Решение № 9703 от 27.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9703 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110146253 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Т. Е. П. е предявилa срещу Р. М. Я. кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 1758,45 лв., представляваща половината от погасена от ищцата, в качеството на солидарен длъжник, сума по договор за кредит Експресо № .. от 13.11.2007 г., сключен със „С Ж Е“ АД за периода 28.02.2017 г. до 30.11.2017 г., ведно със законна лихва за периода от 02.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 98,37 лв. за периода от 28.02.2017 г. до 01.02.2018 г.

Ищцата твърди, че на 13.11.2007г. в качеството си на кредитополучател и съпругът й Р. М. Я., в качеството си на съдлъжник, сключили със „С Ж Е“ АД договор за кредит експресо № ... Съгласно чл.3.1 от договора чистата стойност на кредита (подлежаща на получаване на главница) възлиза на 28 924 лева. Сумата била усвоена по сметката на кредитополучателя и била използвана за задоволяване на нужди на семейството. Сочи, че първоначално по договора бил уговорен размер на погасителните вноски от 362 лева месечно за период от 120 месеца или общо съпрузите следвало да върнат на банката 43 440 лева. За това задължение съпрузите поели солидарна отговорност съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 СК (обн. ДВ, бр. 41, от 28 май (1985г., отм. ДВ, бр. 47 от 2009г.). Посочва, че на 14.06.2010г. бракът между нея и Р. М. Я. е бил прекратен по реда на чл. 50 СК с влязло в сила съдебно решение на 91-ви състав на СРС, постановено по гр.д. № 6721/2010 г. Твърди, че доколкото бракът е прекратен, не е налице съвместен принос за задоволяване на нуждите на семейството, а имуществените отношения между съпрузите вече не са рег.тирани от режима на съпружеска имуществена общност. Сочи, че с решение по гр. д. № 13526/2017 г. на 155-ти състав при СРС, ответникът е бил осъден да заплати на ищцата на основание чл.

127, ал. 2 от ЗЗД, сумата от 14 195,90 лв. /четиринадесет хиляди сто деветдесет и пет лева и деветдесет стотинки/, представляваща половината от погасена от ищцата, в качеството й на солидарен длъжник, сума по договор за кредит Е. № .. от 13.11.2007 г., сключен със „С Ж Е“ АД, платена за периода от 30.06.2010 г. до 31.12.2016 г. Твърди, че за периода 28.02.2017 г. до 30.11.2017 г. е платила още 10 вноски по процесния кредит, всяка от които за сумата от 351,69 лева или общо 3516,90 лева. Вноските били направени на дати, както следва:

1

28.02.2017 г., 30.03.2017 г., 02.05.2017 г., 30.05.2017 г., 30.06.2017 г., 31.07.2017 г., 30.08.2017 г., 02.10.2017 г., 30.10.2017 г., 30.11.2017 г. Твърди, че всяка една от вноските ½ се дължи от ответника или общо 1758,45 лева. Претендира и мораторна лихва върху всяка платена вноска считано от деня на забавата за всяка вноска до 01.08.2018 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че решението по гр. д. № 13526/2017 г. на 155-ти състав при СРС е обжалвано, като във връзка с подадената жалба е било образувано възз.гр.д. № 1253/2024 г. Счита, че искът е неоснователен, доколкото кредитополучател е единствено ищцата, като същият бил изцяло усвоен от нея, а целта на кредита била потребителски нужди. Посочва, че сумата е била използвана изцяло за лични нужди на ищцата. Твърди, че кредитът е използван от ищцата за ремонт на собственото й жилище, придобито въз основа на дарение от родителите й. Твърди, че между страните е била налице уговорка, че той няма да дължи вноски по кредита, която уговорка намерила отражение в Споразумението по чл. 51 от СК, с което е бил прекратен бракът. Прави възражение за погасяване на задължението по давност. Моли за отхвърлянето на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже, че с ответника като солидарни длъжници са сключили процесния договор за ипотечен кредит и са поели солидарно задължение да възстановят на банката-кредитор предоставения кредит; че ищцата е заплатила по посочения договор за банков кредит със свои лични средства месечните вноски за периода 28.02.2017 г. – 30.11.2017 г., равняващи се на общо 3516, 90 лв.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

В тежест на ответника е да установи направените с отговора на исковата молба възражения, че кредитът е бил използван изцяло за лични нужди на ищцата.

От фактическа страна

Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че ищцата и ответникът са били в граждански брак от 1996 г. до прекратяването му със съдебно решение, влязло в сила на 14.06.2010 г. По време на брака ищцата в качеството на кредитополучател и ответникът в качеството на съдлъжник са сключили процесния договор за кредит експресо с номер ../13.11.2007 г. със „С Ж Е“ АД. Размерът на главницата по договора за кредит е 29 200 лв., с чиста стойност 28 924 лв. и срок на погасяване 120 месеца с месечни анюитетни вноски от по 362 лв. В договора е посочено, че целта на кредита е „за потребителски нужди, като съгласно чл. 1, ал. 1 банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит за задоволяване на негови лични и на семейството му нужди. В чл. 17 от договора е посочено, че съдлъжникът се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията по договора. По делото е приета история на сметка от банковата сметка на ищцата, посочена в договора за кредит като разплащателната сметка, по която се усвоява и изплаща кредитът, от която се установява, че тя е извършила погасявания по кредита през процесния период, както следва: на 28.02.2017 г. в размер на 351, 69 лв.; на 30.03.2017 г. в размер на 351, 69 лв.; на 02.05.2017 г. в размер на 351, 69 лв.; на 30.05.2017 г. в размер на 351, 69 лв.; на 30.06.2017 г. в размер на 351, 69 лв.; на 31.07.2017 г. в размер на 351, 69 лв.; на 30.08.2017 г. в размер на 351, 69 лв.; на 02.10.2017 г. в размер на 351, 69 лв.; на 30.10.2017 г. в размер на 351, 69 лв. и на 30.11.2017 г. в размер на 351, 69 лв. или общо 10 вноски в общ размер от 3 516, 90 лв.

По делото е приет нотариален акт от 25.11.1997 г., с който Е Н П и В Н П. са дарили на дъщеря си ищцата Т. П. апартамент номер 9, находящ се в гр. София, ул. „Г...“ ..., вх. Б, ет.

3. Видно от приложеното по делото съдебно решение, с което е бил прекратен бракът между 2 страните, това е било семейното им жилище.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че за периода от 01.01.2007 г. – 31.12.2008 г. не може да бъде предоставена информация от „Б...“ АД за движението по процесната банкова сметка, по която е обслужван кредитът, поради което вещото лице не може да даде отговор на задачата как е била изразходена усвоената сума по отпуснатия през 2007 г. кредит. Този отговор съвпада и с приложения на л. 173 по делото отговор от „Б...“ АД, съгласно който банката не разполага с възможност за извършване на справка за движение и операции по кредити и банкови сметки за периода преди 01.01.2009 г. Вещото лице е установило, че началното салдо по сметката към 01.01.2009 г. е било в размер на 3780, 83 лв. наличност, като по тази сметка регулярно, всеки месец, са постъпвали суми за заплата на ищцата и всеки месец са били заплащани дължимите месечни вноски по процесния договор за кредит в размер на по 351, 69 лв. за процесния период.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П. М. Я., брат на ответника. Той заяви пред съда, че ищцата и ответникът са сключили граждански брак през 1996 г., като от 2007 г. са във фактическа раздяла. До 2007 г. двамата са живеели в жилище, което е било на родителите на ищцата, а впоследствие те са го дарили на ищцата. Съгласно неговите показания ищцата и ответникът са изтеглили заем през 2004 г. при прехвърлянето на апартамента, а след това през 2009 г. са изтеглили втори заем за рефинансиране на първия. При тегленето на втория заем уговорката между ищцата и ответника била ответникът да бъде съдлъжник, тъй като работел на трудов договор, като с една част от парите да рефинансират предходния заем, а остатъкът да вложат в жилището, за да се оформи помещение за сина им. Свидетелят посетил имота след извършения ремонт, имало оформено вътрешно помещение без прозорец, с изкуствено осветление за сина им, като спалня. Бил усвоен и балкон, който използвали като кухня, с място за готвене, там била сменена бялата и черната техника, бил монтиран абсорбатор, сменена дограмата и входната врата. Всичко това се случило преди страните да се разведат. Голяма част от ремонтните дейности били извършени от ответника, за да се намалят разходите.

От правна страна

При съвкупна преценка на събраните писмени и гласни доказателства съдът приема, че процесният кредит е бил изтеглен по време на брака на страните с цел задоволяване на семейни нужди. Ирелевантно е обстоятелството дали в някакъв период преди прекратяването на брака страните са били във фактическа раздяла, а единствено за какво са били разходвани отпуснатите парични средства. Установи се от показанията на водения от ответника свидетел, че част от средствата са били използвани за извършване на ремонт на жилището, което е било семейно, без значение чия собственост е било, включително за обособяване на помещение за общото на страните дете, родено по време на брака. По делото не са събрани писмени доказателства, от които да се установява, че действително има предходен договор за кредит преди процесния, като той е бил погасен с част от средствата по процесния кредит. Данни за това се съдържат единствено в показанията на свидетеля Я., но дори това обстоятелство да се приеме за установено, то и този предходен кредит е бил изтеглен по време на брака за семейни нужди, поради което и частта от средствата по процесния кредит, която евентуално е била използвана за погасяването му, също би била използвана с цел семейни нужди, поради което това не би променило крайния извод на съда за това, че средствата по процесния кредит са били използвани за задоволяване на семейни нужди. Възражението на ответника, че средствата са били използвани за лични нужди на ищцата, остана напълно недоказано. То се опроверга и от показанията на водения от самия ответник свидетел, от които се установи за какво са били използвани средствата – а именно за ремонт на семейното жилище и обособяване на стая за общото дете, родено през време на брака.

Установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. В отношенията им с кредитора всеки 3 от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно. Същото важи и за съпрузите съгласно чл. 32, ал. 2, респ. чл. 36, ал. 2 СК /респ. чл.

25, ал. 2 СК (отм.)/, когато единият от тях поеме задължение за задоволяване на нуждите на семейството. В двата случая на поемане на солидарно задължение общото е, че се предполага, че длъжниците са се облагодетелствали в равна степен, т.е. в тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението, е да докаже, че е получил помалка част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен другия.

Когато солидарните длъжници са съпрузи, дори само един от тях да е получил заема, той трябва да заяви за какво е разходвана сумата. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна.