Решение № 1170 от 14.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1170 гр. Пловдив, 14.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330112824 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя Ю. Р. К., чрез пълномощника юрисконсулт Х. Х., е предявил против К. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „*********“ № ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените със Заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2861/02.04.2025 г., постановена по ч. гр. дело № 6083/2025г. на РС – Пловдив, VII - ми гр. с-в суми, както следва: сумата от 1 657, 49 лева (хиляда шестстотин петдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки) - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 27.09.2023 г. до 28.02.2025 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „********“ № ***, по партида с абонатен № *********, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.12.2023 г. до 28.02.2025 г. в размер на 47, 08 лева (четиридесет и седем лева и осем стотинки) ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.04.2025 г. до изплащане на вземането, като претендира и разноските по заповедното производство, от които 34, 09 лева за ДТ и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано 1 заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, като по образуваното по случая частно гр. дело № 6083/2025 г. на ПРС се издала заповед по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът подал възражение в срок, поради което на заявителя били дадени указания за иск, като в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми. Претендират се и разноските в настоящото производство. Направено е особено искане за произнасяне по реда на чл. 238 от ГПК, в зависимост от позицията на ответника в процеса.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, лично, на постоянния и настоящ адрес, съвпадащ с адреса на потребление. Ответникът е бил редовно призован на същия адрес, лично на 14.01.26г. В изпратеното до същия разпореждане по 131 ГПК, така и в определението за насрочване, които са му редовно връчени, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на ответника.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на 09.03.2026 г., на което е даден ход на делото, ответникът е бил редовно призован. Същият не се е явил, не е изпратен представител на същия, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Още в исковата си молба ищецът е поискал изрично чрез пълномощника си на основание чл.

238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение в случай, че ответникът не се яви в първото по делото заседание и не е подал отговор в срок. В съдебно заседание чрез юрк. Н. - Ш. се поддържа искането.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства, от извършените служебни справки и от документите по приложеното ч. гр. дело № 6083/2025 г. по описа на ПРС може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за заплащане на които е издадена заповедта.

По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват на ищеца.

2

Касателно направените в заповедното производство разноски, същите са били присъдени със заповедта в претендираните размери – 34, 09 лева (тридесет и четири лева и девет стотинки) - държавна такса и 50 лева (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение, общо 84, 09 лева.

Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Същите следва да се присъдят на ищеца изцяло, тъй като ответникът е станал повод за завеждане на делото. Сумата обаче ще се присъди в евро, предвид постановяването на решението след 01.01.2026г., а именно – 42, 99 евро (четиридесет и две евро и деветдесет и девет евроцента).

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 82, 21 лева (осемдесет и два лева и двадесет и една стотинки) - довнесена държавна такса, в евро – 42, 03 евро (четиридесет и две евро и три евроцента), както и 150 лева (сто и петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение, или 76, 69 евро (седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от управителя Ю. Р. К., чрез пълномощника си юрисконсулт Х. Х., от една страна, и К. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.

„*******“ № *** – от друга, че К. Б. В., ЕГН ********** дължи на Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: 115010670 следните суми: сумата от 1 657, 49 лева (хиляда шестстотин петдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки) - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 27.09.2023 г. до 28.02.2025 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „********“ № ***, по партида с абонатен № *******, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.12.2023 г. до 28.02.2025 г. в размер на 47, 08 лева (четиридесет и седем лева и осем стотинки) ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.04.2025 г. до изплащане на вземането, които суми е разпоредено К. Б. В., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК:

115010670 със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2861/02.04.2025 г., постановена по ч. гр. дело № 6083/2025г. на РС – Пловдив, VII - ми гр. св.

ОСЪЖДА К. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „********“ № *** да 3 заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от управителя Ю. Р. К., чрез пълномощника си юрисконсулт Х. Х. следните суми: сумата от 42, 99 евро (четиридесет и две евро и деветдесет и девет евроцента) – разноски в заповедното производство, 42, 03 евро (четиридесет и две евро и три евроцента) - довнесена държавна такса в исковото производство и 76, 69 евро (седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента)- юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Решението е постановено по реда на чл. 238 и 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Заверен препис от решението, ведно с частно гр. дело № 6083/2025г. на РС – Пловдив, VII - ми гр. с-в да се изпрати на РС – Пловдив, VII - ми гр. с-в.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________

4