Решение № 138 от 28.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. София, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Красимир Шекерджиев

Светла Букова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Р. Т. С. като разгледа докладваното от Светла Букова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002201163 по описа за 2023 година

Производството е по чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба от защитника на подсъдимия А. А. И., както и от повереника на частния обвинител Х. А. М. срещу присъда № 14 от 05.10.2023 г., постановена по ВНОХД № 237/23 по описа на Апелативен съд - Варна, с която частично е отменена присъда на Окръжен съд – Варна по нохд № 522/2023 г. и подсъдимият е признат за виновен за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, вр. чл.115 НК, като във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от тринадесет години, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

В жалбата и допълнението към нея, депозирани от защитника на подс. И. /адв.

В./ се сочат всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК. Нарушението на материалния закон е обосновано с неправилната преценка на въззивния съд за наличието на квалифициращия признак „особено мъчителен начин“ и неправилното приложение на чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК, независимо от позоваването на съдебна практика, идентична с посочената от първата инстанция. Обстоятелствата, на които съдът е акцентирал в подкрепа на извода си – пет удара с нож и съзнателни действия на пострадалата според защитника не могат да се противопоставят на експертното заключение, съгласно което нараняванията /в резултат на бързи и последователни пробождания, две от които допринесли за смъртта/ предполагат смъртен изход от 1 порядъка на няколко минути. Това позволява извода, че начинът на извършване на деянието и продължителността и усещанията на пострадалата за болки и страдания, макар и силни, не са надхвърляли обичайните такива за причиняване на смърт. В подкрепа на така изразеното становище се сочи и приетият от съдилищата евентуален умисъл за извършване на деянието, тъй като при използване на ножа срещу внезапно появилата се родственица на подсъдимия, той е допускал, че може да настъпи смъртта й, но се е отнесъл безразлично към това.

Относно наказанието се изразява становище за правилност на изводите за отмерването му при прилагане разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК с оглед установените многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, но при желаното правилно приложение на закона, то следва да бъде отмерено при съобразяване наказуемостта за деяние, квалифицирано като престъпление по чл.115 НК.

Частният обвинител и граждански ищец Х. А. М. също е депозирала жалба срещу присъдата на АС – Варна, чрез повереника й /адв. С./, като се твърди допускането на процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на мотиви, на обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствата по делото и неизпълнение на задължението за обсъждане на противоречивите доказателствени източници.

Конкретно се твърди, че не става ясно въз основа на какви доказателства е прието, че пострадалата Е. И. е откраднала парична сума от подсъдимия и че е ровила из неговите неща, което да е дало основание да се приеме, че се е стигнало до конфликт, провокирал го няколко месеца по-късно да отиде до дома на чичо си и на направи „някоя беля“. Твърди се противоречие в изводите относно начина на осъществяване на изпълнителното деяние по въпроса дали всички удари са нанесени в изправено положение на пострадалата или част от тях са реализирани след падането й на земята.

Това е довело и до неправилни изводи относно приетия инцидентен умисъл за убийство, както и за липсата на квалифициращия признак „особена жестокост“. За обратното сочели начинът на извършване на деянието – при целенасоченото отиване към пострадалата с изваден нож и използването му за хладнокръвно нанасяне на множество удари без насрещна провокация. От значение е и поведението на подсъдимия след деянието – освободил се е от носените вещи /нож, ръкавици, камери и мешка/, които изхвърлил на различни места, след което се прибрал в дома си да спи.

Неправилно е оценено като съдействащо на разследването това му поведение, тъй като то е провокирано от безспорното му установяване като автор на деянието. Оспорено е и отмерването на наказанието при условията на чл.55 НК, тъй като отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства са били формално изброени без същите са да задълбочено анализирани. Извън вниманието на въззивния съд са останали отегчаващи отговорността фактори, каквито са времето и начина на извършване на деянието – в двора на дома на пострадалата, броят на причинените травми и укриването на вещите.

Поради това се счита, че наказанието е несправедливо занижено и не съответства на 2 обществената опасност на деянието и на дееца. Отправено е искане за цялостна отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане.

За касационното съдебно заседание подсъдимият А. И. е редовно призован, но изрично е заявил, че не желае да присъства в него. Защитникът му поддържа жалбата срещу въззивната присъда с искане за оправдаване по обвинението по чл.116, ал.1, т.6 от НК и налагане на наказание за престъпление по чл.115 от НК, отмерено отново при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, а алтернативно на това –делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. Акцентира се отново на задължителната съдебна практика /ПВС № 2/1957 г./ относно спорния квалифициращ признак „особено мъчителен начин“ и липсата на доказателства в конкретния случай за особени поражения на пострадалата и изживени извънредни болки преди настъпване на смъртта. От друга страна се изразява съгласие с констатацията на въззивния съд за липсата на каквито и да е отегчаващи отговорността обстоятелства.

Частният обвинител и граждански ищец Х. М. и повереникът й не се явяват в съдебно заседание, а с молба на последния е заявено поддържане на касационната жалба.

Частният обвинител С. С. И. и повереника й /адв. И./, редовно призовани, не се явяват и не ангажират становище по депозираните касационни жалби.

Представителят на Върховна прокуратура счита жалбите на частния обвинител М. и подсъдимия за неоснователни и предлага оставянето им без уважение. За постановяване на съдебния акт правилно е била възприета фактическата обстановка, която кореспондира със събраните доказателства. Сред последните не са налице такива за особена жестокост, но правилно е прието, че убийството е извършено по особено мъчителен за убитата начин. Наказанието не е явно несправедливо, тъй като е съобразено със смекчаващи отговорността обстоятелства и е определено при условията на чл.55 от НК.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда № 31 от 13.06.2023 г. по нохд № 522/2023 г. Окръжен съд- Варна е признал подсъдимия А. А. И., роден на ****** г., за виновен в това, че на 08.11.2022 г. в с. Черноок, общ. Провадия, област Варна, умишлено умъртвил Е. А. И., поради което и на основание чл.115, вр. чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.304 от НПК И. е оправдан по повдигнатото му обвинение убийството да е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост – престъпление по чл.116, ал.1, т.6, вр. чл.115 от НК. Постановено е на основание чл.59, ал.1 НК зачитане на времето, през което спрямо подсъдимия се изпълнява мярка за 3 неотклонение „задържане под стража“, считано от 08.11.2022 г. до привеждане на присъдата в изпълнение. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Х. М. сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното плащане, като искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 200 000 лв. В полза на гражданския ищец С. И. И., починал впоследствие и заместен от С. С. И. е присъдено обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното плащане. В тежест на подсъдимия са присъдени направените деловодни разноски.

По протест на прокурор при Окръжна прокуратура –Варна и жалба от гражданските ищци и частни обвинители Х. М. и С. И. /починал впоследствие и заместен от конституираната С. И./, чрез общия им повереник, постановената присъда по делото е частично отменена от АС- Варна с нова такава, с която подсъдимият А. И. е признат за виновен за това, че убийството е извършено по особено мъчителен за убитата начин. Поради това на основание чл.116, ал.1, т.6, вр. чл.115 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от тринадесет години при първоначален строг режим. В останалата й част, включително в гражданскоправната такава, присъдата е потвърдена.

Подлежащите на разглеждане на първо място доводи по жалбите на подсъдимия и на частния обвинител и граждански ищец М. за допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК не са идентични по същността си, но позволяват общото им обсъждане, доколкото в тази на първия липсва каквато и да е конкретика, налагаща отделно излагане на съображения. Оплакванията /конкретни по естеството си само на частния обвинител и гр.ищец/ не могат да се приемат за основателни, тъй като в изпълнение на задължението си да извърши цялостна преценка на атакувания съдебен акт въззивната инстанция е извършила собствен анализ на събраните по делото доказателства, а не формален такъв, независимо от приетата идентична по делото фактология. Последната е изведена въз основа на пълното и задълбочено обсъждане на изрично посочените доказателствени източници, които са били оценени като еднопосочни и безспорни по въпроса за авторството на деянието. Обяснимо в поголяма степен съдът е обсъждал доказателствата, относими за приетите фактически обстоятелства, значими за решаване на основните спорни въпроси, поставени на вниманието му с депозираните въззивни жалби и протест, касаещи наличието или не на квалифициращите обстоятелства „особена жестокост“ и за извършване на убийството „по особено мъчителен начин за убития“. Приетото фактическо положение за първоначалното нанасяне на ударите с нож в коремната област на пострадалата /един в горна лява и един в долна дясна част на корема/ в изправено положение на тялото й и последвалото нанасяне на още няколко удара –един вляво на гърдите и 4 втори –вдясно, както и на едно прободно-порезно нараняване в областта на седалището вдясно, е основано на оценените като достоверни показания на свидетеля С. И., възприетото за компетентно дадено заключение на съдебномедицинската експертиза/, както и самопризнанието на подсъдимия, препращащо към изложената по идентичен начин фактология в обвинителния акт. Поради това без основание се отправя упрек както за неизяснени в пълнота обстоятелства, свързани с положението на тялото при нанасяне на отделните удари с оглед нараняванията, така и за противоречивото им обсъждане впоследствие при преценка на субективната страна на деянието.

Доказателствена основа на приетото неприязнено отношение на подсъдимия към пострадалата, което е мотивирало деянието му, а именно неправомерно взетите негови спестени пари за ремонт, въззивният съд е открил в показанията на свидетелите Р. Х.

/възприела показан й от подсъдимия запис от поставена в стаята му видеокамера/ и свид. С. И. /осиновена дъщеря на Е. и С. И.и/. Потвърждението на последната, че именно пострадалата е заснетата на клипче жена да влиза в стаята на подсъдимия и да рови из вещите му, е изрично залегнало в признатото от подсъдимия фактическо положение, посочено и в самата обвинителна теза спрямо него, поради което с основание е счетено за установено въз основа на обсъдените гласни доказателства, сред които и отчетените от първоинстанционния съд показания на свид. Е. К.. На същите не би могло да се противопостави казаното от свид. Х. М., доколкото в показанията й /на л.129-130 от досъд. про-во/, приобщени по реда на чл.373, ал.1, вр. чл.372, ал.3 НПК, не се сочат преки възприятия в тази насока, макар да се потвърждава наличието на конфликтни отношения между пострадалата /нейна сестра/ и завърналия се от чужбина подсъдим. Липсата на изрично обсъждане на така твърдяното противоречие не е било необходимо, доколкото не е оценено за съществено от страна на съда, а и не е било поставяно на вниманието му, за да се счете за неоснователно пренебрегнато. Поради това и не може да се приеме за основателно оплакването на жалбоподателя – частен обвинител за допуснато в тази връзка съществено нарушение от страна на апелативния съд, което да има за последица нарушаване правата на страна в процеса.