Решение № 260775 от 20.10.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……........./20.10.2020 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6265 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК.

Образувано е по молба с правно основание чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГрР), подадена от Я.К.А., ЕГН **********,***, за промяна на фамилното й име от „А.“ на „Я***“.

Молителката твърди, че при сключването на граждански брак е приела фамилното име на нейния съпруг – А., като съпругът й е починал преди 21 години. Счита за обществено неприемливо да продължи да носи неговата фамилия и изразява желание да носи предбрачната си такава – Я***.

По изложените съображения по същество моли съда да постанови решение, с което да допусне търсената промяна във фамилното й име.

В открито съдебно заседание молителката се явява лично и поддържа депозираната молба.

Заинтересованите страни - Община Варна, Община Провадия и Районна прокуратура – Варна, не изразяват становище по молбата.

След като съобрази доводите на молителката и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното удостоверение за раждане (л. 5) се установява, че молителката е родена на *** г. и записана в акта за раждане с имената Я.К. Я***, като нейни родители са Анка Славчева К. и Колю Янков Колев.

Видно от приложеното удостоверение за граждански брак (л. 6), на 13.07.1989 г. Я.К. Я*** е сключила граждански брак със С******А., за което е съставен акт № 1407/13.07.1989 г. от длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна. От съдържанието на документа се изяснява още, че при встъпването в брак съпругата Я.К. Я*** е заявила, че приема фамилното име на нейния съпруг – „А.“.

От приобщения препис-извлечение от акт за смърт от дата 27.07.1999 г. (л.

4) се установява, че съпругът на молителката С***е починал на 26.07.1999 г.

Така описаните обстоятелства се потвърждават и от служебно извършената справка в Национална база данни „Население“ по отношение на Я.К.А. (л. 20). В същата е отразено семейното й положение – вдовица, пореден брак:1.

С фамилното име „А.“ молителката фигурира и в документа й за самоличност, видно от приложеното копие от лична карта № *********, издадена на 14.02.2012 г. от МВР – Варна (л. 7).

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Според нормата, обективирана в чл. 19, ал. 1 ЗГрР, промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

В разглеждания случай молителката се позовава на последната хипотеза от цитираната разпоредба, а именно на наличието на „важни обстоятелства”, налагащи промяната във фамилното й име. В закона липсва легална дефиниция на посоченото понятие, като според съдебната практика (напр. решение № 507 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 227/2010 г., ІІІ ГО, решение № 342 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 80/2009 г., IV ГО), важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГрР са тези обстоятелства, които правят лично или обществено необоснована, неподходяща или неприемлива индивидуализацията с актуалните имена, като например несъответствието на името на лицето с етническите му традиции или произход, или известността му с определена фамилия в упражняваната професия, свързана с обществени изяви и др.

С оглед установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че са налице важни обстоятелства по смисъла на закона, обуславящи търсената промяна.

При сключването на граждански брак през 1989 г. молителката Я.К. Я*** е избрала да приеме фамилното име на нейния съпруг - „А.“, като бракът е прекратен със смъртта на съпруга й през 1999 г. От тогава са изминали двадесет и една години и към настоящия момент преживялата съпруга счита за обществено неприемливо да продължи да носи името на покойния й съпруг. Доколкото брачното правоотношение е прекратено по обективни причини и лицето не е имало възможност да заяви евентуална промяна във фамилията след прекратяването му (каквато възможност е предвидена при развод съгласно чл. 53 СК), изразеното с молбата субективно желание на лицето да се идентифицира с предбрачната му фамилия следва да бъде съобразено. Същото кореспондира и с императивните разпоредби, регламентиращи начина на формиране на имената на българските граждани – агр. чл. 14, ал. 1 ЗГрР.

Не се установява освен това молителката да е осъждана или срещу нея да има образувани преписки в Районна прокуратура – Варна, поради което и искането не е мотивирано с преследването на неправомерни цели.

По изложените съображения и при липсата на възражения от заинтересованите лица, съдът намира, че молбата е основателна и следва да бъде допусната исканата промяна във фамилното име на молителката.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ДОПУСКА промяна на фамилното име на лицето Я.К.А., ЕГН **********,***, от „А.“ на „Я***“, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГрР;

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 537, ал.1 ГПК;

ПРЕПИС от решението да се изпрати на длъжностните лица по гражданско състояние при съответната община за отразяване на промяната в регистрите на населението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: