Решение № 193 от 04.11.2025, Районен съд - Велики Преслав

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. В.П., 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20253610100387 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „Е.п.п. АД, представлявано по закон от П.С.С.,И.А.И.,Р.Й.И – членове на Управителния съвет, представлявано по пълномощие от юриск. Е. М. срещу Ф. Р. А. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 248,96 лева за обект на потребление, заведен с абонатен номер ********, находящ се в гр. В.П., ***, включваща 206,40 лева - главница за консумирана ел. енергия по фактури, издадени в периода 17.07.2023 - 15.09.2023 г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 42,56 лева, начислена от падежа на всяка една фактура до 06.03.2025 год., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № ******* към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 81/11.03.2025 г. по чл. 410 от ГПК по ч.г.р.д. № 162/2025 год. по описа на ВПРС. Ищецът претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че вземането представлява консумирана и незаплатена ел.енергия, и лихви за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№: ********, кл.

№ *******, находящ се на адрес гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ***. Сочи, че отношенията между страните са уредени от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД /ОУДПЕЕ/. Ищецът излага, че съгласно чл.17, ал.1, т.2 на ОУДПЕЕ потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия в сроковете и по начина, определен в същите Общи условия. Релевира, че сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително 1 писмено уведомление за размера на задължението, т.е. потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Изтъква, че потребител, който не изпълни задълженията си за плащане в срок дължи обезщетение за забава на осн.чл.38 от ОУДПЕЕ.

Ищецът настоява, че в качеството на доставчик на ел.енергия е изпълнил пълно и точно задълженията си по договора, но ответникът като потребител не е заплатил цената на доставена и потребена ел.енергия, за което са издадени фактури за периода 17.07.2023 15.09.2023 год.

Ищецът твърди, че е подал заявление по чл.410 ГПК и същото е било уважено от заповедния съд като е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедният съд е дал указания за подаване на иск за установяване на вземането на кредитора по заповедта за изпълнение, поради връчването й на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от подаване на исковата молба. Ищецът моли исковата претенция да бъде уважена изцяло, както и да му бъдат присъдени разноските, направени в заповедното и в исковото производство.

В последното открито съдебно заседание ищцовото дружество чрез процесуалния му представител поддържа претенциите и моли същите да бъдат уважени.

В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, в който взима становище по процесуалната допустимост на исковата претенция. Излага, че с оглед приложените към исковата молба и по ЧГД № 162/2025 г. по описа на ВПРС писмени доказателства, не оспорва обстоятелствата, описани в исковата молба, на които претенциите на ищеца се основават. Заявява, че по основателността на исковете ще вземе становище след събиране на всички доказателства по делото.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично. За него се явява назначения му в рамките на производството особен представител, който заявява, че с оглед събраните по делото писмени доказателства исковата претенция се явява основателна и доказана и като такава счита, че следва да бъде уважена.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложените по делото

Фактури

№№

0338987040/17.07.2023 г.,

***/16.08.2023 г. и **********/15.09.2023 г., извлечение за фактури и плащания за период за периода от 12.06.2021 г. до 23.05.2025 г., справка за потреблението в обекта през последните 12/24/36 м. към дата 28.05.2025 г. и извлечение от сметка към дата 06.03.2025 год. се установява, че на ответницата Ф. Р. А. е начислена за плащане цена за достъп до електроразпределителната мрежа за обект с клиентски номер *******, абонатен № ********, находящ се в гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., *** на обща стойност 248,96 лева, от която 206,40 лева – главница и 42,56 лева – мораторна лихва.

По делото са приобщени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Е.п.П." АД, които са одобрени от ДКЕВР с Решение № 0У-061 от 07.11.2007 г.

Видно е от представените извлечения от вестници, че същите са били публикувани по реда на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ.

Приложено е Заявление № 5180560/30.07.2019 г. за продажба на ел. енергия от „Е.П.П.“ АД при Общи условия, подадено до ищцовото дружество от ответницата с цел снабдяване с ел. енергия за съществуващ обект с клиентски номер *******, абонатен № ********, представляващ къща, находяща се в гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ***. Ответницата се е легитимирала като собственик на имота с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 36, том 5, рег. № 2560, дело № 540/2010 год., вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 1657 от 01.09.2010 год., акт № 139, том 4, дело № 748/2010.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна д.о следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.

По допустимостта на исковата претенция:

Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са предявени от „Е.п.п. АД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, на основание чл.

422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Ф. Р. А., в качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 81/11.03.2025 г. по чл. 410 от ГПК по ч.г.р.д. № 162/2025 год. на ВПРС. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 4 от ГПК, поради което съдът с разпореждане № 476/30.04.2025 год., постановено по ч. гр. д. № 162/2025 г. на ВПРС е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането срещу длъжника в законоустановения 1-месечен срок от съобщаването. Ищцовото дружество е предявило исковата си претенция в законоустановения срок. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, които изцяло съответстват на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковата претенция:

За основателността на заявената главна искова претенция ищцовото дружество следва да докаже, че за процесния период между страните е било налице валидно облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия при ОУ, т.е. че ищецът е доставчик на ел.енергия, а ответникът – потребител, че в полза на ищеца съществува твърдяното вземане по основание, размер, длъжник, както и настъпилия падеж, че ищецът е изправен като е изпълнил задълженията си по договора и е предоставил на ответника твърдяното количество и цена на ел. енергия услуги за процесния период. В тежест на ответника е да установи правоизключващите и правопогасяващите си възражения.

Не е спорно, че дружеството ищец "Е.п.П." АД е краен снабдител на ел. енергия. За съществуването на твърдяната договорна връзка между страните е необходимо през исковия период ответникът да е имал качеството "потребител на енергийни услуги" за процесния обект. Съгласно § 13 от ДР на ЗЗП "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В § 1, т. 2а ДР на ЗЕ е дадена легална дефиниция на понятието "битов клиент", съгласно която това е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Легалното определение на понятието "потребител на енергийни услуги", дадено в § 1, т. 41, б. "б" на ДР на ЗЕ, е лице, което купува електрическа енергия, а краен клиент по смисъла на § 1, т. 27, б. "г" е клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ (2007 г.) потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на ЕРП СеверАД и което купува електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Съгласно чл. 6, ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ (2007 г.) потребител на електрическа енергия за стопански нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на 3 вещното право на ползване на имота е дал съгласие в нотариално заверена форма, лицето да бъде потребител за определен срок. В ал. 4 е предвидено, че страна в отношенията с "Е.п.П." АД е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2 или ал. 3 и всички фактури се издават на негово име. От анализа на цитираните норми на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е видно, че в случая "потребител" на доставяната от ищцовото дружество, в качеството му на краен снабдител, ел. енергия и услуги по смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е собственика на имота или носителят на ограничено вещно право на ползване на обекта, снабдяван с ел. енергия.

От ангажираните писмени доказателства безпорно се установява, че ответникът е собственик на имота, находящ се в гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ***, като по силата на приложеното Заявление № 5180560/30.07.2019 г. за продажба на ел. енергия от „Е.П.П.“ АД при Общи условия, подадено от ответника до дружеството-ищец става ясно, че процесният обект, представляващ къща, находяща се на горепосочения адрес, се снабдява с ел.енергия от ищеца.

Следвателно, налице са първите две предпоставки за основателност на исковата претенция – ищецът е краен снабдител на ел. енергия, а ответникът е потребител на ел. енергия за процесния обект на потребление, находящ се на адрес: гр. В.П., общ. В.П., обл.

Ш., ***, къща, заведен с клиентски номер *******, абонатен № ********.

Ищцовото дружество, като краен снабдител претендира заплащане от страна на ответника на фактурирана електрическа енергия. Според настоящия съдебен състав от материалите по делото безспорно се установи, че ищецът е изпълнил договорното си задължение като е доставил посоченото количество ел. енергия до обекта на потребление, собственост на ответницата, находящ се на адрес: гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ***, а тази ел. енергия е била потребена от от абоната през процесния времеви период в посоченото в справката за потребление количество. Като потребител на ел. енергия ответникът е обвързан от ОУ на ДПЕЕ, които са действали към отчетния период. Съгласно чл. 17, т. 2 от приложимите ОУ на ДПЕЕ потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в сроковете и по начина, определени в чл. 26 от ОУ.