Определение № 182 от 23.07.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 182 гр. Варна, 23.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20253000600238 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.

Образувано е по частна жалба на адв.В. Т. в качеството му на повереник на пострадалите, наследници на постраД. В.М. Т., срещу определение № 101/09.06.2025г. по ЧНД № 172/2025г. на Силистренски окръжен съд, с което постановление на Силистренска окръжна прокуратура от 11.04.2025г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 6518 ЗМ-155/2023г. ОД МВР Силистра, било потвърдено.

Жалбата е подадена в срок и от легитимирано Л., и като такава е и допустима. В жалбата са изтъкнати следните възражения:

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

От фактическа страна се приема за установено следното:

На 11.10.2023г. св.Г.Н., водач на товарен автомобил марка „Ман”, модел ”TGA 26.480” с peг. № СС 5076 МС с ремарке е peг. № СС 5684 ЕВ, пътувал пълен с дърва за с.Сливо поле, обл.Русе. Пристигнал там около 10.30 ч. и разтоварвал до 14,00 ч., след което тръгнал обратно за Силистра. По пътя спрял в с.Коларово, където около 16.30ч. се качила съпругата му св.Веска Н.а.

След това двамата продължили към гр.Силистра.

Товарният автомобил достигнал до участъка на настъпване на произшествието - път II - 21, 92 км. +680, представляващ дълъг ляв завой с 1 наклон надолу в посока към гр.Силистра.

В участъка на настъпване на произшествието максимално разрешената скорост на движение в двете посоки била 80 км/ч. Хоризонталната маркировка в участъка била ясно видима стандартна непрекъсната бяла осева линия. Т.а. се движил в своята лента за движение. След преминаване на почти половината от лявата крива водачът на товарния автомобил и возещата се на предната дясна седалка негова съпруга възприели, че в лентата за насрещно движение се движи колона от три автомобила. Първият и вторият автомобили се разминали безпрепятствено с товарния автомобил. Тогава двамата забелязали как третият автомобил напуснал своята лента за движение и навлязъл в насрещната лента за движение, където се движил т.а. Виждайки това, св.Н. задействал спирачната система на автомобила, в резултат на което на пътното платно останали спирачни следи. Едновременно, в опит да избегне удара, предприел и маневра завъртане на волана надясно. Въпреки това между двата автомобила настъпил сблъсък. Ударът бил в предната лява част на лекия автомобил марка ’’Мерцедес А 180” и в предната лява част на кабината на товарния автомобил. В резултат по двата автомобила настъпили големи деформации.

От остатъчната скорост т.а. продължил движението си напред и надясно в посока към намиращата се от дясната страна на пътното платно банкет и канавка и след изминаването на около 32 метра спрял окончателно своето движение ориентиран с предната си част в посока североизток. След настъпилият удар предния мост на прикаченото към товарния автомобил ремарке се завъртяло под ъгъл от около 45°, като предната дясна част на ремаркето допряла в лявата част на каросерията на т.а.

В резултат на удара и на остатъчната скорост л.а. продължил движението си, завъртайки се в посока на часовниковата стрелка и описвайки дъга, като изминал върху пътното платно 5.2 метра, след което продължил движението си в затревената площ и след изминаване на 6.1 метра спрял окончателно своето движение ориентиран напречно на пътното платно и насочен с предната си част в посока северозапад.

След окончателното спиране на двата автомобила от товарния автомобил слязъл св.Н. и отишъл при водача на л.а. Св.Н. възприел, че водачът на лекия автомобил бил още жив, съответно позвънил на телефон 112.

2

Пристигналият по-късно екип на „Бърза помощ“ установил смъртта на Л.то.

Екипът на пътен контрол запазил местопроизшествието. Водачът на т.а. бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер”, като уреда не отчел употреба на алкохол; бил изпробван за употреба и на наркотични вещества, като пробата отново била отрицателна.

По делото били назначени следните експертизи:

1/СМЕ, според която причината за смъртта на постраД. В. Т. била съчетана черепно-мозъчна травма, довела до централно-мозъчна дисфункция поради счупване на черепната основа с мозъчна контузия и развитие на остра дихателна недостатъчност“.

2/СХЕ установила, че в кръвта на постр.В. Т. не било открито наличие на наркотични вещества или алкохол.

3/АТЕ заключила, че:

-мястото на настъпване на удара между л.а. и т.а. бил в лентата за движение на товарния автомобил.

-произшествието било предотвратимо само ако л.а. не бил навлязъл в лентата за насрещно движение. Навлизането му там е единствената причина за настъпилото ПТП. И двата автомобила били технически изправни.

-дължината на опасната зона за спиране на л.а. при установена скорост на движение от 90 км/ч била около 93 м. При конкретните пътни условия на настъпване на произшествието дължината на опасната зона за спиране на л.а. при скорост на движение от 80 км/ч (максимално разрешена) била около 88 м.

При конкретните пътни условия на настъпване на произшествието дължината на опасната зона за спиране на товарния автомобил с прикачено към него товарно ремарке при скорост на движение от 80 км/ч бил 97 м.

-причината за настъпване на ПТП била навлизането на лекия автомобил марка "Мерцедес А 180” в лентата за насрещно движение на разстояние от около 39 м и последвалия удар между превозните средства.

-скоростта на т.а. преди създаването на опасност за движението била 80 км/ч и спаднала до 60 км/ч към момента на удара. Скоростта на движение на л.а. към момента на настъпване на произшествието била около 90 км/ч.

-водачът на т.а. не би могъл да избегне удара чрез маневра или спиране.

Той се движил в пределите на разрешената скорост и не допуснал никакво 3 нарушение на правилата за движение. Навлизането на л.а. в насрещната лента за движение станало внезапно за св.Н. и за тези 39 м. той не бил в състояние да спре товарната композиция и да предотврати удара при дължина на опасната зона от 97 м.

4/Тройна АТЕ препотвърдила заключенията на предходно описаната експертиза.

По ДП (след отмяна на първото постановление за прекратяване) освен тройна АТЕ, били извършени още: разпити на свидетели и допълнителен оглед. Всички извършени действия са в утвърждаваща фактическите изводи насока – знаците били видими, т.е. св.Н. се движел в собствената си лента за движение; скоростта му била законосъобразна; ударът настъпил в неговата лента за движение; единствена причина за ПТП било навлизането на постр.Т. в насрещната лента за движение.

От правна страна:

Въз основа на изложеното и АС-Варна споделя както фактическите, така и правните изводи на ОС-Силистра. В допълнение на посоченото от ОССилистра в частта на правните изводи, нужно е да се добави следното:

За да се носи наказателна отговорност по чл.343 от НК следва да има управление на МПС, нарушаване на правила по ЗДвП, резултат, както и пряка причинно-следствена връзка между нарушените разпоредби и резултата. В случая е наЛ. загуба на човешки живот, в резултат на ПТП. Няма обаче никакви констатирани нарушения от страна на водача на т.а., които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия тежък резултат. Установено по безспорен начин е, че св.Н. управлявал т.а. в лентата за движение, обслужваща неговата посока. Това е видно не само от неговите и на съпругата му показания, но и от показанията на св.Йорданова, която била във втория автомобил, който се разминал с т.а. („камионът се движеше в неговата си лента за движение в посока град Силистра“). Това е и обективно установено при извършения оглед на местопроизшествие, според който спирачните следи са установени изцяло в лентата за движение на т.а. Св.Н. опитал да предотврати удара (посредством спиране и маневра в дясно), но това било невъзможно (виж заключението на АТЕ). Св.Н. управлявал т.а. с определената от закона и конкретния пътен знак скорост, което се установява не само от неговите показания, но и от обективните данни, извлечени от тахографа, както 4 и от заключението на двете АТЕ, които дават еднопосочен отговор – че скоростта му е била 80 км/ч. В момента на възникване на опасността, посредством предприетите спиране и маневра в дясно, той изпълнил и задължението си по чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП („Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“). Т.е. от изложеното става ясно, че на св.Н. не би могла да се вмени отговорност за настъпилото ПТП и неговия тежък резултат, поради липсата на каквото и да е негово нарушение на пътните правила, което да е в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на постр.Т.. Установено е, че ПТП възникнало по една единствена причина – навлизането на л.а. на постр.Т. в насрещната пътна лента и липсата на връщане в собствената му такава. Т.е. с възможност за предотвратяване на ПТП разполагал само постр.Т., който, за съжаление, не се възползвал от нея. Защо възможност за това нямал св.Н. е посочено ясно в заключенията на АТЕ.

По възраженията в частната жалба:

Сочи се непълнота на разследването поради липса на установяване на причините за настъпилото ПТП. Твърди се, че останал неясен въпросът защо постр.Т. навлязъл в насрещната лента; дали това не било в резултат на умора, заболяване или друго, както и не било установено дали принос нямат техническите характеристики на пътната настилка.

Частично на този въпрос бе даден отговор по-горе. Целта на ДП е установяването или не на извършено престъпление, както и липсата на убедителни доказателства за виновност. Отговор този въпрос категорично бил получен от делото. Няма причина да се разследват причините за действията на постр.Т., тъй като единствено наказателна отговорност в конкретния случай би могъл да носи св.Н.. Причината за отклоняването на л.а. в насрещната лента за движение би могла да бъде от всякакъв характер (здравословен или друг), но установяването й по делото няма отношение към отговорността на св.Н..

Относно настилката – в АТЕ било дадено заключение за това, че тя е в износено състояние, но това обстоятелство не е в причинна връзка с поведението на водача на л.а., чието нарушение е единствената причина за ПТП. Липсата на препятствия по пътя било ясно установено от наличните по делото свидетелски показания (на разпитаните свидетели, които преминали секунди преди ПТП други водачи на МПС). А ясното обозначаване на 5 непрекъснатата линия между двете платна, както и видимостта на знаците – от огледния протокол и двете АТЕ.

Сочи се неправилна интерпретация на заключенията на АТЕ като се препраща към въпросите по горното възражение. Търси се отговор на въпроса коя е причината, накарала постр.Т. да навлезе в насрещната лента, както и отговор на въпроса за състоянието на кормилната уредба на л.а.

Касателно причината – отговор в АТЕ няма, тъй като такъв въпрос не бил поставян, по причина, че няма връзка с предмета на доказване. Но заключението и на двете АТЕ е добросъвестно и правилно интерпретирано в акта на контролирания съд. Становище в АТЕ било взето относно състоянието на кормилната уредба с посочването, че „състоянието на автомобила не позволява проверка на спирачната система“ (л.63 от ДП, АТЕ) като експерта заключил техническа изправност на л.а. Което е в противоречие с твърденията в жалбата, че в съдебния акт на този въпрос било отговорено неясно, без да стане известно на какво се базират тези заключения на съда.

С оглед всичко изложено АС-Варна заключава, че св.Н. не е нарушил каквито и да било разпоредби от ЗДвП или правилника за приложението му, поради което и липсва негово виновно поведение, което пък е основание за прекратяване на ДП.

Поради изложеното въззивният съд се солидаризира с крайния извод на Силистренски окръжен съд, а наведените от страна на жалбоподателя доводи намира за неоснователни, което налага жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение на окръжния съд се като правилно и законосъобразно – потвърдено.