потребител е да поддържа в изправност монтираните индивидуални измервателни устройства. Твърди, че при тези условия са начислявани потребените количества питейна вода за двама обитатели по 5 куб.м. или общо от 10 куб.м. Сочи, че на 12.06.2018 г. е направен опит за връчване на известие за нередовен водомер, но е бил налице отказ за неговото получаване от представител на домакинството. Поради неизпълнение на задълженията в срок длъжникът изпаднал в забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р. М.

М. е депозирал отговор на исковата молба чрез назначения му от съда особен представител – адв. П. К. - Б., в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва предявените искове по основание и размер.

Поддържа, че по делото не са представени доказателства относно обстоятелството, че ответната страна е ползвател на имота, поради което не се установява, че ответната страна има качеството потребител. Сочи, че представената декларация от собственика на имота обхваща само част от периода, като е недоказано, че за периода от 16.06.2020 г. до 05.12.2022 г. има съгласие на собственика, за да има наемателя качеството на потребител.

Счита, че по делото не са представени доказателства, че ответникът е наемател на имота. Твърди, че соченото от ищеца основание за начисляване на сумите – при липсващо измервателно устройство, не е доказано, като видно от представените по делото справки е, че на *** има два водомера. Твърди, че представеното по делото известие за нередовен водомер не носи подписа на потребителя, като последното се отнася за водомер с № ***, а сумите са начислявани при условията на липсващо устройство за водомер № ***.

Предвид изложеното счита, че липсват данни за датата на установяване на повредата за водомер № ***, за връчване на предписанието, както и кога е 2 изтекъл срока на предписанието. Счита за недоказано начисляването на вода за двама обитатели. Сочи, че потребителят е с различен единен граждански номер в карнетите и известието от посочения в исковата молба. Релевира възражение за погасяване на задълженията по давност. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.

Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения.

3

Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.

Представен е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството му на наемател по силата на договор, сключен с Общинско предприятие „Жилфонд“ – Пловдив за обект, находящ се в ***, т. е. че той е страна по процесното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1., т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост.

От представената по делото преписка от Общинско предприятие „Жилфонд“ – Пловдив се установява, че по силата на Заповед № ЖН89/11.07.2017 г. ***, са настанени в общинско жилище, находящо се в ***, *** ***. Представен е Договор за наем на общински имот № *** г., сключен на основание заповедта за настаняване с ответника Р. М. М. за срок до 18.07.2027 г.

По делото е представена декларация, подписана от ответника, с която последният е удостоверил, че в качеството си на наемател на общинско жилище в ***, *** ***, е съгласен заповедта да бъде предоставена за служебно ползване на „Водоснабдяване и канализация“, като е поел задължение да представя бележки за платени консумативи – ВиК.

4

В производството по делото е приложена цялата налична преписка на Общинско предприятие „Жилфонд“ – Пловдив. От последната се установява, че процесното общинско жилище е ползвано от ответника, като са представени констативни протоколи за осъществени проверки – ежегодно през периода от 2017 г. до 2024 г., като служители при Община Пловдив са установили цялото семейство в имота, като е констатирано състоянието на отдаденото под наем жилище.

В писмото за изпращане на преписката от Общинско предприятие „Жилфонд“ – Пловдив е посочено, че в общинското жилище има два монтирани стари и неработещи водомера, като в наличната документация не са установени данни за тяхната подмяна.

Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, които следва да намерят приложени и за потребителите на водоснабдителни и канализационни услуги, се приема, че „..клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя 5 при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между 5 топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

По така изложените съображения следва да се приеме, че ответникът в качеството си на наемател на общинско жилище, депозирал декларация, че поема задължение да изплаща консумативните разноски за имота, има качеството потребител, като между страните е възникнало продажбено правоотношение, в който смисъл съдът намира възражението на ответника за неоснователно.

В исковата молба са изложени твърдения, че изразходваното количество питейна вода е определено на основание чл. 26, ал. 2 от Общите условия на дружеството – при условията на липсващо измервателно устройство.