Решение № 254 от 27.11.2023, Районен съд - Карнобат
- Съд
- Районен съд - Карнобат
- Дело
- Гражданско дело 198/2023
- Вид
- Решение № 254
- Подписан
- 27.11.2023
- В сила
- 27.11.2023
- Състав
- Георги Тодоров Добрев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 342 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 254 гр. Карнобат, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело № 20232130100198 по описа за 2023 година да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от ищеца „Йеттел България“ ЕАД /предишно наименование „Теленор България“/, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника адв.
В.П.Г., със съдебен адрес: гр. София, бул. ****, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 415, във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 342 от ТЗ, вр. с чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД срещу ответника З. А. М., ЕГН: ********** с адрес: ****, ****, обл.
Бургас, за заплащане на дължими суми по договори, с която молба се желае съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника З. А. М., ЕГН: ********** с адрес: ****, че дължи на ищцовото дружество паричните суми в общ размер на 790, 20 (седемстотин и деветдесет лева и 20 стотинки) лева, от които: 223. 17 лв. (двеста двадесет и три лв. и 17 ст.), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури № 7303978093 / 05. 05. 2020г., 7305321290 / 05. 06. 2020г., 7306614192 / 05. 07. 2020 г., 7308054522 / 05. 08. 2020 г. за периода от 05. 04. 2020 г. до 04. 08. 2020 г., ведно със законната лихва върху общо дължимата сума, считано от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК до РС Карнобат – 21.11. 2022 г. , до окончателно заплащане на дължимата сума; 341. 46 лв. (триста четиридесет и един лв. и 46 ст.) незаплатени лизингови вноски, от които: 30.
24 лв. (тридесет лв. и 24 ст.) по Договор за лизинг от дата 25. 02. 2020 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер 359899120957, по силата 1 на който абонатът е взел базови аксесоари- 1. HUAWEI Р Smart Z PC Case Black; 2. ЗМК Нагd Glass HUAWEI Р Smart Z и 311. 22 лв. (триста и единнадесет лв. и 22 ст.) по Договор за лизинг от дата 25. 02. 2020 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер 359899120957, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство HUAWEI Р Smart Z 64GB Dual Emerald Green; 225. 57 лв. (двеста двадесет и пет лв. и 57 ст.) неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които: 114.74 лв. (Сто и четиринадесет лв. и 74 ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 28. 12. 2018 г. за мобилен номер 359895015293, от които 67. 47 лв. (шестдесет и седем лв. и 47 ст.) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 47. 27 лв. (четиридесет и седем лв. и 27 ст.) представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство АLСАТЕL 1 Dиаl Вlие; 110. 83 лв. (Сто и десет лв. и 83 ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 25. 02.
2020 г. за мобилен номер 359899120957, от които 49. 84 лв. (четиридесет и девет лв. и 84 ст.) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 60. 99 лв. (шестдесет лв. и 99 ст.) представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI Р Smart Z 64GB Dual Emerald , за които суми е издадена Заповед № 523 / 23. 11. 2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 по ч. гр. д. № 1024 / 2022г. по описа на КбРС, връчени на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5, във вр. ал. 1 от ГПК.
Претендира се ответника да бъде осъден да заплати направените съдебни разноски в заповедното и исковото производство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 25 от НЗПП.
С оглед наличието на предпоставките на чл. 238 от ГПК, желае постановяването на неприсъствено решение.
С исковете се моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника наличието на вземане по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1024 / 2022 г. по описа на РС- Карнобат в общ размер на 790,20 (седемстотин и деветдесет лева и 20 стотинки) лева, от които: 223.17 лв. (двеста двадесет и три лева и 17 ст.), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договори с абонатен номер № 006295780, за които са издадени фактури с № 7303978093 / 05.05.2020 г., № 7305321290 / 05.06.2020 г., № 7306614192 / 05.07.2020 г. и № 7308054522 от дата 05.08.2020 г. за периода от 05.04.2020 г. - 04.08.2020 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.
410 от ГПК до окончателното плащане на сумата, както и да се постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на същия ответник, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Йеттел България“ ЕАД /предишно наименование „Теленор България“/, ЕИК 130460283, в размер на 341.46 лв. (триста четиридесет и един лева и 46 ст.), представляващо незаплатени лизингови вноски, от които: 30,24 лв. (тредисет 2 лева и 24 ст.) по Договор за лизинг от дата 25. 02. 2020 г. за базови аксесоари - HUAWEI Р Smart Z PC Case Black и ЗМК Нагd Glass HUAWEI Р Smart Z и 311,22 лв. (триста и единадесет лева и 22 ст.) по Договор за лизинг от дата 25.
02. 2020 г. за мобилно устройство HUAWEI Р Smart Z 64GB Dual Emerald Green. Желае се да бъде постановено решение с което да се признае за установено по отношение на ответника З. А. М., ЕГН: **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Йеттел България“ ЕАД /предишно наименование „Теленор България“/, ЕИК 130460283, в размер на 225.57 лв. (двеста двадесет и пет лева и 57 ст.) , представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които 114.74 лв. (Сто и четиринадесет лева и 74 ст.)- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 28. 12. 2018 г. за мобилен номер 359895015293 и 110.83 лв. (сто и десет лева и 83 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 25. 02. 2020 г. за мобилен номер 359899120957.
Желае се на основание чл. 78 ГПК да бъде осъден ответника да заплати на ищеца съдебните разноски в заповедното производство в общ размер на 385,00 /триста осемдесет и пет лева/ лв., представляващи държавна такса 25,00 лв. и адвокатски хонорар 360,00 лв., както и съдебните разноски по настоящото производство в размер на 600,00 /шестстотин лева/ лева, от които доплатена държавна такса в размер на 125,00 лв. и адвокатски хонорар в размер на 480 лева.
От ищеца с исковата молба са представени писмени доказателства, които съдът е приел като относими към правния спор и ги е допуснал като доказателства по делото.
Съдът по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК е изпратил на ответника З. А. М., препис от исковата молба с всички нейни приложения, както и е указал на ответника да представи отговор на ИМ, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Указал е на ответника също така и възможността предвидена в чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако не представи в срок отговор на исковата молба, не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, че ищецът може да поиска постановяването на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Същите са връчени по реда на чл. 41, ал. 1 от ГПК, като в преклузивния едномесечен срок ответника не е подал писмен отговор на ИМ, не е представил доказателства.
В съдебно заседание редовно призовано не се явява законен или процесуален представител на ищцовото търговско дружество, като същото чрез нарочна писмена молба подадена от процесуалният му представител поддържа така предявените искове, като твърди, че т.к. ответника не е подал в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото съдебно 3 заседание, то налице били предпоставките по чл. 238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по настоящото дело и моли съдът да прекрати съдебното дирене по настоящото дело и да се произнесе с неприсъствено решение, като освен това понеже ответника с поведението си е дал повод за завеждането на иска моли съдът да го осъди да му заплати всички направени от него съдебни разноски по настоящото дело в размер определен от съда на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Освен това моли съдът да му присъди и направените от него съдебни разноски по горепосоченото заповедно производство.Представя списък за разноските по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание, ответника редовно призован не се явява, не се представлява и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
Горепосочените предявени от ищцовото дружество искове се явяват по своята същност положителни установителни искове с правно основание чл.
415, във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.с чл. 342 от ТЗ, вр. с чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника съществуването в полза на ищеца на твърдените от него вземания за посочената от него сума, респ. суми. За да бъдат уважени тези претенции, установителни такива съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки, а именно: между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице валидно правоотношение, ищецът като страна по това валидно правоотношение да е изпълнил поетите от него задължения– да предоставил на ответника процесните предоставени мобилни услуги и съответни устройства по договори за лизинг, ответникът също като страна в това правоотношение да не е изпълнил дължимите насрещни престации в твърдения от ищеца размер и последно в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.
Същите императивни предпоставки се доказаха от ищеца, чрез представените по делото писмени доказателства .
С оглед на така направеното искане от страна на ищцовото дружество за постановяване от съда на неприсъствено решение по исковете на основание чл. 238, ал.1 от ГПК съдът намира, че същото се явява напълно основателно и следва да бъде уважено, понеже са налице предпоставките за това:
На първо място ответника в предоставения по чл.131 от ГПК срок за отговор на исковата молба, не е представил такъв. Не се е явил или изпратил представител в съдебното заседание, за което е бил редовно призован. Не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. На второ място налице е искане от ищцовата страна за постановяване на неприсъствено решение. На трето място– на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. И на последно място– налице е и предпоставката по чл. 239, ал.1, т.
2 от ГПК– с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и 4 представените и ангажирани от ищцовата страна доказателства, исковете да са вероятно основателни.
Ето защо исковете следва да бъдат уважени, без решението да се мотивира по същество.
Следва да се осъди ответника на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да заплати на ищцовата страна всички направени от нея съдебни разноски, както по настоящото исково производство в размер на сумата от 125,00 лв. представляващи довнесена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
Освен това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество и сумата от 385,00 лв. представляваща направените от дружеството съдебни разноски по заповедното производство ч. гр. д. № 1024 / 2022 г. на КбРС- за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. А. М., ЕГН:
********** с постоянен и настоящ адрес: ****, ****, обл. Бургас, че дължи на „Йеттел България“ ЕАД /предишно наименование „Теленор България“/, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.