Определение № 10211 от 28.08.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10211 гр. София, 28.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Гражданско дело № 20231100100461 по описа за 2023 година

С ИМ са предявени от А. Г. Ч. против „Банка „ДСК“ АД следните искове:

1/иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за ипотечен кредит от 05.07.2007г.;

2/евентуален иск за прогласяване нищожността на отделни клази от договора за ипотечен ипотечен от 05.07.2007 г. – чл.7 в частта, касаеща ползване на програма „ДСК Уют“, и чл.15 и за прогласяване нищожността на клаузи от Общите условия на същия договор: чл.20.1, чл.20.2, чл.26.1 и чл.26.3, поради противоречието им с чл.143 от ЗЗП.

3/ иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване, че вписаната през 2017г. подновена ипотека е нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.170 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 05.07.2007 г. нейната майка М. Ч. и „Банка ДСК“АД сключили договор за ипотечен кредит, по който ищцата встъпила като съдлъжник. Родителите на ищата починали – майка й през 2009г., а баща й през 2010 г. В качеството си на съдлъжник ищцата встъпила в задълженията на майка си М. Ч.. Твърди, че поради злоупотреба с доминантно положение банката едностранно завишила с около 30 % основния лихвен процент и оттам размера на месечната погасителна вноска, затова през 2014г. ищцата завела гр.д № 52186/2014 г. на СРС, 34 състав, за установяване неравноправност на клаузи от договора – чл.9.1, изр.2, чл.9.4 и чл.25.3 от ОУ и за връщане на надплатени суми по него, 1 който иск бил уважен частично. Понастоящем банката начислявала допълнително 0.5 % на основание чл.7 от договора, поради неползване на описаната в тази клауза програма „ДСК Уют“. Чл.7 от договора бил нищожен, поради липса на съгласие, липса на форма и липса на предмет. Позовава се и на нищожност на чл.15 от договора и чл.20.1, чл.20.2, чл.26.1 и чл.26.3 от ОУ, поради противоречието им с чл.143 от ЗЗП. Неравноправността на тези клаузи и на установените по предходното дело клаузи - чл.9.1, изр.2, чл.9.4 и чл.25.3 от ОУ сочела на нищожност на целия договор, тъй като той бил изцяло неравноправен, изцяло обслужвал правото и интереса на банката – кредитор и не предоставял никакви механизми за насрещна защита на правата и интереса на кредитополучателя.

По отношение на иска за нищожност на подновена през 2017 г. ипотека:

Ищцата твърди, че през 2017 г. банката подновила срока на ипотека от 2007 г., като ипотеката била вписана на имената на починалите й родители, т.е на несъществуващи лица.

За това ново вписване банката не уведомила ищата и не взела предвид промяната в обстоятелствата/смъртта на родителите на ищцата/, за което била уведомена още през 2010г.

При вписването банката не изпълнила изискванията на чл.170 от ЗЗД, тъй като не посочила размера на сумата – остатък по кредита към датата на подновяването, нито уточнила кой е собственик на имота към този мометнт и кой е длъжник, при положение че единият от длъжниците починал, т.е банката учредила ипотека на несъществуващо лице. Името на ищцата не фигурирало никъде в заявлението на банката от 2017 г. за вписване на нов срок на ипотеката. Липсата на каквото и да е уведомяване на ищцата или запис на името й и на статута й в заявлението за подновяване и последвалото вписване формално не я задължавали да поеме финансова тежест от този акт.

При така изложените твърдения недопустими са следните искове:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за ипотечен кредит от 05.07.2007г.

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване, че вписаната през 2017г. подновена ипотека е нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.170 от ЗЗД.

Искът за прогласяване нищожността на договора за ипотечен кредит е недопустим, тъй като по друг иск между същите страни по гр.д № 52186/2014 г. на СРС, 34 състав, с 2 правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е прието, че между тях е съществувало облигационно правоотношение по договор за ипотечен кредит от 05.07.2007 г., по което част от платените суми за договорна лихва са дължимо платени и в тази част искът по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е отхвърлен, а за останалата част от платените суми е прието, че са в платени в повече без основание, и банката е осъдена да ги върне на ищцата./приложено към исковата молба решение № 1959/02.03.2016г. по гр.д № 52186/2014 г. на СРС, 34 състав, потвърдено с решение от 15.02.2017г. по вгрд. № 8277/2016 г. на СГС/.

Ищцата в исковата молба се позовава на решението по гр.д № 52186/2014 г. на СРС, 34 състав, което е приложила и за което твърди, че е влязло в сила.

Тъй като между сраните е формирана СПН относно юридическия факт дали страните са били обвързани от договор за ипотечен кредит от 05.07.2007 г., предявеният иск за прогласяване за нищожен на същия договор е недопустим, на основание чл.299, ал.2 от ГПК и производството по него следва да бъде прекратено.

По иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване, че подновената през 2017 г. ипотека е нищожна:

Ищцата в исковата молба твърди, че през 2017 г. банката е подновила ипотека, учредена през 2007 г.;заявила е, че именно по отношение на тази подновена ипотека иска да бъде установено, че е нищожна.

Твърденията са за подновяване на ипотека по реда на чл.172, ал.2 от ЗЗД със съдържанието, което е имала към датата на учредяването й през 2007 г., за което подновяване не е необходимо съгласие на длъжника. При това се сочат нарушения на чл.170 от ЗЗД, който касае учредяване на ипотека, а не нейното подновяване. Ищцата няма правен интерес да иска обявяване за нищожна на подновената ипотека, тъй като правото на кредитора да поднови съществуващата ипотека от 2007 г. ще продължи да съществува, независимо от изхода по настоящото дело.

Ищцата има правен интерес да установи, че задължението, което обезпечава ипотеката, е погасено, какъвто иск същата е предявила на 13.09.2022 г. – предмет на гр.д.

№1671/2023г. на СГС, I ГО, 26 състав, преди да подаде настоящата искова молба от

26.09.2022 г., което се установи при служебно извършена справка в ЕИСС.

3

По изложените съображения, производството по двата недопустими иска следва да бъде прекратено, на основание чл.130 от ГПК.

Така предмет на делото остава единствено иск за прогласяване нищожността на отделни неравноправни клаузи от договора за ипотечен кредит и от общите условия към него, който иск е неоценяем и родово подсъден на СРС, поради което същият, на основание чл.118, ал.2, вр. чл.104, т.4 от ГПК, следва да бъде изпратен по родова подсъдност на СРС.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА ИМ вх.№3799/16.01.2023 г. по описа на СГС(подадена на 26.09.2022 г. пред СРС), на основание чл.130 от ГПК, в частта относно следните недопустими искове и прекратява производството по тях: главен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за ипотечен кредит от 05.07.2007г.; иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване, че вписаната през 2017г. подновена ипотека е нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.170 от ЗЗД.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.118, ал.2, вр. чл.104, т.4 от ГПК, производството по делото в останалата част - по евентуален иск за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора за ипотечен ипотечен от 05.07.2007 г. – чл.7 в частта, касаеща ползване на програма „ДСК Уют“, и чл.15 и за прогласяване нищожността на клаузи от Общите условия на същия договор: чл.20.1, чл.20.2, чл.26.1 и чл.26.3, поради противоречието им с чл.143 от ЗЗП.

4

ИЗПРАЩА евентуалния иск по родова подсъдност на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5