Решение № 149 от 29.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. София, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20241100900574 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436- чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на А.Б.Б., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника му адв.П., с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК против отказът на ЧСИ Н.М. с рег. №841, съгласно регистъра на КЧСИ, обективиран в Разпореждане от 22.10.20254г., да прекрати на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изп.дело №20148410407694.

Жалбоподателят оспорва обжалваният отказ като сочи, че той е незаконосъобразен, защото по изпълнителното дело е изтекъл двугодишен срок на бездействие на кредитора и вземането е било перемирано.

От страна на взискателя „Кредит Инкасо Инвест БГ“ ЕАД е подадено писмено възражение срещу жалбата, в което се сочи, че в рамките на изпълнителното дело са депозирани молби за изпълнителни действия и са извършвани такИ., а именно: на 04.07.2014г. - Молба за образуване с искане за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника; на 31.03.2026г.наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; на 16.01.2027г., 10.07.2027г. и 12.10.2028г. – насрочена дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи; на 21.08.2020г.-подадена молба за налагане на запор върху трудово възнаграждение; на 19.07.2021г.-молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и искане за извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на 1 длъжника; на 28.03.2023г. –молба за налагане на запор върху вземания на длъжника и извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

Предвид изложеното счита, че не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като в рамките на двугодишния срок от страна на взискателя са депозирани молби за извършването на изпълнителни действия.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие. В тях е посочено, че съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането си. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение 2 от 26 юни 2015г. по т.д. №2/2013r. на ОСГТК на ВКС, давностга се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатИ. на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18 от ЗЧСИ), а те биха могли да са: насрочването на изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н., до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължение лица. Сочи, че с молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение. Във връзка с възлагането на чл. 18 ЗЧСИ на 11.07.2014г. е бил наложен запор върху вземанията на длъжника по няколко банкови сметки, както и върху това за трудовото му възнаграждение. В изпълнение на наложен запор, третото лице-работодател е извършвало регулярни месечни вноски в периода от 21.07.2014г. до 20.01.2015г. На 31.03.20216г. отново е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а на 16.01.2017г. е насрочен опис на притежавани от длъжника движими вещи.

С молба от

07.03.2017г. взискателят е поискал насрочването на опис на движими вещи на длъжника, а на 10.07.2017г, е насрочен от ЧСИ опис на движими вещи. На 11..2017г. взикателят е поискал налагането на запор на върху банкова сметка 2 на длъжника, открита в „Банка ДСК“ ЕАД. На 12.10.2018г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника, а на 21.08.2020г. и 09.07.2021г. взискателят е поискал налагането на запор върху вземане на длъжника за трудово възнаграждение, както и насрочването на опис на приетежавани от длъжника движими вещи. На 20.03.2023г. взискателят с молба отново е поискал налагането на запори върху банкови сметки на длъжника и насрочване на опис на притежавани от него движими вещи. Поради тези обстоятелства ЧСИ счита, че перемпция не е настъпила и жалбата е неоснователна.

Съдът като взе предвид становищата на страните и приложените писмени доказателства, намира следното от фактическа страна:

Видно от заверено копие на изпълнително дело № №20148410407694 по описа ЧСИ Н.М. с рег. №841съгласно регистъра на КЧСИ, същото е образувано на 04.07.2014г. по молба на взискателя „БНП Париба Пърсъ нъл Файненс“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.06.2014 г. от Софийския районен съд срещу длъжника А.Б.Б..

С молбата за образуване на изпълнителното делото, взискателят е възложил на основание чл.18 ЗЧСИ на ЧСИ да извършва справки, включително и да избира способите за изпълнение. На 11.07.2014г. е бил наложен запор върху вземанията на длъжника по няколко банкови сметки, както и върху това за трудовото му възнаграждение. В изпълнение на наложен запор, третото лице-работодател е извършвало регулярни месечни вноски в периода от 25.08.2014г. до 26.01.2015г. На 31.03.20216г. отново е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а на 16.01.2017г. е насрочен опис на притежавани от длъжника движими вещи.

С молба от

07.03.2017г. взискателят е поискал насрочването на опис на движими вещи на длъжника, а на 10.07.2017г, е насрочен от ЧСИ опис на движими вещи. На 02.10.2017г. взискателят е поискал налагането на запор върху банкова сметка на длъжника, открита в „Банка ДСК“ ЕАД. На 12.10.2018г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника, а на 21.08.2020г. и 19.07.2021г. взискателят е поискал налагането на запор върху вземане на длъжника за трудово възнаграждение, както и насрочването на опис на притежавани от 3 длъжника движими вещи. На 28.03.2023г. взискателят с молба до ЧСИ отново е поискал налагането на запори върху банкови сметки на длъжника и насрочване на опис на притежавани от него движими вещи.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Според разясненията, дадени с т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като прекратяването настъпва по право. Във връзка с поставения за тълкуване въпрос по т. 10 – откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прието, че новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника, като давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на 4 опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н., до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Както е посочено в решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020г., ІV ГО на ВКС, решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884 от 2021 г. ІІІ ГО на ВКС, и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., ІV ГО на ВКС и др., перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете, а перемпцията не го изключва - обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. За целта е нужно от съдебния изпълнител да са му дадени указания за отстраняване нередовността на искането на основание чл. 129 ГПК по арг. от чл. 426, ал. 3 ГПК.

В случая по делото се установи, че от момента на образуване на изпълнителното производство през 2014г. до настоящия момент, не е съществувал период от две години, в който взискателят да не е поискал или ЧСИ да не е предприемал извършването въз основа на възлагането по чл.18 ЗЧСИ на изпълнителни действия спрямо длъжника. В случая, за настъпването 5 на перемпцията е без значение, дали исканите или насрочвани описи на движими вещи и запори върху вземания са били успешно реализирани, от значение е, че такИ. действия са били искани от взискателя, съответно предприемани от ЧСИ, както и, че не е налице период от време по-голям от две години, когато тези действия не са искани от взискателя или предприемани от ЧСИ.

Поради тези съображения, съдът намира жалбата за неоснователна и счита, че като такава тя следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ЧЖ, VI-A състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А.Б.Б., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника му адв.П., с правно основание чл. 435, ал. 2, т.

6 ГПК против отказът на ЧСИ Н.М. с рег. №841, съгласно регистъра на КЧСИ, обективиран в Разпореждане от 22.10.20254г., да прекрати на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изп.дело №20148410407694.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 6