Решение № 92 от 04.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

СЛАВИ Г. СЛАВОВ при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора В. Т. В. като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100607587 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

Образувано е по жалба от защитника на подсъдимата М. А. П. - адв. И. М., срещу присъда от 18.05.2023 г. по НОХД № 2727/2020 г., СРС, НО, 21 състав.

С присъдата подсъдимата М. А. П. е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. “А”, пр. 2, вр. ал. 1, б. „Б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, считано от влизането на присъдата в сила.

С присъдата и на основание чл. 343г от НК на подсъдимата е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година. Подсъдимата е осъдена да заплати и правените по делото разноски.

В подадените до съда жалба и допълнение към нея се твърди, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Излагат се подробни съображения, че деянието не е доказано по безспорен и несъмнен начин, както и че съдът е дал вяра на доказателствата в полза на обвинението, игнорирайки тези в полза на подсъдимата, без да посочи защо и по какви 1 съображения кредитира едните и не дава вяра на другите.

Твърди се, че са допуснати и нарушения на чл. 6 от КЗПЧОС, както и че по делото са останали неизяснени съществени факти. Жалбоподателят намира и наложеното наказание за прекомерно тежко и несправедливо, като излага подробни съображения и в тази насока. Посочва се, че съдът е пренебрегнал смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства, както и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата.

С оглед изложеното се иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да оправдае подсъдимата, алтернативно – да намали наложеното наказание „лишаване от свобода“, както и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“.

В дадения ход по същество, защитата на подс. П. поддържа жалбата и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Пледира, че наказателното производство е протекло в необосновано продължителен срок и че не е доказано по несъмнен начин подсъдимата да е причинила инкриминираното ПТП и настъпилите вредни последици. С оглед изложеното се иска отмяна на присъдата и постановяване на оправдателен съдебен акт, както и отхвърляне на претенциите на частния обвинител.

В право си на лична защитата подс. П. заявява, че не се признава за виновна по повдигнатото обвинение, като отрича да е осъществила състава на инкриминираното деяние и да е причинила твърдените вредни последици. Излага твърдения, че пострадалата е навлязла в пътното платно при забранителен сигнал на светофарната уредба, както и че не са налице телесни увреждания. Моли съда да постанови оправдателна присъда.

В хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура сочи, че наведените във въззивната жалба оплаквания за пороци на първоинстанционния съдебен акт са неоснователни. Намира, че първоинстанционният съд е извършил пълен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, включително свидетелските показания и приобщената допълнителна автотехническа експертиза, като правилно е кредитирал доказателствата, възприети като достоверни.

Счита, че фактическите и правните изводи на съда, както и индивидуализацията на наказанието, са правилно формирани, поради което предлага присъдата да бъде потвърдена.

В пледоарията си повереникът на частния обвинител твърди, че въззивната жалба на подсъдимата е неоснователна. Акцентира, че в настоящото наказателно производство не е предявен граждански иск срещу подсъдимата. Излага аргументи, че в хода на съдебното производство по категоричен и несъмнен начин са установени механизмът на настъпване на ПТП, мястото на удара, причината за произшествието и пряката причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимата и телесната 2 повреда на пострадалата. Намира, че първоинстанционната присъда е постановена при спазване на материалния и процесуалния закон, наложеното наказание е съобразено със съставомерния резултат и не подлежи на изменение. Пледира в тежест на подсъдимата да бъдат възложени направените от частния обвинител разноски за процесуално представителство във въззивната инстанция, като представя договор за правна помощ.

В правото си на последна дума подсъдимата П. твърди, че пострадалата е пресичала на червен светофар, сама е паднала и не е била ударена от автобуса, като инцидентът е бил избегнат благодарение на нейния професионализъм и бързи рефлекси. Сочи, че след инцидента пострадалата се е изправила без наранявания и се е оттеглила на тротоара.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, следното:

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимата – да се защитава. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният състав, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя в цялост фактическите констатации на СРС. Въз основа на извършения собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата М. А. П. е родена на **** г. в гр. София, българка, българска гражданка, неосъждана, неомъжена, със средно образование, работи като шофьор в Столичен автотранспорт, с адрес гр. София, жк ****, ЕГН **********.

На 22.02.2019 г., около 13:30 ч., подсъдимата М. А. П. управлявала автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто Г“, рег. № ****, по линия № 111 от градския транспорт на гр.София, по бул.„Никола Петков“ в посока от ж.к.„Люлин“ към ж.к.„Младост“, приближавайки кръстовището с ул.„Монтевидео“.

Пътното платно на бул.„Никола Петков“ в района на кръстовището с ул.

„Монтевидео“ е предназначено за движение в двете посоки, като всяка посока разполага с по две пътни ленти с ширина 3,00 м. Лентите по посока на движение на автобуса са разделени с надлъжна маркировка М3 („Единична прекъсната линия“), а двете платна – с маркировка М2 („Двойна непрекъсната линия“). Кръстовището на бул.

3

„Никола Петков“ с ул.„Монтевидео“ е регулирано от светофарна уредба в автоматичен режим.

Непосредствено преди кръстовището автобусът, управляван от подсъдимата П., се движел в дясната пътна лента по посоката си на движение със скорост около 40 км/ч. При приближаване към кръстовището подсъдимата възприела смяната на светлинния сигнал на светофарната уредба от зелен в жълт. Въпреки това тя не намалила скоростта и не предприела спиране пред стоп линията, а продължила движението си. Вследствие на това автобусът навлязъл в кръстовището в момент, когато светлинният сигнал за движението по бул.„Никола Петков“ вече бил червен.

След навлизането на управлявания от подсъдимата автобус в кръстовището при забранителен светлинен сигнал за моторните превозни средства, за пешеходците светнал зелен сигнал. В този момент пострадалата Л. Й. Т. предприела пресичане на пътното платно на бул.„Никола Петков“ по пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.2 от ППЗвП, като навлязла на платното при разрешен за нея светлинен сигнал и се движела със скорост около 3,8 км/ч.

В кръстовището подс.П. предприела аварийно спиране непосредствено преди пешеходната пътека, но въпреки това ударила челно с предната дясна част и странично в областта на десния фар пострадалата Т., която пресичала пътното платно отдясно наляво спрямо посоката на движение на автобуса. Към момента на удара автобусът се движел със скорост около 23 км/ч и спрял на разстояние около 3 м след мястото на пътнотранспортното произшествие. Вследствие на удара тялото на пострадалата се отместило напред и леко надясно под малък ъгъл и паднало върху платното за движение.

Пътното произшествие настъпило през светлата част на денонощието, при добра видимост, дъждовно време и мокра пътна настилка, съставена от дребнозърнест асфалт, без неравности, дупки или наклон.

По време на инцидента в автобуса по линия № 111 пътувала св. Г.В.Г., която се намирала в предната му част с пряка видимост към кръстовището и светофарната уредба. Г. възприела, че при настъпилото ПТП за пешеходците е светел зелен сигнал, а за автобуса – червен. След инцидента свидетелката слязла от автобуса, за да окаже помощ на пострадалата и възприела, че Т. има наранявания по главата и изпитвала болки в ръката.

По същото време св.М.И.С. управлявала лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ по ул.„Монтевидео“ с посока на движение „Околовръстен път“ (ж.к.

„Младост“). Докато св. С. изчаквала на червен сигнал на кръстовището, видяла пострадалата да пресича на зелен сигнал за пешеходци и автобусът да навлиза в кръстовището на червен сигнал, в резултат на което се реализирало процесното ПТП.

Свидетелката спряла автомобила си зад автобуса, оказала помощ на пострадалата и 4 изчакала пристигането на линейка.

Свидетелките Т. и Д. също пътували в автобуса, управляван от подсъдимата, но се намирали на места, от които не са имали пряка видимост към настъпването на пътнотранспортното произшествие и не са възприели самия удар. Техните възприятия се отнасят единствено до внезапното спиране на автобуса, действията на пътниците след инцидента и състоянието на пострадалата, възприето впоследствие (св. Т.) или по разкази на трети лица (св. Д.).

След инцидента на местопроизшествието пристигнали полицейски служители и линейка, с която пострадалата била откарана в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД.

От заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза се установява, че към момента на инцидента метеорологичната обстановка е била с ясно време и добра видимост, както и че не са налице данни за техническа неизправност на автобуса, управляван от подсъдимата. Вещото лице е определило мястото на удара на около 1 м вляво от десния бордюр по посока на движение на автобуса и на около 31 м преди ориентира по дължина на платното. Установено е, че скоростта на автобуса преди настъпването на ПТП е била около 40 км/ч, а към момента на удара – около 23 км/ч, като опасната зона за спиране при тази скорост е 26,8 м. Въз основа на тези данни вещото лице е приело, че водачът не е имал техническа възможност да спре след навлизането на пешеходката на платното, но е имал реална възможност да намали скоростта и да спре преди пешеходната пътека при подаване на жълт сигнал на светофара. Направен е извод, че ПТП е настъпило поради субективните действия на водача, изразяващи се в ненамаляване на скоростта и навлизане в кръстовището при забранителен сигнал.

От допълнителната автотехническа експертиза, изготвена въз основа на циклограма, предоставена от СО, дирекция „Управление и анализ на трафика“, се установява, че към момента на инцидента светофарната уредба на кръстовището е функционирала изправно и за пешеходците е светел зелен сигнал, а за автобуса – червен, като не е съществувал момент, в който и двата сигнала да са били едновременно зелени.

От повторната съдебномедицинска експертиза, се установява, че пострадалата Л.

Т. е получила надлъжно счупване на главичката на дясната лъчева кост и контузия на главата с подкожен хематом. Уврежданията са причинени от действието на твърди тъпи предмети със значителна сила и са съвместими с механизма на пътнотранспортно произшествие, като фрактурата е резултат от индиректна травма при падане върху изпъната ръка. Счупването, класифицирано по Mason като фрактура от първи тип, е довело до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок над 30 дни, а останалите мекотъканни увреждания представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.