Определение № 3062 от 09.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3062 гр. София, 09.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20268002100502 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 137598/18.11.2025г., подадена от С. К. С., чрез процесуалния представител адвокат Б. Ц., срещу решение № 5896/29.09.2025г. по в. гр. д. № 13657/2023г. на Софийския градски съд, с което като е отменено първоинстанционното решение № 20099332/03.08.2023г., постановено по гр.д. № 5980/2020г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявеният от К. Д. С., заместен по реда на чл. 227 ГПК от касатора, срещу П. В. М., положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.

124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 54 ЗКИР за признаване за установено между страните, че К. Д.

С., е придобил въз основа на договор за покупко-продажба и давностно владение собствеността върху 339 кв.м., представляващи реална част от бивш имот с пл. № 2047 от кв.

96, придадена като част от УПИ [№] по плана на [населено място], при граници: на запад [улица], на север - УПИ [№], на изток - имоти [№] и [№], на юг - УПИ [№], която реална част е очертана на скицата на стр. 140 от първоинстанционното дело в тъмнозелено по т. 3-45-7-8-3. Първоинстанционното решение е влязло в сила по отношение на Ц. П. М. и Н. С.

М., като необжалвано.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск за собственост бъде уважен със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1.Допустимо ли е да се тълкува волята на страните по договор за продажба на недвижим 1 имот не само въз основа на съдържанието на нотариалния акт, но и въз основа на други събрани по делото писмени доказателства, последващи сключването на договора, както и заключения на вещи лица, изготвени въз основа на тях; Поддържа се, че приетото от въззивния съд по въпроса противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 1 от 24.07.2012г. по гр. д. № 777/2010г. на ВКС, I г. о., решение № 37 от 04.04.2017г. по гр. д.

№ 3180/2016г. на ВКС, І г.о., решение № 349 от 21.05.2012г. по гр. д. № 453/2010г. на ВКС, I г.о., решение № 370 от 06.07.2009г. по гр. д. № 994/2008г. на ВКС, I г. о., решение № 292 от 8.07.2010г. по гр. д. № 931/2009г. на ВКС, I г. о и др.

2.Длъжен ли е въззивният съд, в качеството си на инстанция по съществото на правния спор по делото, да извърши самостоятелна преценка на всички събрани доказателства в производството, като обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните; Касаторът твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 1/53г., ППВС № 7/1965г., ППВС № 1/1985г., ТР № 1 от 4 януари 2001г. по гр. д.№ 1/2000г. на ОСГК и в решение № 212 от 1 февруари 2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 17/23.07.2014г. по т. д.№ 811/2012г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 111 от 3 ноември 2015г. по т. д.№ 1544/2014г. на ІІ т. о. на ВКС, решение № 136/6.11.2015г. по т. д.№ 2483/2014г. на ІІ т. о. на ВКС, решение № 180/11.01.2016г. по т. д.№ 1618/2014г. на ІІ т. о. на ВКС, решение № 94/13.09.2016г. по т. д.

№ 3768/2014г. на ІІ т. о. на ВКС, решение №161/4.10.2016г. по т. д.№ 2220/2015г. на ІІ т. о. на ВКС и др.

3.При изслушани три експертни заключения (две основни и едно допълнително) с категорични и еднозначни изводи, длъжен ли е съдът да изложи мотиви, след като не приема заключенията за правилни и прави извод в обратния смисъл на този, до който са стигнали вещите лица и по трите заключения; Дължи ли съда да изложи конкретни мотиви, защо и в коя част експертите допускат грешка в преценката си; Касаторът поддържа, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 10 от 9.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1921/2021г., III г. о., решение № 14 от 2.03.2022г. на ВКС по гр. д. № 997/2021г., III г. о.

4.Когато площта, очертана от границите описани в нотариалния акт на реална част от имот, не съответстват драстично с посочената в нотариалния акт квадратура, а същата площ съответства на друга част от същия имот с други граници, която също е прехвърлена в последствие на трето лице, следва ли да се търси действителната воля на страните, като се съобразят всички обстоятелства при извършването на сделката и след нея и едва тогава да се прави извод къде се намира спорната реална част.

5.При индивидуализирането на спорен имот, правилно ли е съда да изтъква единствено критерия - описани граници в нотариалния акт и да омаловажава тежестта на критерия площ при положение, че квадратурата драстично се разминава с описаните граници на спорната част, а описаните граници съответстват на реална част от същия имот, която е прехвърлена в сравнително близък период след оспорената сделка и е с различна квадратура. Длъжен ли е съда да изследва действителната воля на страните по сделки за реални части от един и същ имот с един и същ праводател и различни приобретатели.

2

По въпросите се поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно, че произнасянето по тях от касационната инстанция с решение по реда на чл.290 ГПК би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба П. В. М., чрез процесуалния си представител адвокат В. К. от САК, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по изложените в отговора съображения, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с н.а. за покупка на недвижим имот чрез общинския народен съвет № 23, том XI, дело № 1601/1981г. на I нотариус при СРС, К. Д. С. е закупил от Н. Д. М. дворно място в [населено място], представляващо имот с пл. № 2047 от кв. 96 по плана на [населено място], състоящо се от 235 кв.м., при съседи на имота: от две страни улици, имот с пл. № 2048 и имот с пл. № 2046, всички в кв. 139 по плана на [населено място].

Посочено е, че в представената към нотариалния акт скица № 94-К-70/26.05.1981г., издадена от ГНС - [населено място], отдел „Строителство, архитектура и благоустройство“, издадена за имот с пл. № 2047, кв. 96, [населено място], е отбелязано, че имотът съдържа около 505 кв.м., както и че К. Д. С. е титуляр на правото на собственост съгласно н.а. № 23, том XI, дело № 1601/1981г., като владее 235 кв.м.

В мотивите към решението е отразена констатация, че по делото е представена като писмено доказателство комбинирана скица от 03.02.2015г., в която е посочено, че площта на бившия имот с пл. № 2047, която попада в кв. 96 в УПИ [№], е 339 кв.м., както и комбинирана скица от 06.01.2020г., в която е отбелязано, че площта от бившия имот с пл. № 2047, която попада в улица, е 222 кв.м. Съгласно представена комбинирана скица от ГИС-София от 25.09.2014г., поземлен имот с пл. № 2047 по стар кадастрален план е с площ от 1063 кв.м.

Посочено е, че по делото е представена Заповед № 4200/26.07.1977г. за одобряване на регулационен план и кадастрален план на [населено място]; Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на [населено място]; кадастрална скица № 68159/27.09.2012г. за имот с идентификатор [№]; Заповед № 18-4060/27.05.2015г. на изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено 3 място], като е предвидено изменение в границите на поземлен имот с идентификатор [№], състоящо се в заличаване на поземлен имот с идентификатор [№] и нанасяне на: поземлен имот с идентификатор [№], с площ от 57 кв.м. собственост на П. В. М., Н. Д. Т. и С. В. М. и поземлен имот с идентификатор [№], с площ от 339 кв.м., собственост на К. Д. С..

Посочено е също така, че с решение № 4461/02.07.2018г. по адм.д. № 12176/2015г. на АССГ, потвърдено с решение № 6156/23.04.2019г. по адм.д. № 12661/2018г. на ВАС, е отменена Заповед №РД-18-13/17.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, като е прието, че между страните по настоящото дело съществува вещен спор относно имота, за който е предвиждано изменение на кадастралната карта.

Констатирано е, че за периода 2010г. - 2019г. първоначалният ищец - К. Д. С. е заплатил данъци за недвижим имот в [населено място] на 22.03.2019г.

Взето е предвид, че съгласно удостоверение за наследници на К. Д. С., същият е оставил за свои наследници Д. К. Д. и С. К. С., а съгласно удостоверение за наследници на Д. К. Д., единствен негов наследник е С. К. С..

Установено е, че с н.а. за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 34, том IV, дело № 484/1981г. на IV нотариус при СРС, Надежда Д. Т., С. В. М. и П. В. М., наследници на В. Т., са признати за собственици по наследство и давностно владение на празно дворно място с пространство от 955 кв.м., съставляващо имот с пл. № 2037 в кв. 96, по плана на [населено място], при съседи: Н. Ц. И., И. К. Т., София Д. Т., Н. и Д. Маркови, П. В. И. и С. и М. С..

Констатирано е, че съгласно удостоверение за наследници на Н. Д. Т., същата е наследена от П. В. М., Ц. П. М. и Надежда С. М.. Последните две са наследници на С. В. М..

Посочено е, че с отговора на исковата молба е представено удостоверение с изх. № 94-001180/10.01.2005г. от ГИС-София, издадено на Д. К. Д., в което е посочено, че имотът придобит с н.а. № 23, том Х1,дело № 1601/24.04.1981г. на I нотариус при СРС, попада в УПИ [№] от кв. 139 на [населено място].

Взето е предвид, че в представено по делото извлечение от разписен лист към проект за дворищна регулация на кв. 96 на [населено място]. В същото като собственици на имот с пл.

№ 2033 са посочени С. Н. и Л. Н., на имот с пл. № 2034 - Л. Н., на имот с пл. № 2035 - Л. М., на имот с пл. № 2036 - Н. И., на имот с пл. № 2037 - В. Т., на имот с пл. № 2038 - Г. Н., както и че по делото е представен и разписен лист към проект за дворищна регулация за кв. 96 и кв. 139 на [населено място]. В същия като собственик на имот с пл. № 2044 е посочена Ф.

Н., на имот с пл. № 2045 - Н. М., на имот с пл. № 2046 - П. И., на имот с пл. № 2047 - Н. М. и Д. М., на имот с пл. № 2048 - държавата, а за имот с пл. № 2049 е посочено, че е внесен в ТКЗС.

Посочено е, че съгласно представено удостоверение от ГИС-София с изх. № 94-003548/30.09.2020г., поземлен имот с идентификатор [№] е:

• идентичен с част от поземлени имоти с пл. № 1257, 1501 и част от поземлен имот без номер (на север от поземлен имот с пл. № 1257) по архивен кадастрален план и кадастрален лист;

• идентичен с част от поземлени имот с пл. № 2037 (описан в н.а. № 34, том IV, дело № 4

484/1981г. на IV нотариус при СрС), 2047, 2052, 2053, 2054, 2056 по кадастрален план, одобрен със Заповед № 4200/26.07.1977г. на председателя на Комитета по архитектура и благоустройство;