Решение № 803 от 30.12.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. Пазарджик, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20215220200828 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ВЛ. Г. П., ЕГН **********, с адрес с. Б., обл.

Пазарджик, ул. „***“ № 8, против Наказателно постановление № 36-0000283 от 09.04.2021 г. издадено от Директор на РД „АА“- Пловдив, с което за нарушение на чл.44 ал.1 т.1 бук.“б“ предл.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС на основание чл.178а ал.7 т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 500 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до това, че НП е незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен процесуален представител, чрез който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага аргументирано становище, за незаконосъобразност на НП, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което иска неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. От същата е депозирано писмено становище, в което са изложени съображения за законосъобразност на НП, като се иска неговото потвърждаване. Не се претендират разноски, като се прави възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар.

Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени изложените в същата доводи и становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това че на 02.09.2020 г., около 09,22 ч., 1 в гр. Пазарджик, ул. „Димчо Дебелянов“ № 26, в контролно технически пункт собственост на „В.“ ЕООД, притежаващ Разрешение № 983/22.10.2013 г. за извършване на периодичен преглед за проверка техническото състояние и изправност на ППС, като член на комисия (технически специалист) е извършил следното нарушение:

При извършване на технически преглед на лек автомобил „***“ с рег. № *** от категория П1, собственост на Ф. Н. Д., за който автомобил е издаден Протокол за преглед № 23320485 от 02.09.2020 г., не е извършил преглед за проверка на техническото състояние на ППС при спазване на изискванията за извършване на периодични прегледи на ППС, определени в Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС и Приложение №5, част І, раздел 2, т.4.4.1- не е проверил състоянието на функционирането на пътепоказателите и аварийните светлини на ППС. За извършения преглед бил издаден Протокол № 23320485/02.09.2020 г.

Всичко това било установено при извършена комплексна проверка на техническия пункт, възложена от ИА „АА“- София и от пълния видеозапис на техническия преглед, от служителите на РД „АА“- Пловдив, сред които бил актосъставителят Х.Ч..

По повод на това против жалбоподателят бил съставен АУАН № 284997 на 19.02.2021 г. за нарушение на чл.44 ал.1 т.1 бук.“б“ предл.1 от Наредба № Н32/16.12.2011 г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя , на който бил предявен и връчен срещу подпис. В акта жалбоподателят вписал, че имал възражения срещу така направените констатации.

Въз основа на акта на 09.04.2021 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено на жалбоподателя по пощата на 14.05.2021 г., видно от известие за доставяне (л.6). Жалбата против НП е подадена лично от санкционираното лице чрез АНО до съда, която била входирана в Д.одството на ОО „АА“- Пазарджик на 21.05.2021 г., поради което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя- св. Х.Ч. и св. Д. С. Д.

С. и ВД- СД-диск съдържащ видеозапис от техническия преглед в КТП от камерите на ИА АА. Съдът кредитира изцяло събраните писмени, гласни и веществено доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е започнало със съставянето на АУАН. Последния е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел. Надлежно е предявен и връчен. АУАН и НП са издадени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН и от компетентни органи в кръга на правомощията им.

Направеното обаче описание на нарушението в АУАН и НП е неясно. Видно от 2 обстоятелствената част на НП, а и в АУАН, при описване на нарушението е посочено първоначално, че при извършване на техническия преглед жалбоподателят не е извършил преглед за проверка на техническото състояние на ППС при спазване на изискванията на Наредба № Н-32/2011 г. и Приложение № 5 част І раздел2 т.4.4.1, като не е проверил състоянието на функционирането на пътепоказателите и аварийните светлини на ППС. И същевременно е посочено, че за извършения преглед е издаден протокол.

От така описаното жалбоподателят, а и съдът, са поставени в ситуация да гадаят какво точно нарушение е било извършено, т. е. дали според наказващия орган жалбоподателят в крайна сметка е извършил преглед на ППС, в т.ч. и на пътепоказателите и аварийните светлини или не е извършил такъв и това е така, защото няма никаква логика да се сочи едновременно, че не е извършен преглед на светлините на МПС и че е извършен преглед като е издаден Протокол. В крайна сметка двете твърдения за извършен и не извършен преглед са взаимно изключващи се. Освен това с така направеното описание е неясно дали АНО има предвид, че при извършването на прегледа на техническото състояние на ППС не е проверено състоянието на светлините на ПС, респ. че не е била спазена методологията съгласно Приложение №5 Част І, раздел 2 т.4.4.1 от Наредба №Н-32/2011 г., което всъщност обстоятелство стана ясно от показанията на св. Ч. (актосъставителя). Защото е прието, че в издадения протокол от прегледа на ППС е отразено, че са проверени фаровете, пътепоказателите и габаритните светлини, както и това, че автомобилът е технически изправен и се допуска за движение по пътищата за отворено ползване ( така както е отразено в самия протокол на л.10). Тоест, щом в протокола е отразено, че светлините на автомобила са проверени, а реално преглед не е бил извършен, което било установено при преглед на видеозаписа на прегледа, то в протокола се съдържат неверни отразявания и същият е подписан от председателя и члена на комисията.

Отразяването на неверни обстоятелства в протокола за преглед обаче съставлява нарушение на друга разпоредба от Наредба № Н-32/2011 г.- чл.43 ал.1 т.1 бук. „б“, като негова адресат е председателя на комисията, защото тази норма предвижда, че „председателят на комисията следи за качественото и пълнообемно провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническите специалисти, като не издава документ за техническа изправност, когато ППС не отговаря на изискванията, определени в Наредбата“.

Налице е още едно противоречие между даденото словесно описание и посочената правна квалификация на нарушението. Последната е по чл.44 ал.1 т.1 бук.“б“ предл.1 от Наредба № Н-32/2011 г., съгласно която правна норма „при извършването на периодичните прегледи на ППС техническият специалист, участващ в комисията, извършва проверка на техническата изправност на ППС съгласно методиката по чл. 31, ал. 1 и при спазване на технологичната карта по чл. 18, ал. 1, т. 4, като извършва необходимите проверки и измервания на спирачна уредба и състоянието на отработилите газове…“. При това положение на жалбоподателя се вменяват едновременно две нарушения, а именно чрез словесното описание- „не е проверил състоянието на функционирането на пътепоказателите и аварийните светлини“, което всъщност съставлява нарушение на чл.44 ал.1 т.1 бук.“а“ от Наредбата и същевременно с дадената правна квалификация се вменява нарушение, за това че не е извършил необходимите проверки и измервания на спирачна уредба и състоянието на отработилите газове.

Само това е достатъчно да се отмени НП, т. к. с начина на описване на 3 нарушението и дадената правна квалификация жалбоподателят е лишен от възможността да научи ясно и недвусмислено фактите, очертаващи обективната и субективна съставомерност на вмененото нарушение и като цяло да научи какво точно се твърди, че е извършил, а след това адекватно да организира защитата си.

Налице е и още едно основание за отмяна на НП по същество, а именно според съда вмененото нарушение не е доказано до пълна степен на несъмненост. Това е така, тъй като от показанията на св. Ч. стана ясно, че той е преценил единствено въз основа на видеозаписа от прегледа, че жалбоподателят като член на комисията не е извършил преглед на светлините и пътепоказателите на ППС. Според показанията на св. Д. С.председател на комисията обаче, се установи, че докато той е извършвал проверка на документите на автомобила, жалбоподателят е започнал прегледа на ПС, в т.ч. и визуална проверка на пътепоказателите и светлините на автомобила. Тогава било установено, че не е представен документ за заплатен данък на ПС, поради което прегледът е бил преустановен и собственикът на автомобила е отишъл до най-близкия офис на „Изи пей“, където е заплатил данъка и се е върнал, за да продължи прегледа, като автомобила е останал на место в пункта. Прегледа е продължил, като вече проверените светлини не са били проверявани. При това положение обаче е налице извършено нарушение от страна на председателя на комисията, който не е следвало да започва прегледа на ПС след като не са били представени всички изискуеми документи- чл.43 т.1 бук.“а“ от Нередбата, респ. е следвало прегледа да започне от началото след завръщането на собственика и представяне на липсващия документ. С оглед обаче на събраните доказателства показанията на свидетелите и приетата справка от „Изи Пей“ се установи, че реално е бил извършен преглед на светлините и пътепоказателите на процесното МПС, което означава, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е било извършено.

Но дори и да се приеме с оглед на оставените и изложени по-горе обстоятелства, че формално е налице извършено нарушение от страна на жалбоподателя, тъй като той не е провел отначало прегледа, а е продължил същия, което не е отразено на видеозаписа от прегледа, то настоящият казус разкрива признаците на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Това е така, тъй като все пак преглед на светлините на автомобила е бил извършен и същият не е констатирал технически неизправности, нарушението е извършено от жалбоподателя за първи път и от същото не са настъпили вредни последици.

Всичко това показва, че обществената опасност на деянието и на дееца, не са завишени, а извършеното разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с други типични случаи на нарушения от този вид, което мотивира настоящата инстанция да приеме, че е следвало да се приложи нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай. В този смисъл атакуваното НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени. Още повече, че в същото наказващият орган е подходил изключително формално, като само декларативно е заявил, че нарушението не представлявало маловажен случай по смисъла на чл.28а от ЗАНН. При това положение и като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е издал незаконосъобразен акт. Преценката за „маловажност на случая“ подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. С други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност 4