Решение № 96 от 29.09.2026, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Каварна, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина М. Узунова Панчева при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско дело № 20253240100996 по описа за 2025 година

Производство е по чл.124, ал.1 от ГПК.

Гр.д.№996/2025г. е образувано по искова молба с вх.№ 4356/18.11.2025г., подадена от Т. Т. К. с ЕГН ********** и Р. И. К. с ЕГН **********, двамата с адрес гр.***, ул.“***“, №**, чрез адв.Ц.Ц. – ***, с адрес за призоваване гр.***, ул.“***“, №*, против Община Каварна, ЕИК 000852697 с адрес гр.***, ул.“***“, №**, представлявана от Кмета Е. Б..

В исковата си молба ищците излагат, че през 1994г. са закупили къща в ДЗС с.***, общ.*** от ТКЗС с.***. За покупката била издадена фактура №7/06.04.1994г. от ТКЗС с.***. Къщата е с площ от 48 кв.м., имот с идентификатор ***, построена върху дворно място, собственост на Община Каварна, имот с идентификатор *** по плана на с.***, одобрен със Заповед №РД-18-18/27.02.2008г. на ИД на АГКК.

Излагат още, че имотът е деклариран от двамата ищци повече от двадесет години в Община Каварна, като са заплащали и дължимите данъци за него.

Посочват, че освен тях и други хора са закупили имоти и в последствие са се снабдили с нотариални актове по обстоятелствена проверка. Твърдят, че при опит да се снабдят с документ за собственост им е било отказано, тъй като дворното място и къщата били записани на името на Община Каварна.

1

Твърдят, че са собственици на процесния имот въз основа на покупката от ТКЗС с.*** и въз основа на упражнено от тях, повече от двадесет години давностно владение.

Молят съда да признае за установено по отношение на Община Каварна, че ищците Т. и Р. К.и са собственици на къща с площ от 48 кв.м., представляваща имот с идентификатор *** по плана на с.***, общ.***.

В първо с.з., ищците редовно призовани, явяват се лично и се представляват от адв.Ц.. Поддържат исковата молба и посочват, че са закупили къщата през далечната 1994г. от ТКЗС. В заседанието по същество, не се явяват и не се представляват.

В срока по чл.131 от ГПК ответната Община представя писмен отговор.

Считат предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан. Посочва, че ищците не са изложели фактически твърдения, удостоверяващи правото им на собственост и не са ангажирали доказателства за това. Не представят доказателства и че процесната сграда при ликвидиране на ТКЗС или ДЗС е подлежала на разпределение между лицата с право на дял от прекратените организации по §12 ПЗР ЗСПЗЗ, като няма данни за принадлежността на ищците към ТКЗС или ДЗС.

На следващо място ответникът посочва, че няма приложени доказателства за осъществена процедурата по чл.30 от ЗСПЗЗ, т.е., че Общината е придобила неразпределеното имущество на ТКЗС и след пет години е станала собственик на това имущество.

Поради изложените доводи, ответната Община счита, че предявения иск за собственост спрямо нея е недоказан.

По отношение на придобивния способ давностно владение, ответната община счита, че липсва, както фактически твърдения относно датата на установена фактическа власт, така и доказателства за това.

Моли за отхвърляне на иска и на това основание.

В о.с.з., ответникът представляван от юрк.П. А. отново поддържа, че не са представени доказателства за проведена процедура по чл.30 от ЗСПЗЗ и, че процесния имот е придаден на Община Каварна, която след петгодишно владение е станала собственик и предявения иск да е насочен спрямо нея.

Представя като доказателство Декларация по чл.14, чл.27 и §2 от ПЗР на 2

ЗМДТ от 26.05.1998г., с която двамата ищци са декларирали имота въз основа на покупката от ТКЗС през 1994г. В хода по същество, ответникът пледира за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Каварненският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, че на 06.04.1994г. Р. И. К. е закупил от ТКЗС с.*** Жилище №* на стойност 10200 лева. Не се спори и, че на 26.05.1998г., двамата ищци са декларирали имота в Община Каварна.

От издадената скица №15-3139102-24.11.2025г. на сграда с идентификатор *** по КККР на с.***, общ.***, одобрени със Заповед №РД18-18/27.02.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 48 кв.м., разположена в имот с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, като собственик е вписана Община Каварна.

Други доказателства не са представени и след проведени две съдебни заседания и дадена възможност на ищцовата страна да представи доказателства за отказ от нотариус да признае ищците за собственици, за проведена процедура по чл.30 от ЗСПЗЗ, за официален отказ от Община Каварна и т.н.

Искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК е средство за защита на едно право или правоотношение, или възстановяване на нарушено право, чрез установяване на съществуването му, когато същото е оспорено от друго лице. Правният интерес от установителния иск за собственост е налице, когато са изразени действия, които сериозно засягат правата на собственика.

В настоящия случая ищците посочват, че им е отказано от нотариус да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка въз основа на фактурата, с която са закупили жилищната сграда от ТКЗС с.***, тъй като в издадената скица от СГКК гр.Добрич като собственик била вписана Община Каварна. За тези си твърдения обаче ищците не представиха доказателства.

Единствено твърдението на процесуалният им представител за устен отказ.

Предмет на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, а оттук и на доказване, е правото на собственост на ищците, като тяхна е доказателствената тежест да установят това свое право, като докажат заявеното придобивно основание на правото си на собственост. По наведеното твърдение за осъществено от тях давностно владение, единствено посочено е владение повече от двадесет 3 години. Няма начална дата на завладяването на имота, няма посочен краен момент.

Поради горното съдът счита предявения иск за неоснователен и недоказани като такъв следва да го отхвърли.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски. В пледоарията по същество, юрисконсултът на Община Каварна е поискал присъждане на разноски. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на юридическо лице (каквото е Община Каварна) се присъжда и възнаграждение в размер определен от съда, ако е било защитавано от юрисконсулт. В случая съдът определя възнаграждение в размер на 100,00 EUR (сто) евро, които следва да се заплатят от ищците Т. Т.

К. и Р. И. К..

Водим от горното КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Т. К. с ЕГН ********** и Р. И. К. с ЕГН **********, двамата с адрес гр.***, ул.“***“, №**, против Община Каварна, ЕИК 000852697 с адрес гр.***, ул.“***“, №**, представлявана от Кмета Е. Б., установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на жилищна сграда еднофамилна с площ от 48 кв.м., имот с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, по кадастрална карта и кадастрални регистри на с.***, одобрени със Заповед №РД-18-18/27.02.2008г. на ИД на АГКК, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Т. Т. К. с ЕГН ********** и Р. И. К. с ЕГН **********, двамата с адрес гр.***, ул.“***“, №**, да заплатят на Община Каварна, ЕИК 000852697 с адрес гр.***, ул.“***“, №**, представлявана от Кмета Е. Б., разноски в настоящото производство, в размер на 100,00 E U R (сто) лева, определени за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________ 5