Определение № 598 от 19.09.2020, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 598

18.09.2020 г.

Окръжен съд – Перник

Град Перник

Втори граждански състав

На 18.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател: МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ

АНТОНИЯ А. АТАНАСОВААЛЕКСОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20201700500508 по описа за 2020 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 274 във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Oбразувано e по частна жалба на "Ай Тръст" ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И. Ш., чрез юрисконсулт В. Г., против Разпореждане от 28.05.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 2203/2020 г. по описа на РС- Перник, с което е отхвърлено частично заявлението по чл.

410 от ГПК досежно сумата от 60,77 лева- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, (по договор за кредит N. ***г.), сключен между страните на *** г.; сумата 90.77 лева неустойка (наказателни лихви) за периода 01.11.2017г. до 04.03.2020г. сумата от 23,74 лева, представляваща административни разноски за събиране на вземането, сумата над 30,79 лева- юрисконсултско възнаграждение, както и сумата над 15,36 лева- държавна такса съобразно уважената част на искането.

В частната жалба се изтъкват съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт в частта, в която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение относно претендиранато възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство. Посочва се, че в конкретния случай било налице индивидуално договаряне, доколкото длъжникът сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения договор за кредит, осигурявайки поръчителство от трето, одобрено от „Кредисимо"ЕАД юридическо лице. Излага се, че кредитополучателят се свързал със заявителя и на ***г. било подписано извънсъдебно споразумение с погасителен план за 4 месеца, като представя разпечатка от електронната си поща и споразумение с дата ***г. без подпис на длъжника.

Подчертава се, че предоставянето на поръчителство не представлявало необходимо предварително условие за получаване на потребителски кредит, като разликата между обезпечен и необезпечен кредит касаела само срока за разглеждането му. Макар да имал възможност да избере необезпечен кредит, длъжникът избрал при 1 кандидатстването си за кредит, да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора, като осигури поръчителство от трето, одобрено от кредитора юридическо лице.

Договора за предоставяне на поръчителство бил всъщност договор за поръчка и възнаграждението се дължало по чл. 286 ЗЗД.

Неправилно било прието, че възнаграждението по договора с длъжника всъщност било скрито възнаграждение за кредитора по договора за кредит, който договор не бил обвързан с договора за предоставяне на поръчителство. Дружеството кредитодател било действително едноличен собственик на дружеството поръчител, но самостоятелно юридическо лице вписано в регистъра на БНБ за финансови институции и преминало проверки от комисия за защита на потребителите без да се установят нарушения. Изразява несъгласие с извода, че се заобикаля чл. 33 ЗПК.

Извън проверка на съда било да проверява за заобикаляне на закона. Съдът можел да следи само за противоречие със закона и добрите нрави или за неравноправни клаузи.

Неравноправните клаузи не били заобикаляне на закона, а основание да се приеме противоречие със закона (различни основания за нищожност).

Не ставало ясно кои норми се заобикалят според ПРС.

Административните разходи не били такси за усвояване и управление на кредита и не били в обхвата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК (явно се има предвид чл. 10а, ал. 2 ), а за извънсъдебното му събиране, които заявителя бил платил на кредитора.

Неустойката (наказателна лихва) не била нищожна. Тя била в размер на законната лихва за забава съгласно договора, както се предвиждало и в чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Пернишкият окръжен съд, като взе предвид, че частната жалба е предявена от правно-легитимирано лице в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт и като съобрази разпоредбите на закона, исканията и твърденията на частния жалбоподател и приложените по делото доказателства, намира частната жалба за допустима, и частично за основателна по следните съображения:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирано заявление по чл.

410 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение от “Ай Тръст"ЕООД срещу Г. А. К. , ЕГН **********, за суми, твърдени като плетние от заявителя в качеството му на поръчител на длъжника по договор за кредит № ***, сключен на *** г. между длъжника и „Кредисимо"ЕАД, от които 265,43 леваглавница; 23,74 лева- административни разноски; 60,77 лева. - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 14,08 лева- договорна лихва за периода от 01. 10. 2017 г. до 31.01.2018 г. и 90,77 лева- неустойка (наказателна лихва) за периода о т 11.01.2017 г. до 04.03.2020 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

От страна на заявителя „Ай Тръст"ЕООД е представен Договор за потребителски кредит№ ***г.; Приложение № 1 към договор за потребителски кредит; Общи условия;

Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски 2 кредити; Договор за поръчителство от *** г. между заявителя и „Кредисимо“ЕАД;

Договор за предоставяне на поръчителство между заявителя и Г. К. и Приложение № 1 към Договор за предоставяне на поръчителство.

Районен съд – Перник е издал в полза на кредитора „Ай Тръст"ЕООД за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за следните суми, дължими по договора за кредит, сключен между длъжника Г. К. и „Кредисимо"ЕАД, от които:

265,43 лева- главница; 14,08 лева- договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда

С обжалваното разпореждане от 28.05.2020 г. ПРС е отхвърлил частично заявлението на "Ай Тръст" ЕООД, против длъжника досежно сумите: 90,77 лева наказателна лихва; 60,77 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен между страните на ***г.; сумата от 23,74 лева, представляваща административни разноски за събиране на вземането; сумата над 30,79 лева- юрисконсултско възнаграждение, както и сумата над 15,36 лева- държавна такса съобразно уважената част на искането.

Районният съд е приел, че клаузите в кредитния договор за заплащане на неустойка (наказателна лихва) за забава и за заплащане на такси административни разходи за извънсъдебно събиране на кредита имат за цел заобикаляне на чл. 33 от ЗПК (уреждащ възможното обезщетение за кредитора при забава) и е приел, че са нищожни, поради което и длъжника не следва да възстановява сумите на поръчителя, който твърди да ги е платил на кредитора.

Приел е че клаузата за неустойка излиза извън присъщите и обезщетителна и обезпечителна функция и е само санкционна, защото била уговорена за забава или при непредоставяне на обезпечение и била необосновано висока. По отношение на възнаграждението уговорено с договора за предоставяне на поръчителство е приел, че този договор само по изключение може да бъде възмезден, констатирал е, че кредитора и поръчителя са свързани лица по смисъла на търговския закон, като кредитора е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител. И на тази база е приел, че се касае за скрито възнаграждение на кредитора, като така се заобикаля чл. 33 ЗПК и се постига забранена от закона цел.

ПОС споделя частично изводите на РС-относно възнаграждението на поръчителя и административните разходи.

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съда следи служебно. По силата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК съдът е длъжен да следи и за клаузи заобикалящи изисксванията на закона за потребителския кредит, поради което оплакванията, че ПРС е излязъл извън пределите на дължимата проверка са несъстоятелни. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи и за такива заобикалящи изискванията на ЗПК.

3

В конкретния случай вземането произтича от договор за потребителски кредит, сключен между „Кредисимо"ЕАД (заемодател) и К . (кредитополучател) за сумата от 500 лева, обезпечен чрез сключен договор за предоставяне на поръчителство (между кредитополучателя и „Ай Тръст"ЕООД- поръчител). Поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя по договора за кредит, за което кредитополучателят дължал възнаграждение на поръчителя. Тъй като задължението към заемодателя станало изискуемо, искане за плащане било изпратено от заемодателя "Кредисимо" до поръчителя "Ай тръст" ЕООД, който изплатил задълженията си и заплатил на заемодателя "Кредисимо" всички задължения на заемателя, с оглед на което претендира предявените със заявлението парични суми.

Следователно, искането за издаване заповед за изпълнение се основава на обезпечен с договор за поръчителство сключен между небанкова финансова институция и физическо лице договор за кредит, по който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК. При това положение заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправни клаузи от договора.

Според индивидуализацията на вземането "възнаграждение за поръчителство" съдържаща се в т. 9 от заявлението и изложението в частната жалба, между страните е уговорено заплащане на възнаграждение в полза на заявителя "Ай тест" ЕООД за това, че по силата на договор за поръчителство той се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за задълженията на последния към третото лице-кредитор. Уговореното възнаграждение е в размер еднакъв с размера на кредита от 500 лева, и е уговорено с лице, което е изцяло контролирано от кредитора по договора за кредит, който като едноличен собственик на капитала на поръчителя има право на цялата му печалба.

Тоест крайния финансов резултат от договора за предоставяне на поръчителство е в полза на кредитора по договора за кредит. Няма данни да е имало възможност за избор на друго лице за поръчител, напротив и договора и ОУ предвиждат задължително одобряване на поръчителя от кредитора. Освен това изискването да се предостави обезпечение, за да се разгледа искането за кредит в малък срок съставлява и злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя (по слабата страна), който очевидно има нужда от средствата. Неоснователно е твърдението на частният жалбоподател, че потребителят по собствена воля избрал да обезпечи задължението си по потребителския кредит чрез поръчителство, поради което не била налице констатираната от първоинстанционния съд заобикаляне на закона. Напротив от предвиждането на банкова гаранция като друг допустим метод на обезпечаване става още по-ясна оказваната икономическа принуда да се сключи договор с посочен от кредитора поръчител, защото е повече от ясно, че ако отговаря на изискванията на банка за издаване на банкова гаранция, то потребителя ще отговаря и на изискванията на банката за получаване на кредит от нея самата при това при ноторно известния факт, че лихвите на банките са далеч по-ниски от лихвите на небанковите финансови институции.

В съвкупност тези факти сочат, че целта на договора за предоставяне на поръчителство е да се получи плащане, което да отиде в крайна сметка в полза на кредитора по договора за кредит, което от своя страна съставлява разход пряко свързан 4 с кредита, който разход не е включен в ГПР по кредита, а трябва (това е скрит разход, имащ характер на допълнително възнаграждение за кредитора извън договорната лихва). С него обаче ГПР ще надхвърли допустимите от чл. 19 ЗПК пет пъти размера на законната лихва (50 %). Именно чрез позволени от закона средства (създаване от кредитора на негово собствено дружество-чиято печалба се формира основно от възнаграждения по договори за предоставяне на поръчителство в полза на собственика му за задължения на клиенти на този собственик се постига заобикалянето на чл. 19 ЗПК. На практика заемополучателя връща на заемодателя два пъти цялата получена главница и плаща и възнаградителна лихва. Тези изводи се подкрепят от клаузата на чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство, с която се дава право на заемодателя-кредитор да получи всички плащания които според договора за предоставяне на поръчителство се дължат на самия поръчител.