Решение № 19466 от 28.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19466 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20241110101245 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Дженерали застраховане“ АД чрез юрк. М. С., срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3745,96 лева (след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 20.10.2025 г. открито съдебно заседание), представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско” по щета № 211309002, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 392,36 лева (след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 20.10.2025 г. открито съдебно заседание), представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 09.03.2023 г. до 04.01.2024 г.

В исковата молба се твърди, че на 07.09.2022 г. на пътя к. к. Албена – гр. Добрич, на изхода на с. Бранище, водачът П. В. П., управляващ лек автомобил марка „Фолксваген“, с рег. № ********* и притежаващ валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното дружество, поради неспазване на достатъчна дистанция реализирал ПТП с намиращия се пред него лек автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“, с рег. № ********, собственост на Й. Д. М. и застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество с полица № 0312221000009434, валидна към датата на събитието. Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за който имало сключена застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под № 211309002.

Ремонтът на увредения автомобил бил възложен и извършен в сервиз на „Мототом“ ООД, за 1 което била издадена фактура. С доклад по щетата било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 9191,90 лева, изплатено на сервиза, извършил ремонта, с преводно нареждане от 11.11.2022 г. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски общо в размер на 9206,90 лева, но ответникът признал и възстановил сумата в размер на 5460,94 лева. Разликата от 3745,96 лева не била погасена от ответното дружество, което дължало и мораторна лихва върху нея. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. М. В.. Процесуалният представител оспорва предявените искове само по размер. На първо място твърди, че в представената от ищеца фактура била допусната техническа грешка при сумирането на вложените части и труд, като сборът бил в размер на 8687,98 лева с ДДС, а не както било вписано във фактурата – 9191,90 лева с ДДС. Разликата от 503,92 лева била недължима. На следващо място твърди, че с одобрената и изплатена от ответното дружество по извънсъдебен път сума били възстановени в пълен размер причинените от процесното ПТП щети по застрахования при ищеца автомобил. Възразява, че ремонтирането на увредения автомобил в оторизиран сервиз не било задължително и необходимо, тъй като същият не бил в гаранция, поради което ответникът не дължал възстановяване на направените ремонтни разходи в пълен размер. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът „Дженерали Застраховане“ АД, редовно призован, не изпраща представител. Депозирана е молба от юрк. С., в която заявява, че поддържа исковата молба и изложените в нея обстоятелства. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, редовно призован, не изпраща представител. Депозирана е молба от юрк. К., в която моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

В случай че приеме исковете за основателни, моли съда да определи стойността, необходима за ремонта на увредения автомобил, по средни пазарни цени в размер на 8071,70 лева.

Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Страните не спорят относно настъпването на застрахователното събитие; че по време на настъпването му е съществувал валиден договор за задължителна застраховка 2

„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка „Фолксваген“, с рег. № *********; че към датата на процесното ПТП е имало валидна имуществена застраховка „Каско“ по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“, с рег. № ********; че са налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие, а именно – деянието (механизъм на ПТП), причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди; че ищецът заплатил на извършилия ремонта сервиз застрахователно обезщетение в размер на 9191,90 лева, както и че по регресната претенция на ищцовото дружество ответникът погасил сумата в размер на 5460,94 лева. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което са отделени от съда като ненуждаещи се от доказване.

Видно от застрахователна полица № 0312221000009434, сключена на 04.04.2022 г., увреденият лек автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“, с рег. № ********, собственост на Й. Д. М., бил произведен през 2018 г. А от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част І, се установява, че датата на първа регистрация на същия автомобил била 10.04.2018 г. Начинът за определяне на застрахователното обезщетение, договорен в застрахователната полица, бил отстраняване на щетите в официален сервиз.

От представено по делото писмо изх. № 167 от 16.07.2025 г., издадено от „Тойота Балканс“ ЕООД, е видно, че основният гаранционен период на процесния автомобил, стартиран на 10.05.2018 г. и с валидност в цяла Европа, бил до 09.05.2021 г. или до изминаването на пробег от 100000 км., което от двете настъпи по-скоро. Но същият автомобил имал удължена гаранция за територията на България, Румъния, Македония и Албания, стартирана на 10.05.2021 г., която била за срок от 3 години или до изминаването на пробег от 200000 км., което от двете настъпи по-скоро. Т.е. към 07.09.2022 г. автомобилът бил в обхвата на удължена гаранция, като за да се запазели гаранционните условия, било необходимо същият да бъде поддържан в съответствие с техническите спецификации и инструкции на производителя. Неспазването на последните можело да обезсили гаранцията.

От покана за доброволно изпълнение на регресна претенция изх. № 310001184/ 03.02.2023 г. се установява, че ищцовото дружество претендирало от ответника заплатеното по щета № 211309002 застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в общ размер на 9206,90 лева. Поканата била получена в ответното дружество на 06.02.2023 г., видно от отбелязване върху нея.

Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че към датата на процесното ПТП увреденият автомобил бил на 4 години, 4 месеца и 28 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация. Стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по застрахования лек автомобил, изчислена на база пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие и съгласно приложената по делото фактура № 1000123600/01.11.2022 г., издадена от „Мототом“ ООД, в качеството му на официален за 3 марката „Тойота“ сервиз, възлизала на 9191,90 лева; стойността, определена на база средни пазарни цени към същата дата – на 8071,70 лева, а тази, изчислена на база методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. с приложен коефициент на оригиналните резервни части К=0,7 – на 4528,24 лева. Според вещото лице обичайно по време на гаранционния период производителят имал изискване ремонтните дейности по автомобила да бъдат извършвани от оторизиран за съответна марка сервиз с оглед запазване на гаранционния срок. В дадени пред съда устни разяснения вещото лице потвърди, че към датата на настъпване на застрахователното събитие процесният автомобил е бил в срока на удължена гаранция, тъй като е бил с пробег от 60148 км., т.е. по-малко от 200000 км. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

По иска с правно основание чл. 411 КЗ:

Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил; настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на МПС, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника; възникване на гражданска отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и причинените вреди); плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

В настоящия случай не се спори между страните, че всички елементи от фактическия състав на суброгационното право на застрахователя по имуществената застраховка са се осъществили, поради което и съдът е приел за ненуждаещи се от доказване релевантните обстоятелства. Същите се установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства – писмени такива и заключението на съдебната автотехническа експертиза.

4

Спорен е единствено размерът на дължимото от ответното дружество застрахователно обезщетение.

По този въпрос следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж.