Решение № 202 от 01.06.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Перник, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Гражданско дело № 20261700100084 по описа за 2026 година

Производството се движи по реда на глава ХVІІІ от ГПК, чл. 235 и следващите от този кодекс – решение по исков спор.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Н. Н.

Д., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 евро, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по досъдебно производство № 4/ 2017 г., по описа на ТС БОП – Перник, за което е оправдан с присъда № 13/19.06.2024 г., постановена по НОХД № 369/ 2022 г., по описа на Окръжен съд – Перник, потвърдена с решение № 139/ 31.03.2025 г. по ВНОХД № 610/ 2024 г., по описа на Апелативен съд – София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.

Ищецът Н. Н. Д. твърди, че бил привлечен като обвиняем с постановление по досъдебно производство № 4/ 2017 г., по описа на ТС БОП – Перник, пр.пр.

№ 350/ 2016 г., по описа на Специализираната прокуратура, за това, че в периода от м.10.2016 г. до 05.12.2017 г. в *** и на територията на Република България участвал в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да извършват съгласувано в страната престъпления по чл. 234 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел и е 1 действала в периода от м.10.2016 г. до 12.01.2018 г. На 26.03.2019 г. бил разпитан за първи път като обвиняем. На 22.07.2022 г. в съда бил внесен обвинителен акт. В исковата молба се сочи, че на 27.02.2019 г. била взета мярка за неотклонение – подписка по отношение на ищеца, отменена с постановление на АРСпП от 20.11.2019 г. С присъда № 13/ 19.06.2024 г., постановена по НОХД № 369/ 2022 г., по описа на Окръжен съд – Перник, бил признат за невиновен, като същата била потвърдена с решение № 139/ 31.03.2025 г. по ВНОХД № 610/ 2024 г., по описа на Апелативен съд – София.

Н. Н. Д. излага, че преди да бъде привлечен като обвиняем - в периода от 2017 г. до 2019 г. били извършени процесуални действия с негово участие – три разпита в качеството на свидетел, претърсване и изземване от дома му, разпознаване. През м.06.2018 г. отказал доброволно да му бъдат снети дактилоскопни отпечатъци от двете ръце, но въпреки това през м.07.2018 г. с разрешение на Специализирания наказателен съд такива били снети принудително от пръстите на двете му ръце.

В исковата молба е изложено, че повдигнатото на ищеца обвинение в извършване на престъпление му причинило емоционален, психологически, социален и физически кошмар. Бил шокиран от това, че почти на *** годни за първи път е наказателно обвинен. Шокът преминал в ежедневен стрес, постоянно анализирал случилото се и мислил за резултата от производството.

Затворил се в себе си, спрял да общува с дългогодишни приятели, тъй като изпитвал срам и имал усещане, че всеки го гледа с недоверие. Започнал да качва килограми, което довело до проблеми с кръвното налягане. Всяко явяване в съдебна зала допълнително изостряло психическото му състояние.

Всеки път се надявал делото да приключи и да бъде доказана невинността му, но делата продължавали с години. Отказал работа като ***, тъй като му изискали справка за висящи наказателни дела, която не искал да представи, за да не се чувства унижен и защото нямало да отговаря на изискванията за съответната длъжност. Същият излага, че дори и след като бил оправдан, не се възстановил психически и физически. Все още изпитвал срам. Въз основа на тези обстоятелства Н. Н. Д. моли да бъде постановено решение, с което Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 15 000 евро за претърпените неимуществени вреди от повдигнатото му обвинение, за което е оправдан, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.

В рамките на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил основателността на исковата претенция.

Сочи, че не може да се предполага, а подлежи на доказване наличието на влошено здравословно състояние, накърненото достойнство, срам, мъки и загуби – в личен и професионален план. Изразява становище, че в случая не са 2 ангажирани доказателства, установяващи действително претърпените вреди от ищеца, както и причинната им връзка с воденото наказателно производство срещу него. Поддържа, че не е материално легитимиран да отговаря за вредите, търпени след внасяне на обвинителния акт в съда, тъй като в този период делото се намирало при друг правен субект, отговорен за своевременното му разглеждане и решаване. Отделно от това ответникът излага, че претендираното обезщетение от 15 000 евро е в завишен размер, несъответстващ на претърпените вреди, на икономическия стандарт . Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена, алтернативно – да се присъди обезщетение в по – нисък размер. Иска се и присъждане на разноските по спора, каквито претендира и ищеца.

Искът е имплицитно допустим като осъдителен .

Съдът съобрази следното :

І .По фактите:

По това, че ищеца е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 4 по опис на териториалната служба за борба с огранизираната престъпност за 2017г., приключило с оправдателна присъда на състав на Окръжен съд гр. Перник не се спори, а и като цяло, спор по релевантната фактология на развитието на наказателното производство срещу Д. няма. Затова съдът - при прочит на НОХД № 369/ 2022 г., по описа на Окръжен съд гр. Перник - приема да са осъществени следните факти в хронологичен порядък:

Наказателното производство е образувано на дата 15.06.2017г. от прокурор при сега закритата Специализирана прокуратура, първоначално срещу неизвестен извършител.

В хода му, в имот на ищеца е извършено претърсване и изземване, на дата 12.01.2018г .

С протокол от дата 13.01.2018г. ищеца е разпитан като свидетел.

На 26.01.2018 е участвал в разпознаване.

На дата 27.02.2019г., ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321 ал. 3 предл. второ т. 2 вр. ал. 2 от НК за това , че в периода от октомври 2016г. до 05.12.2017г. в Радомир е участвал в организирана престъпна група за извършване на престъпления по чл. 234 от НК. Взета е спрямо него мярка за неотклонение "подписка".

Мярката за неотклонение е отменена от прокурор от АпСпП на дата 20.11.2019г.

Разследването е приключило с мнение за предаване на съд на всички 3 претендирани членове на групата , включително ищеца , на съд, на дата 03.02.2020г До този момент, сроковете за разследване са удължавани дванадесет пъти, като в пет от тях, в удължения срок не са извършвани никакви процесуални следствени действия.

Едва на 25.07.2022г., специализираната прокуратура внася в специализирания съд обвинителен акт; СпС ,закрит вече към този момент, изпраща делото за разглеждане от СГС.

Градският съд на свой ред го изпраща на ВКС за преценка на промяна на местната подсъдност и тя е променена, като делото е изпратено за разглеждане от ОС Перник, който образува НОХД № 369 по опис за 2022г .

С присъда № 13/19.06.2024г. Д. е изцяло оправдан по всички повдигнати му обвинения .

С решение на Софийски апелативен съд № 139/31.03.2025,г. присъдата спрямо Д. е потвърдена.

Липсва протест на държавното обвинение срещу това решение, то е в сила от дата 17.04.2025г.

Според заключението на вещото лице по съдебнопсихологическата експертиза, при Д. не може да се установи клинична психологическа травма, няма доказателства за тежко или хронично психологическо нарушение, а описаните от Д. негативни емоции са потенциално отработваеми; няма данни ищецът да е търсил специализирана психологична или психиатрична помощ .

В Инспектората на ВСС не е постъпвало заявление от Н. Н. Д. за определяне и изплащане на обезщетение по реда на чл. 60а и чл. от ЗСВ за наказателно обвинение по досъдебно производство № 4/ 2017 г., по описа на ТС БОП – Перник, пр.пр. № 350/ 2016 г., по описа на Специализираната прокуратура, завършило с постановяването на присъда № 13/ 19.06.2024 г., постановена по НОХД № 369/ 2022 г., по описа на Окръжен съд – Перник, потвърдена с решение № 139/ 31.03.2025 г. по ВНОХД № 610/ 2024 г., по описа на Апелативен съд – София,

ІІ. По правото :

По смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во от Закона за отговорността на държавата за вреди, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Нормата изисква доказване на 4 четири положителни факта по смисъла на чл. 153 от ГПК: наличието на обвинение спрямо ищеца по делото , наличието на влязла в сила оправдателна присъда за същото деяние и спрямо същия деец, претърпени от същия вреди, както и пряка причинноследствена връзка между вредите и обвинението .

Тази хипотеза е налице.

Не се спори по това, че углавното преследване срещу Д. за престъпление по чл. 321 ал. 2 във връзка с чл. 234 от от НК е приключило с влязла в сила на дата 17.04.2025г. оправдателна присъда, като ищецът е имал качеството на обвиняем и подсъдим в период от общо пет години, един месец и седемнадесет дни. Времетраенето на мярката за неотклонение е осем месеца и двадесет дни. За пълнота следва да се отбележи, че според углавния съд Д. е признат за невиновен и оправдан поради това, че повдигнатото спрямо него обвинение е останало недоказано, доколкото е почивало на индикации и вероятности , а не на доказани факти.

Спорно е това, дали от така повдигнатото му обвинение ищецът е търпял вреди. Съдът приема наличието на вреди, като в този смисъл са показанията на свид. А. Д.. Важно е обаче да се каже, че между показанията на свид. Д., от една страна , и заключението на СПЕ, от друга, има известно противоречие касателно обема и интензитета на претърпените от Д. неимуществени вреди, макар и двете доказателствени средства да не отричат настъпването им.

Според твърденията на ищеца, подкрепени от показанията на брат му, до привличането му като обвиняем ищецът работил като охранител в магазин; след привличането му, го съкратили. Станал пасивен и неконтактен, загубил чувството си за хумор, натрупал телесно тегло. Според СПЕ обаче, вследствие воденото наказателно производство не е налице психологическа травма, която Д. да не може да обработи и която да остави траен психологичен или психиатричен ефект върху здравето му. Съдът кредитира експертизата, доколкото същата почива на специални знания и е изготвена обективно и компетентно , включително след обследване на подекспертния. Затова приема, че ищецът е претъпял обичайните за създалата се ситуация вреди травма, която може да обработи и която няма да остави трайни негативни следи в психиката му . В този смисъл е и установената по приложението на ч л. 2 ЗОДОВ съдебна практика на ВКС , според която не е необходимо събирането на конкретни доказателства, а именно, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство, а също и че по човешка презумпция е сигурно, че от продължилото над пет години наказателно преследване ищецът е претърпял вреди със соченото в исковата молба и жалбата изражение- страх от неоснователно осъждане, засегнати чест и достойнство, ограничения в личния живот /в този смисъл Решение № 427 от 5

16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; Решение № 483 от 09.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК/.

Липсват писмени доказателства за това , трудовото правоотношение на ищеца да е било прекратено от работодателя по причина във воденото наказателно производство или по същата причина да не може да се си намери работа , като се има предвид, че Д. е придобил вече право на пенсия за време и стаж ( във всички протоколи за действията по разследването е посочен да е пенсионер).

Разпечатката съдържа 42 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b2633200-bf66-4c7a-9627-ab635f3174f2