Определение № 453 от 18.08.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 453

18.08.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

2-ри наказателен

На 18.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Калин Калпакчиев

Весислава Иванова

Карамфила Тодорова като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20201000600906 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано по жалба на осъдения Н. Л. Х. срещу обявеното в съдебно заседание определение № 312 от 30.7.2020 г. на Окръжен съд – Враца (ВрОС), Наказателно отделение по н.ч.д. № 255/20г. С определението е оставена без уважение молбата на осъдения да бъде освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието му.

В законоустановения 7 – дневен срок за обжалване (жалбата е депозирана в администрацията на затвора на 3.8.2020 г.) осъденият иска определението да се отмени.

Отбелязва, че спрямо него са налице всички основания да бъде предсрочно условно освободен, защото не е наказван, награждаван е, завършил е средно образование и няколко социални курса, работи в мебелния цех и е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.

Като съобрази доводите в жалбата и доказателствата по делото, съдът прие следното:

Жалбата е допустима – с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите, подадена е в срок и от лице с право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови определението си, първостепенният съд е съобразил всички налични в досието на лишения от свобода документи, както и дадените становища от служители от затворническата администрация, които с основание е приел за обосновани.

На първо място е извън съмнение, че осъденият е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание, в който смисъл е налице една от задължителните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК. Така е, защото към датата на разглеждане на делото в първия съд осъденият е изтърпял общо 5 години, 1 месец и 26 дни, от които 1 година 11 месеца и 22 дни – предварителен арест; в изпълнение на наказанието - 2 години, 5 месеца и 29 дни; от работа – 8 месеца и 5 дни. Остатъкът от наложеното за изтърпяване наказание от 7 години и 5 месеца възлиза на 2 години 3 месеца и 4 дни.

Началото на наказанието е от 9.2.2016 г., когато е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, а корекционната дейност с осъдения е започнала след влизането в сила на присъдата на 1.2.2018 г. и при първоначално определения строг режим на изтърпяване на лишаването от свобода.

Фактическите твърдения, изложени в жалбата на осъдения са верни, а и не само не се оспорват, но и се потвърждават от докладите на администрацията и съдържащите се в досието документи. Установено е, че по време на престоя си в мястото за лишаване от свобода осъденият е завършил успешно средно образование, участвал е с успешно приключване в курс за овладяване на гнева, участва в курс „Християнски ценности“ за осмисляне на свободното си време, като го посещава според учебната и трудовата си заетост. С цел усвояване на трудови навици и умения е работил в Мебелен цех през летните месеци 2019, а след успешно приключване на средното образование е ангажиран отново с трудова дейност по чл. 80 ЗИНЗС в същия цех. Три пъти е награждаван и не е наказван. По време на престоя си досега не е имал негативни прояви, избягва конфликтни ситуации, спазва реда и дисциплината и има толерантно отношение към останалите лишени от свобода и към служителите на затвора.

В началото на корекционната работа с осъдения Х. рискът от рецидив е бил определен на 36 точки, тоест нисък. Сега е снижен с два пункта и възлиза на 34 точки.

Всички тези положителни елементи са отчетени от затворническата администрация.

Въпреки тях обаче, според становището на инспектора по социални дейности и възпитателна работа (ИСДВР) е необходимо продължаване на корекционния процес, за да се постигне трайна позитивна промяна и устойчива вътрешна нагласа за водене на законосъобразен начин на живот в условията на свобода. Настоящият съдебен състав, също както и предният, приема за обосновано това виждане. За все още проблемни зони понастоящем са отчетени отношението към правонарушението и справяне с житейските проблеми през промяна в мисленето, в които е нужна още поправителна работа.

Съдът отбелязва като много положително явление положените от осъдения усилия досега. Те са били и съответно поощрени от администрацията на затвора. Висока оценка следва да се даде и на нагласата на осъдения към изпълнението на плана на присъдата – сътрудничи и проявява старание. При все това следва да се отбележи, че самата корекционна работа се извършва в относително кратък период от време на фона на определеното за изтърпяване наказание (определено като общо най-тежко за престъпления по чл. 116, ал. 1, т.

6, т. 9, вр. чл .63 НК и по чл. 339, ал. 1, вр. чл. 63 НК), както и че режимът е променен от строг на общ съвсем наскоро – през месец юни на тази година. Логично, при това положение, е, че обективно не е имало възможност да се съберат достатъчно данни за поведението на осъдения в условията на по-слаб контрол, а още по-малко – в условия, доближаващи се максимално до неконтролирана среда. Това, в съчетание с обстоятелството, че при осъдения все още не е преодоляна оправдаващата престъпното му поведение нагласа (липсва емпатично отношение към жертвата), както и че не е постигнат устойчив и необратим напредък в зоната за справяне с житейски проблеми, определя като закономерна констатацията, че корекционният процес следва да продължи. Това се налага, за да има сигурност по въпроса, че ресурсите на осъдения за ресоциализация са добри и той би се реинтегрирал успешно.

От изложените съображения следва, че предният съд обосновано е заключил, че е налице едната от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно освобождаване, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание, но не е налице втората.

Съдът е последователен в схващането си, че от съществено значение за поправянето на лишения от свобода е осъзнаването, осмислянето и формирането на адекватно отношение към деянието, за което е осъден и на формиране на действително желание за промяна в поведението, постижима чрез решимост за зачитане на правата на останалите членове на обществото. Без действително вникване в причините, довели до въдворяване в мястото за лишаване от свобода, без осъзнаването на негативната същност на последиците, причинени от деянието и накърнили обществените отношения, няма как да се формира реално критично отношение към правонарушението. Както и друг път е посочвал настоящият съдебен състав, осъзнатото критично отношение е особено значим фактор в корекционния процес. Именно то би представлявало надеждна за в бъдеще задръжка в поведението на осъдения, така че то да е съобразено с установения правопорядък. То е и условие, без което не може да се постигне пълноценна ресоциализация на дееца.

Осъденият Х. без съмнение е започнал успешно поправителния процес и бележи действителен напредък. Следва да го продължи със същото усърдие, за да постигне стабилни и необратими резултати, които да могат да бъдат третирани като доказателства за поправянето му, респективно – да определят по-нататъшния му престой в местата за лишаване от свобода като ненужен. В този аспект е особено наложително да бъде ефективно неутрализиран наличния все още риск в условията на свобода отключващ фактор (за възможно противоправно поведение) да се яви провокация или негативно влияние от обкръжението.

Този риск оправдава заключението, че е нужна интензивна индивидуална работа в зоната за умения за мислене и справяне с житейски ситуации.

Окръжният съд ненужно е определил срок, в който е недопустимо ново искане от осъдения. Така е, защото законът е предвидил такъв срок и в този смисъл забраната произтича от него. На съда не е предоставена възможност нито да определя друг срок, нито да игнорира предвидения. Но не се налага изменение на определението в тази му част, доколкото може да се третира като разяснение на закона, отправено до осъдения.

В обобщение на изложените съображения, съдебният състав намери, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 312 от 30.7.2020 г. на Окръжен съд – Враца, Наказателно отделение по н.ч.д. № 255/20 г., с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Н. Л. Х. за освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________