Протокол № 268 от 18.09.2023, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 268 гр. Перник, 13.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА и прокурора К. В. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231700600191 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Жалбоподателят и подсъдим В. В. И. се явява лично и с адв. З. С. с пълномощно от днес.

Окръжна прокуратура гр. Перник се представлява от прокурор Т..

Съдът разясни на страните правото на отвод на основание чл.274 от НПК на член от състава на съда, прокурора, съдебния секретар.

Отводи и възражения срещу състава на съда не се направиха.

Прокурорът:Да се даде ход на делото.

Адв.С.: Да се даде ход на делото. Отново представям и моля да приемете допълнението към въззивна жалба от 25.05.2017 г. по н.о.х. д.№1744/2017 г.

Съдът след съвещание намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.

Подсъдимият със снета по делото самоличност.

Докладва постъпила молба вх.№4934/17.08.2023 г., депозирана от адв. С. с приложено към нея писмо от Патентното ведомство на Република България в отговор на запитване вх.№ 94-В-95/20.04.2023 г.

Прокурорът: Да се приложат

Съдът след съвещание намира, че докладваните в днешно съдебно заседание 1 писмени доказателства, а именно молба от защитника на подсъдимия с приложения към нея, както и допълнение към въззивна жалба, следва да бъдат приети по делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

Прочита и прилага по делото молба вх.№4934/17.08.2023 г. с приложено писмо от Патентното ведомство на Република България в отговор на запитване вх.№ 94-В95/20.04.2023 г. и допълнение към въззивна жалба.

Прокурорът: Няма да соча доказателства.

Адв.С.: Няма да соча други доказателства.

Съдът след съвещание намери, че делото е изяснено от фактическа страна и с оглед липсата на направени от страните доказателствени искания,поради което ОПРЕДЕЛИ:

Приключва съдебното следствие.

Дава ход на съдебните прения.

Прокурорът: Считам, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следа да бъде оставена без уважение. Считам, че първоинстанционния съд е извършил обективен и всестранен анализ на всички доказателства по делото и е достигнал до правилния извод за виновността на подсъдимия. Съгласно приетата експертиза по делото, изобразените върху артикулите знаци на марки са сходни с регистрираните марки Адидас, Пума, Долче Габана, Дизел, Левис. Експерта е категоричен, че се касае за идентична и смислова единтичност на визуално сходство на марките. По отношение на субективния елемент е много важен елемента на изпълнителното деяние, а именно излагането на артикулите в търговския обект. Задължение на обвиняемия е било да провери дали стоката е оригинална, респектвно лицето, от което е закупило стоките да притежава лиценз за тези марки. Следвало е да провери дали това лице има лиценз за тях с оглед поставените знаци преди да ги изложи в търговския обект. Това са двете важни неща в изпълнителното деяние и субективния елемент. Моля да потвърдите присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна.

Адв.С.: Моля да отмените първоинстанционната присъда и да оправдаете моя подзащитен по повдигнатото му. Моя подзащитен е обвинен, че в магазин в с.Усойка е продавал фалшиви стоки без съгласието на носителя на авторските права на търговската марка. Това дело има дълга съдба. През 2013 г. РС Дупница осъжда моя подзащитен, ОС Кюстендил потвърждава, делото е възобновено. Разгледано е отново от РС Дупница и е постановена осъдителна присъда, която сега е предмет на Вашето дело. Присъдата на Дупнишкия районен съд е обжалвана през 2017 г. и КОС е намалил наказанието, като намалява наказанието по един неясен начин, като приема, че следва да наложи наказание от една година „лишаване от свобода“ и налага наказание „лишаване от свобода“ – шест месеца. Това решение беше контролирано от САС и делото беше възобновено. Дори и да решите, че моя подзащитен следва да бъде признат за виновен, наказанието, което може да му наложите, не е това, което му е наложил Дупнишкият съд по присъдата, а наказанието наложено от КОС по в.н.х.о.д.

№573/2018 г. Считам, че присъдата на РС Дупница е абсолютно незаконосъобразна, постановена при абсолютни процесуални нарушения. Подробно в допълнението към въззивната жалба съм изложила своите доводи, тъй като към днешна дата се установи, че нито съдебния състав, нито прокурора са запознати с тези ми доводи. На първо място присъдата е постановена е при липса на мотиви. Установява се, че от стр. 3та до стр.11, без стр.6 и 7 са копи-пейст. Те са копирани от мотивите на предишната 2

Дупнишка присъда и приложени в мотивите на присъдата заедно с правописните грешки и грешния словоред. Като е копирал по този начин мотивите на старата отменена присъда, съда е обсъдил доказателства, които не са събирани пред първата инстанция, те са събирани пред първия Дупнишки състав. Там са разпитвани свидетели, които не са разпитвани при новото гледане на делото и съда се е позовал на тях при формиране на становището си, т.е. на негодни доказателства. Съда е обсъдил доводите на защитника, който се е явявал пред първия съд в Дупница, които не са наведени пред новия Дупнишки състав, защото линията на защитата и твърденията са съвсем различни. Поради същата причина, това че са копирани мотивите, по никакъв начин не са обсъдени доводите на защитата, които се намират в пледоарията РС Дупница, чиято присъда в момента е на Вашето внимание. Цитирала съм практика на ВКС, Решение № 210 от 2015 г., където се казва, че дословното преповтаряне на цели абзаци от мотивите на първата инстанция, както е направил ОС-Варна категорично не може да се приеме като правилен при изграждане на акта. Липсата на собствена аргументация е липса на мотиви. В същия смисъл е Решение № 67/2016 г. Решение № 282/2019 г. на ІІро нак. отделение на ВКС и др. Първоинстанционната присъда е постановена въз основа на предположения относно субективната страна на деянието, като не са обсъдени и обясненията на моя подзащитен, които установяват, че липсва субективната страна на деянието. От експертизата се установява, че знаците на марките са били силно заблуждаващи и всеки е можел да бъде заблуден, че те са истински, оригинални. От друга страна моя подзащитен е закупил стоките от Стоков базар “Илиенци“ с фактури, които са по делото, и не е могъл да се съмнява, че стоките вече са регистрирани на българския пазар. Същите тези доводи е възприел ПОС при предишното разглеждане на делото. ВКС е направил една неправилна преценка. Той е казал така: грижата на добрия търговец по ТЗ изисква този, който е закупил стока от един продавач да провери дали продавача има лицензионен договор и трябва да направи тази проверка в Патентното ведомство и чак следа това да изложи стоките за продажба, т.е. приема се, че моя поздащитен е извършил деянието виновно, защото след като е закупил стоката от Илиенци не е направил справка в Патентното ведомство дали онзи продавач, който му е издал фактурите за стоката е вписан в регистъра на Патентното ведомство като притежател на лицензионен договор. ВКС не е зачел право на изчерпване, което е уредено в чл.17 от Закона за търговските марки, което е основен общностен принцип. Това право на изчерпване означава, че търговката марка има сила и има значение и от нея се придобиват права до първото въвеждане на стоката на пазара, т.е. производителя на стоката е носителя на търговската марка, той продава на продавач с договор за лицензия. Този притежател на договор за лицензия я продава на следващи търговци, които вече нямат задължение за лицензиране на тази стока. Помалките търговци на едро не фигурират в този регистър. Например, марката Адидас се продава в магазините „Метро“, „Спорт депо“, продава се на Стоков базар „Илиенци“, обаче тези стоки Адидас са закупени от производителя, внесени са в България.

Лицензията е вписана на лицензополучателя, който е търгувал на българския пазар, и който е продал на тези големи магазини. Тези големи магазинни вериги, които са доставчици на стоки за по-малките търговците, продават на цени на едро, търговците си ги купуват от тях и продават в по-малките обекти. Смитам, че не може да се приеме, че в грижата на добрия търговец влиза задължението, в случая на моя подзащитен, да провери дали закупувайки стока на едно от Стоков базар „Илиенци“, търговеца е носител на лицензионните права. По същия начин, стоките, които закупува от магазин „Метро“, той няма да провери дали магазин „Метро“ има такива права, но това не означава, че стоките закупени на едро, които се продават специално на едри 3 доставчици, със специална карта, която се издава на фирми и т.н. Считам, че грижата на добрия търговец не може да включва проверка на всеки търговец, от когото е купил стока именно заради правото на изчерпване. Това право на изчерпване е свързано със свободното движение на стоки и товари в ЕС. Това решение на ВКС би сложило едни непреодолими спирачки затова. Деянието не е осъществено от субективна страна.

Защо проверката в патентното ведомство не може да се направи дали са фалшиви стоките. Ако се направи проверка и се установи, че търговеца, от който моя подзащитен е закупил тези стоки, дори и търговеца да има лицензия, продава такива стоки, това не значи, че те са оригинални. Считам, че първоинстанционната присъда е неправилна и липсата на мотиви поставя в затруднение този съдебен състав, поставя Ви в ситуация, в която да вземете решение по същество и считам, че само оправдателна присъда би била справедлива.

Подсъдимия в лична защита: Уважаеми съдии, аз съм юридическо лице но като част от процеса искам да изкажа моето мнение и чрез него да изразя и моето несъгласието обвинението, обвинение което е изпълнено с неверни твърдения, но реалните факти и реалните обстоятелства показват обратното на тези твърдения и доказват правата на моите думи.

Доказателствата за умисъл и субективна вина от моя страна които визира обвинението са опорочени, безпочвени и недостоверни. Обвинението не е направило проверка, както и обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата, не са взети мерки за разкриване на обективната истина, с което обвинението е нарушило чл.

13 и чл. 14 от НПК. Основание да твърдя това ми дава факта, че по тези спорни въпроси обвинението е неглижирало закона за мерките и географските обозначения.

Не се е аргументирало законово при липсата на всякакъв вид аргументи, не се е допитало, или поискало становище от патентното ведомство. Такова не е поискано и от притежателите на марките. С това обвинението не е спазило изискването за доказване тежестта на изложените от тях твърдения, както и изискването за се разсеят всякакви съмнения относно тяхната достоверност. Допълнително основание да твърдя това, ми дават следните доводи: държавният регистър на мерките към Патентното ведомство не са вписани лицензирани договори за отстъпване правото върху марките в моя полза.

Такива няма, защото не са необходими. Това не са мои думи, или мои прищявки, тава е становището на патентното ведомство по въпроса. Официалното становище ми е изпратено от Патентното ведомство, в което ясно е разяснен този въпрос, уточнено е, че трябва да притежавам търговски документ, фактура или лицензионен договор, т.е. когато имам фактури, не ми е необходимо да имам лицензионен договор и неправилно обвинението се опитва да налага вина на моя страна. Не ми е нужно съгласие от страна на правоимащите по отношение на тези марки, както неправилно твърди обвинението, защото именно закона за марките и географските обозначения, което е към Патентното ведомство, със своя закон ясно е упоменал, че всеки има право да продава съответните марки, пуснати на пазара в България, като членка на Европейския съюз, без за това да е необходимо съгласие и разрешение от маркопритежателят. Същите права, които имам 4 аз, имат и търговците, от които към закупил дрехи, както и всеки един търговец. Затова не е било необходимо да проверявам търговците, от които съм закупил дрехите, защото, както на мен, така и на тях не им е трябвало разрешително, както аз, така и те имат съответното право за продажба на тези дрехи. Права, които не са измислени от нас търговците, права, които не трябва да ни се дават от маркопритежателят, а права, които са ни дадени от закона. Като обратното твърдение е оспорването на закона от страна на обвинението. Обвинението незнайно защо изисква от мен да проверявам търговците в Патентното ведомство относно това, дали са регистрирани там, но в Патентното ведомство се регистрират само марките, но не и търговците, които продават тези марки. Такива списъци и регистри не съществуват. Това е още един факт, доказващ думите ми за неоснователни претенции от страна на обвинението.