Решение № 193 от 07.07.2022, Административен съд - Русе

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 22 гр.Русе, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: Ивайло Йосифов при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 469 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вр. чл.220, ал.1 от ЗМ.

Образувано е по жалба на „Астра Биоплант“ ЕООД, със седалище в гр.Сливо поле, общ.Сливо поле, обл.Русе, против решение с рег. № 32-205994/29.06.2021 г. към митническа декларация MRN 21BG002002045662R0/02.03.2021 г., издадено от директора на ТД Северна морска (понастоящем ТД Митница Варна) в Агенция „Митници“. С оспореното решение, на основание чл.29, чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр.чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, чл.56 вр.чл.5, т.39, чл.77, § 1, чл.85, § 1, чл.101, § 1 и чл.102 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вр. чл.54, ал.1, чл.56 и чл.59, ал.2 от ЗДДС и чл.59 от АПК, посочената митническа декларация е коригирана в частта относно декларирания код на внесената стока по Комбинираната номенклатура като вместо 15180095 е разпоредено той да се чете 15180099, в резултат на което е коригирана и ставката на митото – от 2 % на 7,7 % и са установени публични задължения за досъбиране, както следва: мито (А00) в размер на 2632,36 лева и ДДС (В00) в размер на 7460,87 лева, ведно с лихвата за забава върху тях. В представената писмена защита са развити подробни съображения за нищожност, респ. унищожаемост на оспорения административен акт като издаден от некомпетентен по степен орган, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при липса на фактическите основания за неговото издаване и в несъответствие с материалния закон. Жалбоподателят твърди, че подобна корекция на данните в подадената митническа декларация може да бъде извършена единствено от органа, който я е приел, т.е. от митнически служител в Митнически пункт „Варна Запад“, а не от директора на ТД Митница Варна. Възразява, че подобно изземване на компетентност от долустоящия орган не е предвидено в приложимото съюзно законодателство - Регламент (ЕС) № 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, които, съгласно чл.288, § 2 от ДФЕС, са задължителни в своята цялост, прилагат се пряко във всички държави-членки и имат примат пред националното право. Позовава се на разпоредбите на чл.101, § 1, чл.87, § 1 и чл.77 от Регламент (ЕС) № 952/2013, според които норми размерът на дължимото вносно мито при допускане на стоките за свободно обращение се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение, т.е. от митническите служители от МП „Варна запад“, приели декларацията. Заявява, че аргумент за подобно тълкуване е и разпоредбата на чл.104, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, според която вземането под отчет на митата също става от митническите органи, посочени в чл.101 от регламента, т.е. от тези по мястото на подаване на митническата декларация – от МП „Варна запад“. Поддържа, че от заключенията на вещите лица и по двете приети по делото съдебни химически експертизи става ясно, че мастно киселинният профил на стоката не е критерий, въз основа на който да може да бъде направен еднозначен извод дали същата е смес само от растителни масла, както е приел митническият орган, или от растителни масла и животински мазнини, както е посочено в декларацията, чрез вписване в нея на приложимия за това код по КН 15180095. Отбелязва, че въз основа на заключението на вещото лице доц.М. по допълнителната химическа експертиза и след изпитване на взетата от стоката проба в акредитирана лаборатория, било установено съдържание на холестерол в нея от 15ч,6 %, което по недвусмислен начин сочи на наличието на животински мазнини, доколкото максималното процентно съдържание на холестерол от общото стеролно съдържание на растителните масла е около 7 %. Твърди, че в своя акт административният орган е смесил понятията „произход“ и „състав“ на стоката. В тази връзка подчертава, че тя представлява употребявано масло за готвене (UCO – used cooking oil), поради което, в първоначалния си вид, то безспорно е с изцяло растителен произход, доколкото представлява именно растително олио, но след кулинарната обработка на приготвяните в него храни от животински произход от тях в него е навлязла животинска мазнина, в резултат на което след употребата му то представлява смес от растителни масла и животински мазнини. Сочи, че този състав на стоката най – точно се описва от посочената в декларацията специфична подпозиция от КН 15180095 “Негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции”, а не от посочената обща такава, приета за приложима в оспорения административен акт, 15180099 „Други“. Подчертава, че с посочения код по КН 15180095 стоката е била описана в декларацията за устойчивост от 28.11.2019 г., опаковъчния лист и търговската фактура, издадени от нейния доставчик „Айрън енд Стийл ДМКК“. По този начин, т.е. като смес от растителни и животински масла и мазнини, с код 20 01 25 „Хранителни масла и мазнини“, респ. код В 3065 „Отпадъци от ядивни мазнини и масла от животински или растителен произход (например пържилни масла и мазнини)“ съгласно Приложение IX към Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, 22 март 1989 г., стоката, в качеството й на отпадък, била декларирана и в придружаващия я при транспорта документ, представляващ Приложение VII към Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци. Счита, че в административното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила като оспореният акт е основан изцяло на заключението на митническата лабораторна експертиза, изготвена от експерти от Централната митническа лаборатория, която обаче не била акредитирана по приложения метод за определяне на мастнокиселинен профил. Поддържа, че редица нарушения са допуснати и при вземането на проба от стоката, тъй като за целта бил налице одобрен стандарт, който не бил спазен. Заявява, че оспореното решение се намира в противоречие и с практиката на митническите администрации на останалите държави-членки на ЕС като в тази връзка се позовава на решения, отнасящи се до обвързваща тарифна информация (решения ОТИ) по чл.33 от Регламент (ЕС) № 952/2013, достъпни в съответната секция на страницата на ЕК. В решенията ОТИ, за идентични като описание, характеристики и предназначение стоки, е прието класиране под декларирания от жалбоподателя код по КН 15180095.

Подчертава, че тарифното класиране на внесената стока под декларирания код не е обвързано с определено съотношение на растителните масла и животинските мазнини. Твърди, че спорът е по фактите и по-конкретно налице ли са животински мазнини във внесената стока или не, а не по правото – досежно приложението на съюзното законодателство относно тарифното класиране. Възразява, че приложимите правила – правило № 1 и правило № 6 от раздел I „Общи правила“, А „Общи правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура“, от Приложение I към Регламент (ЕИО) №

2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, са ясни и по тяхното тълкуване спор между страните няма. Моли съда да отхвърли искането на ответника по жалбата за отправяне на преюдициално запитване до СЕС като постанови решение, с което да обяви оспорения административен акт за нищожен, респ. да го отмени като унищожаем.

Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТД Митница Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението е издадено от материално и териториално компетентен орган. Поддържа, че стоката, по своето съдържание, представлява смес единствено от растителни масла и мазнини, което било установено с митническата лабораторна експертиза (МЛЕ), поради което декларираният от жалбоподателя код по КН се явявал неприложим. Заявява, че при кулинарната обработка на храната чрез нейното пържене в готварското олио то навлиза в храната и замества изпарената вода, а не обратното – животински мазнини от храната да преминават в олиото. Възразява, че изцяло растителният произход на стоката следва и от нейното описание в съпровождащите я търговски документи, а именно „used cooking oil (UCO) entirely vegetable origin (no intentional blending of tallow)” т.е. „употребявано готварско масло изцяло от растителен произход без умишлено смесване с лой“. При вземането на проби нямало допуснати нарушения, а посоченият в поясненията на вещото лице по първоначалната експертиза стандарт за вземане на проби БДС ISO EN 5555 бил неприложим, тъй като той се отнасял до вземането на проби от храни, а не от отпадъци, в който случай приложение следвало да намери евентуално стандарт БДС EN

14899, респ. CEN/TR 15310. Ответникът сочи, че минималните (следови) количества животинска мазнина, която при кулинарната обработка на храни от животински произход в крайна сметка би могла да премине в готварското растително масло, не са достатъчни, за да се приеме, че след приключване на кулинарнарната обработка занапред то вече представлява смес от растителни и животински масла и мазнини. Във връзка с изясняване на въпроса дали съотношението на растителните масла и животинските мазнини представлява критерий за тарифното класиране на употребяваното готварско олио прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС с формулирани в искането въпроси, касаещи тълкуването на правило 3, б.“а“ от раздел I, А „Общи правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура“ на Приложение I „Комбинирана номенклатура“ към Регламент (ЕИО) № 2658/87. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Видно от приложеното известие за доставяне (л.1 от преписката), писмо с рег. № 32-206957/30.06.2021 г., с което е изпратено оспореното решение, е връчено на жалбоподателя на 06.07.2021 г. Жалбата е подадена чрез административния орган на 20.07.2021 г., т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК вр.чл.220, ал.1 от ЗМ вр. чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Следователно жалбата е депозирана в преклузивния срок, от процесуално легитимирана страна – адресата на акта, неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Оспореното решение е издадено от орган, компетентен материално, териториално и по степен и в рамките на неговите правомощия съгласно чл.101, § 1 и чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл.19, ал.1 и ал.7 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, във вр. с чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Не се споделя възражението на жалбоподателя за липса на компетентност по степен на директора на ТД Митница Варна да издаде решение, с което да коригира подадената от жалбоподателя митническа декларация, приета от друг митнически орган – от митнически инспектор от МП „Варна - запад“.

Действително, от принципа за самостоятелност на административния орган, който се изразява и в забраната по чл.10, ал.1, изр.второ от АПК, следва извода, че актовете на некомпетентния по степен горестоящ орган биха били нищожни. Това положение обаче не е абсолютно. Както е посочено в цитираната разпоредба, по-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от компетентността на долустоящия орган, освен ако това е предвидено със закон. На следващо място, както е в случая, ако самият закон разграничава сферите на компетентност на долустоящия и горестоящия орган в различните по вид административни производства и всеки от тези органи се ограничи при издаването на своите актове в така определената му сфера, то подобно изземване на компетентност въобще няма да е налице.

Разпечатката съдържа 22 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b2672a48-a94f-4f4a-91f4-7f8e9a8e2221