Решение № 89 от 25.11.2021, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. гр. Тутракан, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20213430100359 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвиди следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на Т. Г. С. с ЕГН ********** против ЕМ. Г. М. с ЕГН **********, М. А. Г. с ЕГН **********, В. Й. Г. с ЕГН **********, „А. т“ АДСИЦ с ЕИК***и Л. А. Д. с ЕГН **********.

Ищецът С. претендира да е изключителен собственик на поземлен имот с идентификатор № *** и местонахождение в землището на гр.

Тутракан, местност „КАМБУР ГЬОЛДЖУК“, начин на трайно ползване „Нива“, площ 85,033 дка (съобразно последното изменени на КККР, засягащо поземления имот от 29.06.2021), пета категория, при съседи: ***;

***; ***; ***; ***, номер по предходен план

030003. Собственическите си претенции обосновава с протоколно Определение от 13.01.2014 г. по гр.д.№ 133/2005 на ТнРС, с което е одобрена съдебна спогодба за делба на няколко ниви, сред които и нивата от 85 дка, която му се пада в дял. Не владее имота, тъй нивата се владее от ответника Д..

Иска от съда, след като установи по отношение на ответниците „А. т.“ АДСИЦ, М.Г., В.Г. и Л.Д., че е собственик на цялата нива, да осъди Д. да му предаде владението върху нея.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че делбата по гр.д.№ 133/2005 на ТнРС е нищожна, претендира да бъде установено спрямо всички ответници, в т.ч. спрямо Е.М., че е собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от имота, като иска осъждането на Д. за тази 1/2 ид.ч.

1

Ищецът оспорва Д. М.а да е осъществявала фактическа власт върху процесната нива.

Претендира разноски за производството.

Е.М. е ответник само по евентуалния иск, и то само в установителната му част. Възразява, че същият е недопустимо предявен срещу него, тъй като е направил валиден отказ от наследството на Домника М.а. В условията на евентуалност счита, че искът е неоснователен, тъй като делбата е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН, защото неговият отказ от наследство ползва/уголемява дела на останалите наследници на Домника М.а, сред които не са били ищецът и неговата майка М. С.а. Освен това, дори ищецът да е бил някога собственик, той е загубил собствеността върху спорната вещ, тъй като отв. М. счита, че тя е придобита на оригинерно основание от приобретателите по прехвърлителните сделки с нея.

Процесуалният представител на отв. М. счита, че тъй като ответниците не са били страни в делото за съдебна делба, на която се позовава ищецът, решението по допускането ѝ и определението, с което приключва, нямат сила на пресъдено нещо спрямо тях.

Моли за отхвърляне на исковете. Иска присъждане на разноски.

Ответниците М.Г. и В.Г. считат, че ищецът няма правен интерес да установява по отношение на тях собствеността върху процесния имот, тъй като те не го владеят повече от 13 години. Възразяват, че първата фаза на съдебната делба по гр.д.№ 133/2005 на ТнРС е приключила с решение от 30.03.2010 г. и дотогава не е предявен иск или възражение по чл. 76 ЗН срещу сделката от 2008 г., с която са придобили процесната нива от Д. М.а. На това основание считат, че след като отдавна е била преклудирана възможността за обявяване на относителната недействителност на тази сделка, същата е действителна спрямо ищеца С. и е породила своите правни последици.

Според Г.и делбата по гр.д.№ 133/2005 ТнРС е нищожна, тъй като в нея не са участвали всички сънаследници, а отказът на Е.М. от наследството на Домника М.а е недействителен, защото е теглил суми от неин спестовен влог след смъртта ѝ.

Оспорват, че ищецът е собственик на нивата от 85 дка, като изтъкват доводи във връзка с чл. 99 ЗС: че спрямо Д. М.а и последващите приобретатели е налице изтекъл в тяхна полза 10-годишен давностен срок на владение. Г.и молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

Ответникът „А. т.“ АДСИЦ оспорва действителността на съдебната делба по гр.д.№ 133/2005 на ТнРС с довода, че същата е нищожна, защото в нея е следвало да участват М. и В. Г.и, като купувачи на процесния имот, а също така и държавата като наследник.

За правото на Г.и да бъдат включени в делбата се изтъкват доводи свързани с легитимацията на Д. М.а като собственик по силата на констативен нотариален акт за собственост и пропуск от страна на ищеца да установи това 2 обстоятелство в службата по вписванията и да поиска обезсилването на констативния нотариален акт в производството за делба. В резултат на този пропуск последващият конститутивен нотариален акт (покупко-продажбата от 2008 между Д.М.а и М.Г.) остава валиден и годен за осъществяване на сделката с материализираното в нея право.

Ответното дружество изтъква къде същите, къде сходни доводи, като тези на ответниците Г.и във връзка с придобивната давност, с тази разлика, че според процесуалния представител на дружеството владението на всички по веригата М.а-Д. е добросъвестно.

Представителят на „А. т.“ АДСИЦ счита, че решението по първа фаза на делбата и последващото определение, с което е одобрена съдебната спогодба по гр.д.№ 133/2005 ТнРС, са непротивопоставими на дружеството, което представлява, защото то не е било конституирано в делбеното производство.

Моли за отхвърляне на главния иск изцяло, евентуално за отхвърлянето му до 1/2 ид.ч. от имота. Дружеството претендира разноски.

Ответникът Л.Д. навежда същите доводи като останалите ответници, акцентирайки че в производството по гр.д.№ 133/2005 на ТнРС Е.М. не е бил конституиран като наследник на Д. М.а, поради извършения отказ от наследство. Трябвало е обаче да бъде конституирана държавата, а не да се уголемяват дяловете на Т.С. и М. С.а, тъй като те не са наследници на Домника М.а.

Позовава се на петгодишна придобивна давност от 30.03.2011.

Добросъвестното владение е установил след сделката и претендира същата да е правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Освен това, според Д., изтекла в негова полза е и „обикновената“ 10-годишната давност с присъединяване на владение. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Отделните групи ответници са обикновени другари помежду си. Само между ответниците М.Г. и В.Г. е налице необходимо факултативно другарство.

В съдебното заседание явилите се страни, чрез процесуалните си представители, поддържат исковете и възраженията. Доразвиват доводите си в писмени бележки.

Тутраканският районен съд, след преценка на събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 2001 от 25.07.1994 на поземлената комисия гр. Тутракан е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. К. К. върху нивата с площ 85, представляваща имот № 030003 по плана за земеразделяне (л. 117).

На 20.06.1995 Д. Т. М.а се сдобива с Констативен нотариален акт за 3 собственост на тази земеделска земя, явяваща се процесната нива с площ 85 дка. Нотариалният акт е № 544, том I, дело 797/95 на ТнРС. В него пише, че имотът е придобит от Д. М.а по наследство от Т. К. К., като нотариусът се е позовал на решение на поземлената комисия и удостоверение за наследници № У-183/13.02.1995 на общ. Тутракан (л. 216 от гр.д.№ 79/2015 ТнРС).

На 11.04.2005 Г. Т. С. предявява иск срещу Д. М.а за делба на наследство, в чиято маса влиза процесната земеделска земя от 85 дка.

Гражданското дело е № 133 от 2005 по описа на Тутраканския районен съд.

Исковата молба е вписана същият ден в СВ Тутракан с вх.рег.№ 956, акт 157, т . II, което се установява: от поставения щемпел върху нея (л. 192); от справката по персоналната партида на Д. М.а (л. 185 гръб).

На 21.04.2008 Д. М.а, легитимирайки се с констативния н.а.№ 544/20.06.1995, сключва договор за прокупко-продажба във формата на нотариален акт, с който като продавач се разпорежда с цялата нива в полза на купувача по сделката – ответникът М.Г.. За прехвърлителната сделка е съставен нотариален акт, вписан с вх.рег.№ 1046, акт № 86, том III, дело 516/2008 на СВ Тутракан (л. 15).

Ответникът М.Г. е в граждански брак с отв. В.Г. от 26.05.1990, личи от Удостоверение за семейно положение изх.№ АО-08-65/15.01.2015 на Общ.Тутракан (л. 28 от гр.д.79/15 ТнРС), което значи, че придобитият имот е в режим на имуществена общност.

Два дни по-късно, на 23.04.2008, ответниците Г.и продават същата нива на ответника „А. т.“ АДСИЦ с нотариален акт, вписан с вх.рег.№ 1078, акт № 114, том III, дело 546/2008 на СВ Тутракан (л. 16).

Двете прехвърлително-придобивни сделки, описани дотук, се случват след завеждане на иска за делба, по който е образувано гр.д.№ 133/05 на РС Тутракан, и преди да е постановено решение по допускането ѝ.

За безспорно е прието в доклада по настоящото дело, че М. М. С.а е била съпруга на Г. С., а ищецът Т.С. му е син.

С Решение № 3 от 30.03.2010 по гр.д.№ 133/05 на Тутраканския районен съд (л. 118-119 от гр.д.133/05 ТнРС) са допуснати до делба една част от имотите, посочени от първоначалния ищец Георги С., тъй като само за тях съдът приема, че са съсобствени с Д. М.а. Сред тях е процесната земеделска земя от 85 дка. От мотивите на съдебното решение става ясно, че ищецът Г. С. е починал в хода на процеса през 2006 и същият е заместен от неговите универсални правоприемници М. С.а и Т.С.. Делбата е допусната между тях и ответницата Д. М.а при квоти: за М. С.а 1/4 ид.ч., за Т.С. 1/4 ид.ч. и за Д. М.а 1/2 ид.ч. Производството по въззивните жалби срещу решението на районния съд е прекратено с Протоколно определение от 21.05.2013 по в.гр.д.№ 174/2010 на ОС Силистра (л. 112 от гр.д.133/05). Така, решението по допускане на делбата влиза в сила, както е постановено, личи също от ръкописното отбелязване в края на акта с дата 17.07.2013 (л. 118 от гр.д.133/05).

4

На 30.03.2011 ответното дружество „А. т.“ продава процесната нива на ответника Л.Д. с нотариален акт, вписан с вх.рег.№ 904, акт № 160, том III, дело 545/2011 на СВ Тутракан (л. 18-27).

Д. не е женен – удостоверява се от служебната справка (л. 133) и Удостоверение за семейно положение (л. 29 от гр.д.79/15 ТнРС), поради което липсват основания да се счита, че по делото не са конституирани всички надлежни страни.

Д. М.а умира на 10.04.2012, за което е издаден акт за смърт № 461/2012 на Община Столична, район Красно село (л. 160).

В Удостоверението за наследници изх.№ 9400-84/22.01.2015 на Община Столична като нейни наследници са посочени синовете ѝ: ответникът Е.М. и И. Г. М., който е починал на 03.08.2012 неженен и без деца (л. 27 от гр.д.79/15).

Преди да умре, на 24.06.2010 Д. М.а продава на своя син И. М. 4/6 ид.ч. от апартамент в гр. София (л. 170-171 от гр.д.79/15).

Двадесет и четири дни след смъртта на И. М. неговият брат ответникът Е.М. продава същият този апартамент на трето лице (л. 168-169 от гр.д.79/15).

Деловодните данни за тези две сделки са отразени в приложени справки от имотния регистър по партидите на двамата братя (л. 147 и л. 155 от гр.д.79/15).

На 20.06.2012, т.е. след смъртта на Д. М.а, но преди тази на И. М., ответникът Е.М. изтегля от три банкови сметки: едната в „Банка ДСК“ (л.

371-376 по гр.д.79/15), а другите две в „Уникредит булбанк“ (л. 147-160), общо 4984,61 лева.

На 12.11.2012 с молба до Софийския районен съд отв. М. се отказва от наследството на майка си Д. М.а. Отказът е вписан в особената книга по чл.

49, ал. 1 ЗН под № 708 от същата дата (л. 124).

В неприключилото дело за делба № 133/05 ТнРС Е.М. е конституиран като ответник на мястото на починалата си майка. Фактът на конституирането личи от протокола на о.с.з. от 04.10.2013 (л. 143), а преди това – от протокола на о.с.з. по в.гр.д.№ 174/2010, проведено на 21.05.2013 в ОС Силистра, където се е намирало делото по обжалване на първоинстанционното решение за допускане на делбата (л. 112 от гр.д.133/05).

На 20.11.2013 в о.с.з. по гр.д.133/05 ТнРС Е.М. участва чрез процесуален представител, който моли делото да бъде прекратено спрямо него, представяйки удостоверението за направения отказ от наследство по ч.гр.д.№ 22646/2012 на СРС (л. 141).

На 13.01.2014 Тутраканският районен съд прекратява производството по делба по отношение на Е.М. и одобрява спогодбата между М. С.а и Т.С., според която последният става изключителен собственик на процесната нива от 85 декара (л. 99-103 от гр.д.133/05).