Решение № 420 от 12.06.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Русе, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20234520200456 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Б. М. Ш. против наказателно постановление № 22-1085003755/30.01.2023г. на Началник група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе.

Същият моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се явява, като поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.11.2022г. св.К. Е. бил паркирал за известно време собствения си л.а.“Нисан патрул“ с ДК№ Р 80 28 КВ в гр. Русе на бул.“Цар Освободител“ на паркинга на блок НИПКИ ССМ. След като се върнал, за да вземе автомобила си установил, че предната лява врата, т.нар. шофьорска е огъната и побита вследствие удар. Той видял, че в района има видеокамери и поискал да му бъдат предоставени записи от тях. След като се снабдил със записите той подал заявление в Сектор „Пътна полиция“ за настъпилото ПТП. В хода на проверката и от изглеждане на видеозаписите се установило, че автомобилът на св.Е. е блъснат от л.а. „БМВ 318 ТДС“ с ДК№ Р 90 54 РК, собственост и управляван от жалбоподателя, при маневра движение на заден ход. Жалбоподателят бил призован да се яви в Сектор „Пътна полиция“ -гр.Русе където срещу него бил съставен АУАН от св.Н. К., а въз 1 основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушения по чл.40 ал.1 от ЗДвП вр.чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДвП му било наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв. и за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ вр.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП му били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лв. и ЛПУМПС за срок от един месец.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна.В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е приложен материалния закон.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушенията вменени във вина на жалбоподателя, посочени са дата и място на извършване, обстоятелствата при които са извършени, както и нарушените законови норми. От показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно се установява, че жалбоподателят е причинил ПТП, удряйки с управлявания от него автомобил при движение на заден ход автомобила, собственост на св.Е.. В този смисъл е настъпило ПТП по см. на § 6 т.30 от ЗДвП, тъй като нарушението по чл.40 ал.1 от ЗДвП – движение на заден ход без жалбоподателят да се убеди, че пътят зад него е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението – е довело до причиняване на имуществени вреди (повреда) по автомобила на св.Е.. Фактът на настъпилата повреда се обективира и от изплатеното на този свидетел обезщетение в размер на 315,12 лв. от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена от жалбоподателя.

Настъпването на удара между двете превозни средства не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че е ударил другия автомобил, който в съдебно заседание заявява, че „Аз съм го ударил не с рога на бронята, а с плоското и тя колата може да се е заклатила“. В съдебно заседание е изгледан и видеозаписът на удара, от който безспорно се установява, че автомобилът на св. Е. се разклаща, което също води до безспорния извод за субективна страна у жалбоподателя, т.е. същият не може да не разбрал за настъпилото ПТП. В този смисъл съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП и правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността му съобразно тази разпоредба.

2

Отделно от това, същият вместо да окаже съдействие за установяване на причинените имуществени вреди е напуснал местопроизшествието. В случая законосъобразното поведение е изисквало от жалбоподателя да изчака идването на собственика на автомобила или да сигнализирана на органите на МВР ( ЕЕН 112 ) и да изчака пристигането им, каквото задължение въвежда и чл.125 т.8 от ЗДвП, а не да избяга от местопроизшествието с оглед избягване на административнонаказателната отговорност.

Именно по такъв начин той би изпълнил задължението си по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП, т.е. в случая изпълнителното деяние се изразява в бездействие при правно задължение за действие. Именно при така установените факти, АНО е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, като е приел, че има извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от с.з.

Възраженията на жалбоподателя, че не е имало удар, въпреки изявлението в съдебно заседание, че такъв е имало, че дори да е имало такъв, е бил много слаб и не го е усетил и затова не е разбрал за настъпилото ПТП, че вредите по двата автомобила са на различна височина от земята се опровергават от видеозаписа, на който много ясно и недвусмислено се възприема движението на заден ход на автомобила на жалбоподателя и разклащането на другия автомобил.

Наказанията за всяко от нарушенията са правилно индивидуализирани и съобразени с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява обосновано и законосъобразно, съответно не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-1085-003755/30.01.2023г. на Началник група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което на Б. М. Ш., с ЕГН ********** са му наложени наказания чл.40 ал.1 от ЗДвП вр.чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДвП „глоба“ в размер на 20 лв. и за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ вр.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП „глоба“ в размер на 100 лв. и ЛПУМПС за срок от един месец.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Русенския Административен съд.

3

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4