Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5094 от 21.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 69073/2023
Вид
Решение № 5094
Подписан
21.03.2024
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 330, ал. 1, б. "д" · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 404 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, т. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 5094 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110169073 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 370812/22.12.2023 г./ на В. Р. Й. и Г. А. Й. срещу ****, с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу всеки от ищците за по 1/2 от следните суми, за които е издаден изпълнителен лист на 08.09.2015 г. по гр. д. № 19806/2015 г. по описа на СРС, 81 състав, и се води изп. д. № **** по описа на ЧСИ ****, с рег. № **** в КЧСИ, с район на действие СГС, а именно: 1 505.59 лв. – за доставена топлинна енергия през период от м.

06.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със законната лихва от 09.04.2015 г. до изплащане на вземането; 319.49 лв. – лихва за периода от 31.07.2012 г. до 27.03.2015 г.; 336.50 лв. – разноски по делото. Претендират се разноските по делото.

Ищците твърдят, че изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение и въз основа на него по молба на взискателя е образувано изпълнителното дело при ЧСИ **** срещу тях в качеството им на наследници на **** Й.. Излагат, че изпълнителното дело е заведено след изтичане на погасителната давност за вземанията, поради което искането за извършване на изпълнителни действия, обективирано в молбата за образуване на изпълнителното дело, не може да прекъсне вече изтеклата погасителна давност.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Счита, че в случая приложима е 5-годишната погасителна давност. Твърди, че въз основа на изпълнителния лист първоначално е образувано изп. д. № 2018******* по описа на ЧСИ ***** с рег. № **** в КЧСИ, по което са искани и извършвани множество изпълнителни действия, прекъсващи давността. Излага, че едва след неговото прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е образувано изп. д. № **** по описа на ЧСИ ****, с рег. № **** в КЧСИ, по което също са искани и извършвани изпълнителни действия, имащи прекъсващ 1 ефект по отношение на погасителната давност за вземанията, като дори спрямо В. Й. изпълнителното производство е прекратено, защото задължението му е платено. Изтъква, че за времето на извънредното положение давността е била спряна. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно и субективно активно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, които са насочени към установяване незаконосъобразност на принудителното изпълнение срещу ищците поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които е издаден изпълнителен лист срещу техния наследодател.

При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение срещу него за вземанията – предмет на изпълнителния лист. Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране и/или прекъсване на погасителната давност.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а според ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Целта на този иск е да бъде отречено правото на принудително изпълнение, признато с изпълнително основание, което по действащия ГПК /чл. 404 ГПК/ може да бъде само съдебен или арбитражен акт, съдебна или арбитражна спогодба, а ако това предвижда правото на ЕС или международен договор – и чуждестранен несъдебен акт.

Предпоставките за допустимост на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, обосноваващи правния интерес от него, са: изпълнителното основание да е издадено и влязло в сила за ищеца /т. е. стабилизирано/; принудителното изпълнение да е предстоящо или висящо, но не и вече реализирано /в противен случай искът не може да е отрицателен установителен, а осъдителен/; искът да е основан на новонастъпили факти, които не са преклудирани – настъпили са след момента, до който е било възможно да се навеждат възражения в съответното производство, по което е издадено изпълнителното основание /края на съдебното дирене в исково производство, ако такова е провеждано; момента на сключване на съдебната или арбитражна спогодба; момента на изтичане на срока за възражение срещу заповед за изпълнение, ако такова не е било подадено/.

В случая се установява, че в полза на **** е издаден срещу **** Й. изпълнителен лист на 08.09.2015 г. по гр. д. № 19806/2015 г. по описа на СРС, 81 състав, за следните суми: 1 505.59 лв. – за доставена топлинна енергия през период от м. 06.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със законната лихва от 09.04.2015 г. до изплащане на вземането; 319.49 лв. – лихва за периода от 31.07.2012 г. до 27.03.2015 г.; 336.50 лв. – разноски по делото. Страните не спорят, че изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както и че не е провеждано исково производство по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК, респ. че заповедта е влязла в законна сила.

Установява се по делото, че въз основа на изпълнителния лист е образувано първоначално изп. д. № 2018******* по описа на ЧСИ ***** с рег. № **** в КЧСИ, което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за което е съставено Постановление за прекратяване на 15.10.2021 г. След това е образувано въз основа на същия изпълнителен лист изп. д. № **** по описа на ЧСИ ****, с рег. № **** в КЧСИ, по което на 11.04.2022 г. са конституирани като длъжници наследниците на починалия длъжник – ищците Г. А. Й. и В. Р. Й..

2

С Разпореждане от 15.11.2023 г. на съдебния изпълнител изпълнителното производство е прекратено по отношение на длъжника В. Р. Й. поради пълно удовлетворяване на притезанието на взискателя. Видно е от материалите по второто изпълнително дело, че се касае за удовлетворяване на взискателя чрез принудителното изпълнение – въз основа на постъпления на парични суми /л. 160, л. 170 и л. 192 от делото/ в резултат на наложения на този длъжник запор на трудовото му възнаграждение от „Би Ей Глас България“ АД /л. 150 от делото/, като дължимите на взискателя суми са му преведени от съдебния изпълнител /л. 161, л. 171, л. 197, л. 201 и л. 203/. Правен интерес от провеждане на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК е налице винаги, докато съществува годно изпълнително основание в полза на взискателя и същият не е удовлетворен, но този иск е недопустим, ако изпълнителният процес е приключил поради събиране на дълга и плащане на взискателя, защото тогава ще е налице интерес от иск по чл.

55 ЗЗД. Щом принудителното събиране на дължимите от длъжника В. Р. Й. суми е приключило още преди образуване на настоящото дело, то предявените от него отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК са лишени от правен интерес, респ. те са недопустими. Ето защо исковата молба в частта относно неговите искове следва да бъде върната и по отношение на тях производството следва да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК.

Предвид наличието на изпълнителен лист в полза на ответника срещу ищцата Г. А. Й., издаден въз основа на влязла в законна сила заповед по чл. 410 ГПК срещу нейния наследодател и липсата на реализирано принудително изпълнение по отношение на нея, както и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност, съдът намира, че предявените от тази ищца искове са процесуално допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на изпълнително производство, е предявяването на иск по чл.

439 ГПК преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищцата Г. А. Й. има правен интерес от предявените отрицателни установителни искове.

По отношение на тяхната основателност съдът намира следното:

Щом за процесните вземания на ответника е налице влязла в законна сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, приложима по отношение на тях е 5-годишната давност. В тази връзка съдът се позовава на Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО, в което е прието следното: „Чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл.

117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК“.

В Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, изрично е прието следното: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение“. Настоящият съдебен състав изцяло споделя горното становище на върховната съдебна инстанция, поради което приема, че за 3 процесните вземания приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е 5 години, като техният характер е без значение, след като в случая те са установени с правораздавателен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо – влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е задължителна за всички съдилища, учреждения и общини по отношение на установеното със заповедта правно положение /чл.

297 ГПК/, и със забрана за пререшаване на въпроса, отнасящ се до него, освен в случаите, когато законът разпорежда друго /чл. 299 ГПК/.

От писмените доказателства се установява, че изп. д. № 2018******* по описа на ЧСИ ***** с рег. № **** в КЧСИ, е образувано на 14.05.2018 г., с оглед на което са приложими дадените с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, задължителни разяснения, според които: „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.“. В мотивите е прието следното: „В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е посочено също така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, което изгражда съответния изпълнителен способ, и поради това висящността му е нужно да се поддържа чрез действията на взискателя – искане за извършване на действия, изграждащи динамичния фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни способи.