Определение № 1258 от 29.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1258 гр. Пловдив, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500604 по описа за 2025 година

Производство по чл.413,ал.2 във вр. с чл.275,ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от “Профи Кредит България”ЕООД,ЕИК175074752,гр.София против разпореждане,инкорпорирано в Заповед № 1061/07.02.25г.по чл.410 от ГПК,постановено по ч.гр.д.№ 1783/25г.по описа на Пловдивски районен съд,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в частта,с която се претендира присъждане на следните суми:неплатена главница за горницата над 987,56лв.до пълния претендиран размер от 1632,48лв.,договорно възнаграждение в размер на 520,98лв.,дължимо за периода 05.12.2023г.-04.12.2024г.,лихва за забава в размер на 357,29лв.за периода 06.08.23г.04.12.24г.и законна лихва в размер на 62,29лв.за периода 04.12.24г.-29.01.25г.,произтичащи от договор за потребителски кредит № 40017229723/05.05.23г.

Жалбоподателят “Профи Кредит България”ЕООД посочва,че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил заявлението по отношение на исканите суми за главница,договорна и мораторна лихва,уговореният ГЛП не противоречи на добрите нрави.Твърди,че заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася относно действителността на сделката, от която заявителят черпи права.Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови да се издаде заповед за изпълнение относно обжалваните вземания,за които е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд,като взе предвид представените доказателства и доводите на жалбоподателя, намира за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна,подадена е в законоустановения съгл.чл.275, ал.1 ГПК срок и е процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Претенциите на заявителя черпят основанието си от договор за потребителски кредит № 40017229723/05.05.23г.,сключен с кредитополучателя Т. Я. Т.,ЕГН-**********.По договора на същия е предоставена сума в размер на 2000лв.,която да бъде върната, ведно с 1 уговорената годишна лихва от 41%,на 24 месечни вноски,при ГПР от 48,86%.Общата дължима сума по договора е определена в размер на 2949,99лв.Освен това с договора е уговорено (раздел „Поискани и закупени допълнителни услуги) закупуване на допълнителна услуга „Фаст“,на стойност 1100лв.,като с така уговорения допълнителен разход общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга е посочено в размер на 4049,99лв.

Предвид основанието за възникване и съдържанието на правоотношението по процесния договор,длъжникът в заповедното производство има качеството на потребител по см. на §13,т.1 от ДР на ЗЗП,което на основание чл.411,ал.1,т. 2 и т. 3 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка за съответствие на искането със закона и добрите нрави и относно наличието на неравноправни клаузи в договора,сключен с потребител.Това налага да бъде проверено съответствието на договора за паричен заем с повелителни норми на ЗЗП и ЗПК,поради което неоснователно е възражението в частната жалба за липса на правомощия на заповедния съд за това.

Съгласно чл.143,ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител,е уговорка във вреда на потребителя,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение дори и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор,сключен с потребител.

В процесния договор ГПР е определен в размер на 48,86 %,но никъде в договора не са посочени взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 от ЗПК начин, каквото е изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.Това не позволява на кандидатът за кредит да прецени информирано дали да сключи договора за кредит при определените условия и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за средния потребител начин.

Уговорената допълнителна услуга „Фаст“,чието съдържание е уредено в т.15 от Общите условия на “Профи Кредит България”ЕООД към договора за потребителски кредит от своя страна касае действия по усвояване и управление на кредита, а заплащането им е в тежест на потребителя.

Съгласно разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗПК,ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора и за допълнителни услуги), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Настоящата инстанция намира,че възнаграждението,дължимо на кредитодателя за посочената услуга,неправилно не е включено при изчисляването на ГПР.Въз основа на това безспорно може да се направи обосновано предположение за неравноправност на договорните клаузи,на които се основават вземанията на заявителя за договорно възнаграждение по смисъла на чл.143,ал.2,т.19 от ЗЗП.

Тъй като жалбоподателя не обжалва разпореждането в частта му,с която е отхвърлено заявлението досежно претендираното вземане за допълнителна услуга „Фаст“,т.е.не оспорва изводите на първата инстанция досежно самостоятелните основания за недействителност на клаузите,отнасящи се до тази допълнителна услуга,съдът не дължи произнасяне по този въпрос.Това обаче не променя горните изводи за наличие на вероятно неравноправни клаузи в процесния потребителски договор.

Всичко изложено налага извода,че не е спазено изискването на закона в договора за потребителски кредит да са посочени по ясен и разбираем начин всички разходи, които потребителят следва да понесе при сключването му. Не е посочен действителен размер на 2

ГПР, което противоречи на разпоредбата на чл.10,ал.1 от ЗПК и чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,и което води до недействителност на договора съгласно чл.22 от ЗПК.В този случай съгласно чл.23 от ЗПК потребителят не дължи лихва и други разходи по кредита (в т.ч. обезщетение за забава),а е длъжен да върне само чистата стойност на кредита.

В случая,видно от направеното уточнение от жалбоподателя,длъжникът е заплатил шест пълни вноски по кредита в размер на 1012,44лв.,като е останала непогасена сумата от 987,56лв.за главница до отпуснатия размер на кредита от 2000лв.Правилно заповедният съд е преценил,че именно това е дължимата сума от длъжника по чистата стойност на кредита и правилно е отхвърлил заявлението за разликата над тази сума от 987,56лв.до пълния претендиран от заявителя размер.

Поради гореизложеното настоящата инстанция намира обжалваното разпореждане за правилно,поради което същото следва да се потвърди като законосъобразно.

При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат претендираните от него разноски за настоящото производство.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане,инкорпорирано в Заповед № 1061/07.02.25г.по чл.410 от ГПК,постановено по ч.гр.д.№ 1783/25г.по описа на Пловдивски районен съд,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в частта,с която се претендира присъждане на следните суми:неплатена главница за горницата над 987,56лв.до пълния претендиран размер от 1632,48лв.,договорно възнаграждение в размер на 520,98лв.,дължимо за периода 05.12.2023г.-04.12.2024г.,лихва за забава в размер на 357,29лв.за периода 06.08.23г.04.12.24г.и законна лихва в размер на 62,29лв.за периода 04.12.24г.-29.01.25г.,произтичащи от договор за потребителски кредит № 40017229723/05.05.23г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3