Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 118 от 23.10.2026, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 405/2025
Вид
Решение № 118
Подписан
23.10.2026
Състав
ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 и 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 и 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 137 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Търговище, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Гражданско дело № 20253500100405 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба за заплащане на неимуществени вреди, предявена от Н. А. Н. от гр. ***********, против ОС – Варна, РС – Варна, адвокат М. Д., АК – *********** и Висш адвокатски съвет – София. Делото е изпратено от АС – Варна по реда на чл. 23 от ГПК след отводи на съдиите от ОС – Варна и ОС – Шумен.

Ищецът твърди в исковата си молба, че неимуществените вреди са му нанесени в следствие на неправомерни действия на съдилищата и на адв. Д., в качеството на служебен защитник по ЗПП, по гр.д. № 7365/2019 г.

1. По посоченото дело РС – Варна отказал да замени адв. Д. като защитник, въпреки че тя нарушавала правото му на защита в изпълнителния процес. Били налице основания за замяна. Освен това РС – Варна не предоставил и нова правна помощ. Имало редица неправомерни деяния от РС – Варна, които саботирали изпълнителния процес. От тези деяния ищецът претърпял неимуществени вреди в размер на 26 000 лв.

2. ОС – Варна бил потвърдил отказа на РС – Варна, ищецът останал без адвокат по изпълнителното дело и затова счита, че му се дължи обезщетение от 26 000 лв.

1

3. Адвокат М. Д. била направила оттегляне на искане по доказателствата и това не било съгласувано с ищеца и той треперел докато било издадено решението. Адвокат Д. само искала делото да свърши по-бързо, за да не се занимава. Затова му се дължало обезщетение от 5100 лв. Освен това по телефона му предоставила некомпетентна правна помощ относно това дължат ли се такси при завеждане на изпълнително дело при ЧСИ. Тя не искала да води делото и ищецът пак треперел. Било налице противоправно деяние, защото адв. Д. трябвало да подаде молба за замяната й като защитник, но не го направила. Тези вреди ищецът оценява на сумата от 5200 лв. Освен това адвокат Д. скрила от ищеца някои факти за здравословното си състояние, излъгала пред АК – Варна и то все с цел да не бъде заменена като защитник, защото нямало да я назначават за такава за 2 месеца. С това му били нанесени неимуществени вреди за 5300 лв.

Следва да се посочи, че в доклада на съда е допусната изчислителна грешка, като общата сума, по която съдът следва да се произнесе по този иск е в размер на 15 600 лв. – 7976,15 евро.

4. АК – Варна не била сезирана от ищеца с молба за замяна на защитник, но самата колегия можела да направи това сама, по своя инициатива, по реда на чл. 26 от ЗПП. Била разменена някаква кореспонденция с колегията, в която го уведомили, че адв. Д. е била под карантина. От тези действия на колегията на ищеца му били нанесени неимуществени вреди от 5005 лв.

5. Освен това АК – Варна и Висш адвокатски съвет следвало да му заплатят по 6000 лв. всеки, защото пишели лъжи, че адвокат Д. била под карантина, а това било лъжа, защото нямало болничен лист. Целта била адв. Д. да бъде спасена от наказание.

Исковата молба беше оставена без движение и на ищеца беше даден срок за поправка.

На 23.01.2026 г., с молба вх. № 383 ищецът направи някои уточнения и допълни обстоятелствената част на исковата молба, но от тази молба, отново трудно може да се извлече полезна информация. Затова съдът изчака назначеният адвокат на ищеца по реда на ЗПП да се снабди със съответните документи и да подаде молба. Първата такава беше подадена на 23.04.2026 г. от адвокат К. П.. В нея тя посочва следното: гражданско дело № 7365/2019 г.

2 по описа на PC – Варна е приключило с Решение № 260583 от 08.10.2020 г. По него Н. Н. е имал процесуалното качество ищец. Видно от диспозитива на решението ответникът, търговско дружество "М. М"- ООД, е осъдено да заплати сумата от 1632,78 лева, представляваща обезщетение поради незаконно задържане на трудовата му книжка за периода от 13.07.2018 г. до 03.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 15.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. С решението съдът е указал на ответника, че може да преведе сумата, присъдена в полза на ищеца, по банкова сметка, открита в "Юробанк България" – АД, с титуляр Н.

А. Н. Решението е обжалвано от Н. пред ОС – Варна, образувано и разгледано е въззивно гражданско дело № 3710/2020 г. по описа на ОС – Варна. Делото е приключило с Решение № 518 от 11.03.2021 г. Видно от диспозитива на решението ОС – Варна потвърждава изцяло Решение № 260583/08.10.2020 г., постановено по гр. д. № 7365 по описа на РС – Варна за 2019 г. Решението на PC – Варна е влязло в законна сила на 11.03.2021 г. Сумата, която е присъдена на Н. Н. е в размер на 1632,78 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 15.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

По останалите въпроси беше удължен срокът за поправка и в последствие адв. П. подаде нова молба. В нея се посочва, че в СИС – Варна е било образувано изпълнително дело № 20213110404048 въз основа на ИЛ, издаден по ГД № 7365/2019 г. на PC – Варна, за сумата от 1632,78 лева, представляваща обезщетение, ведно със законна лихва от дата 15.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението. По изпълнителното дело са изпращани съобщения: за запор на сума до Окръжен съд – Варна и Районен съд – Варна, запорно съобщение до „Фармнет“ ЕАД за запор върху вземането на длъжника, запорни съобщения до банка, съобщения до КАТ за налагане на запор върху МПС, спиране от движение на МПС. Насрочвани са били и описи на вещи. На взискателя Н. са изплатени 1974,06 лева. Изпълнителното дело е приключено на 11.06.2021 г. на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, тъй като длъжникът е изплатил задължението си към взискателя по изпълнителния лист. По изпълнителното дело има молба с вх. № 11966/09.06.2021 г. за предоставяне на правна помощ, но няма представен акт на Адвокатски съвет – Варна за определяне на адвокат с оглед назначаването му по изпълнителното дело. АК – Варна, в отговор до ОС – Търговище е изложила подробно въпросите, по които Н. ги е сезирал и са приложени документите, свързани с 3 тази преписка, т.е. даден е отговор на въпроса „По какви въпроси, свързани с оказаната от адв. Д. защита е сезирал АК – Варна и с какви писма са му отговаряли“. Тук е посочено, че адвокат Д. е била карантинирана и това е причината тя да не образува изпълнително дело. Самото изпълнително дело, видно от двете удостоверения, се е развило успешно за Н. и без обективната невъзможност адвокат Д. да участва в него.

След получаването на тези уточнения и на удостоверенията, съдът счете, че препис от исковата молба следва да се връчи на ответниците. От всички тях постъпиха отговори.

ОС – Варна считат, че искът е недопустим и не попада в приложното поле на ЗОДОВ. Съдебният акт, от който ищецът счита, че бил претърпял вреди, е влязъл в сила, като няма някакви други конкретни твърдения за действия или бездействия на съда, от които да са произтекли вреди. Всички изложени в исковата молба обстоятелства били противоречиви и неясни. Изразяват становище и за неоснователност на иска, като излагат подробни съображения.

По самото гражданско дело правната помощ не е била прекратена, а няма каквито и да било данни, че до съда е отправяна молба за правна помощ по изпълнителното дело. Няма доказани каквито и да било вреди, а още по-малко в причинна връзка с действия на ОС – Варна. Иска се прекратяване на делото, евентуално отхвърляне на иска като неоснователен.

В отговора на РС – Варна се излагат подобни съображения – за липса на яснота относно това от кои действия на съда се счита, че има настъпили вреди и в какво се изразява тяхната незаконосъобразност. Излагат се съображения във връзка с липсата на основания за отговорност по чл. 49 от ЗЗД. Не били налице каквито и да било вреди за ищеца, още по-малко от действия или бездействия на съда. Иска се молбата отново да бъде оставена без движение, евентуално ако съдът я приеме за редовна – да отхвърли иска спрямо РС – Варна.

В отговора на адв. М. Д. се описват подробно фактите във връзка с назначаването й за защитник на Н. А. по гр.д. № 7365/2019 г. на РС – Варна. Тя оспорва да е имала непрофесионално поведение и твърди, че добросъвестно е изпълнила задълженията си по защитата по това дело. Комуникацията й с ищеца не е била лесна, защото той не се явявал по делата. Разговаряли по телефона. След приключването на делото и влизане в сила на решението не е 4 отказвала помощ на ищеца, но настъпил много труден за нея период в личен план, разговаряла с клиента си и му обяснила, че в семейството и тя лично има сериозен здравословен проблем и го помолила да изчакат със завеждане на изпълнителното дело докато приключат здравословните проблеми.

Останала с впечатление, че са се разбрали. Но в началото на месец април 2021 г. правната помощ била прекратена, като това е станало поради подадена молба от самия ищец. Счита, че няма каквито и да било вреди за А., не са налице каквито и да било противоправни действия от нейна страна и не са налице предпоставките на чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД за реализиране на имуществена отговорност. Представя писмени доказателства.

От страна на Съвета на варненската адвокатска колегия е постъпил отговор, в който се изразява становище за допустимост на иска. Оспорва се по основание. Липсвали претърпени вреди, още по-малко пък такива, които да са в причинна връзка с поведението на съвета. Набляга се на това, че адвокатските съвети не носят отговорност за действията на адвокатите, а това е лична отговорност.

В отговора на ВАдвС се оспорва на първо място допустимостта на иска.

Нямало ясно изложени и подробни обстоятелства откъде произтича отговорността на ВАдвС. По отношение на действията на съвета относимо можело да бъде само това, че има произнасяне във връзка с подадената жалба за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо адв. М. Д.. Посочва се, че изпълнителният лист бил издаден на 19.03.2021 г., а искането за замяна на адв. Д. било оставено без уважение на 06.04.2021 г. Правната помощ била прекратена по молба на самия ищец, с определение от 07.04.2021 г., а самото изпълнително дело приключило на 11.06.2021 г. с изплащане на присъдената сума изцяло. Изцяло недоказано било твърдението за наличието на заболяване „Диабет тип 2“, нямало причинна връзка между описаните събития.

Описаните общо „нерви, треперене, безсъние“ не са индивидуализирани, не е ясно как е определен размерът. В заключение се иска производството да бъде прекратено, евентуално искът да се отхвърли като неоснователен.

В съдс.зас. се яви само адв. П. – защитник на ищеца. Тя поддържа исковата молба и моли за осъдително решение. Представи и писмени бележки в същия смисъл.

Нито един от ответниците не изпрати представител в съд.зас. От всички 5 тях обаче се получиха писмени молби и становища, в които поддържат подадените отговори. Молят или за прекратяване на делото, или за отхвърляне на исковете спрямо тях.

Съдът, като съобрази определението си по реда на чл. 140 и 146 от ГПК и провери събраните по делото доказателства, установи следното:

Гражданско дело № 7365/2019 г. по описа на PC – Варна е образувано по искова молба на Н. А., против „Мега порт М“ ЕООД гр. Варна за заплащане на сума за обезщетение от незаконно задържане на трудовата книжка. Делото е приключило с решение № 260583 от 08.10.2020 г. По това дело на ищеца е предоставена правна помощ във вид на процесуално представителство с определение на съда от 02.04.2020 г. Назначена за защитник е адв. М. Д. от АК – ***********. Проведени са две открити съдебни заседания, в които адв. Д. е взела активно участие, като съобразно заключението на вещото лице е направила искане за увеличение на иска. Решението е постановено в рамките на инструктивния едномесечен срок.

Видно от диспозитива на решението ответникът е осъден да заплати сумата от 1632,78 лева, представляваща обезщетение поради незаконно задържане на трудовата му книжка за периода от 13.07.2018 г. до 03.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 15.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. С решението съдът е указал на ответника, че може да преведе сумата, присъдена в полза на ищеца, по банкова сметка, открита в "Юробанк България" – АД, с титуляр ищецът.