Решение № 56 от 11.11.2021, Районен съд - Кубрат
- Съд
- Районен съд - Кубрат
- Дело
- Административно наказателно дело 159/2021
- Вид
- Решение № 56
- Подписан
- 11.11.2021
- В сила
- 10.03.2022
- Състав
- Диана Пенчева Петрова Енева
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 7, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 56 гр. Кубрат, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Диана П. Петрова Енева при участието на секретаря Павлина П. Петрова като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Административно наказателно дело № 20213320200159 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 581854- Ф609385/ 24.06.2021 г. на началник Отдел „Оперативни дейности“ – Варна, в Централно управление на Национална агенция за приходите(НАП), упълномощен да издава наказателни постановления за налагане на административни наказания по чл.185 ЗЗДДС със Заповед на изп.директор на НАП № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020 г. на основание чл.53 ЗАНН, на ЕТ „Габриела – П.Ц.“, ЕИК 116531174, със седалище и адрес на управление в **, представляван от П. Ц. Д., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 лева, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, за нарушение на чл. 7, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г.
Недоволен от така издаденото НП е останал търговеца, представляван от собственика П. Ц. Д., която обжалва същото изцяло с подробни оплаквания за незаконосъобразност. В подкрепа на искането си за отмяна на НП сочи, че не е извършила твърдяното административно нарушение, тъй като, макар и да е регистрирана като ЕТ, фирмата и не осъществява търговска дейност от 02.12.2019 г.; не бил индивидуализиран надлежно търговския обект – каравана за храна, какъвто ЕТ не притежава; ЕТ не е задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г.; субектът, допуснал нарушението на административните правила на Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. е физическото лице П. Ц. Д., по отношение на което не са предприети действия по издаване на АУАН и НП.
Въззиваемата страна не ангажира становище; редовно призована в о.с.з, не изпраща представител.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни 1 доказателства, както и посочените в жалбата отменителни основания, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
На 18.04.2021 г., 10.00 часа, служители на ЦУ на НАП извършили проверка на обект – каравана за храна, находяща се на „Битака“ в гр. Кубрат, частен УПИ IV – Автокомплекс, кв.107, ул. „Витоша“ 51. Видно от показанията на св. Х. Т. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, непосредствено преди това тя лично възприела търговския обект, в който работела жалбоподателката П.Д. – продавала храна и напитки, извършила контролна покупка на 1 бр. хамбургер на стойност 3.50, поисканата й цена платила с пари в брой на П. Д., която не й издала фискална касова бележка, както и ръчно изписана касова бележка. Т. и колегата й св. Е. Е. се представили в длъжностните си качества, и след легитимиране на упражняващото непосредствено търговска дейност лице, установили в информационния масив на НАП, че упражняващата търговска дейност в обекта П.Д. е регистрирана като ЕТ, макар и да твърди, че е декларирала преустановяване на търговска дейност, упражнява такава в описания търговски обект, в същия не е монтирано и въведено в експлоатация, и регистрирано в компетентната ТД на НАП, офис Разград, фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП за отчитане на получените суми в брой за извършените продажби. Свидетелката Т. установила при проверката, че извършената от нея контролна покупка не съставлява инцидентна продажба, тъй като преди това лично е възприела извършването на неограничен брой продажби по отношение на множество лица от същия обект, както и от установената по опис касова наличност в обекта – общо 226.70 лева.
Съставила Протокол за извършена проверка серия АА № 0434299/ 18.04.2021 г., в който удостоверили констатираното при проверката, връчила препис на участвалата в проверката П. Д., и съставила по отношение на търговеца АУАН серия АА № Ф09385/ 18.04.2021 г. въз основа на който е издадено атакуваното НП. В него административнонаказващият орган е посочил, че жалбоподателката в качеството си на едноличен търговец, задължено лице по см. чл. 3 Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, не е изпълнила задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността, с което е нарушение по чл. 7, ал. 1 от наредбата, връчила препис на упражняващата търговска дейност Д., която не заявила възражения както в този момент, така и в указания й 3-дневен срок. Докладван на АНО, последния възпроизвеждайки установеното от актосъставителя, квалифицирал извършеното като административно нарушение на чл. 7, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г., изложил мотиви относно тежестта на нарушението, извършването му за първи път от търговеца, както и относно липсата на предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН, и ангажирал административнонаказателната отговорност на търговеца с налагане на административно наказание „имуществена санкция” на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС в размер на 3 000.00 лева.
От показанията на свидетелите Т. и Е., се установи описаната по – горе фактическа обстановка, както тя се твърди с АУАН и обжалваното НП.
2
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства задължава търговеца – лице по чл. 3, ал. 1 от същата: всяко лице извършващо продажби на стоки и услуги във или от търговски обект, да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Несъмнено жалбоподателката е регистрирана като ЕТ, видно от служебно изготвената от съда справка в ТР, поради което са неоснователни заявените с жалбата възражения, че следва да носи отговорност като физическо лице, а не като търговец. Ако е вярно твърдението й, заявено с жалбата, че е преустановила търговска дейност на 02.12.2019 г., то тя в деня на проверката не би следвало да се намира в търговски обект, от който фактически самата тя извършва продажби на стоки – храна и напитки, на тържище и по отношение на неограничен брой клиенти, от които от сутринта до 10.00 часа е реализира оборот в размер на регистрираната касова наличност общо 226.70 лева. Че действа от свое име и за своя сметка се установява от участието и в проверката и от обясненията, които е дала на извършилия проверката инспектор. В този смисъл, не се твърди и не се установява тя да е упражнявала на посочените време и място трудова дейност, в качеството си на наето по трудов/граждански договор лице, от чуждо име и за чужда сметка.
Неоснователни са и заявените възражения относно търговския обект – липса на индивидуализация на обекта, както и на субекта на правото на собственост по отношение на същия, тъй като тези факти и обстоятелства са неотносими към преценката е ли търговски обект караваната, в която е намерена жалбоподателката да извършва продажби на стоки – храна и напитки, на 18.04.2021 г. на територията на „Битака“ – тържище, в град Кубрат, с оглед разпоредбата на т. 41, ДР ЗДДС, съгласно която „Търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
На търговеца жалбоподател е съставен АУАН за това, че на 18.04.2021 г. извършва продажби на стоки – храна и напитки, от търговски обект, в който не е монтиран, въведен в експлоатация и използван регистриран в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта – 18.04.2021 г., фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП за отчитане на получените суми в брой за извършените продажби, въпреки установената реално касова наличност в размер на 226.70 лева. Както в акта, така и в НП е посочено, че с деянието е нарушен чл. 7, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата. Описание на административното нарушение от обективна страна е прецизно, достатъчно ясно и конкретно, поради което не може да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до невъзможност нарушителят да разбере, в извършването на какво 3 нарушение е обвинен и да организира защитата си. Не е налице и противоречие между обстоятелствата, при които е извършено нарушението и определената правна квалификация.
Текста на ал. 1, на чл. 7, регламентира задължение за лицата по чл. 3, които са взаимно свързани и неизпълнението на които осъществява от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 185, ал. 2 ЗДДС - нарушение на реда и начина на отчитане на фискалните устройства. Нарушението по същество се изразява в бездействие, при задължение за действие в определения от наредбата преклузивен срок - до 10.00 часа на 18.04.2021 г., както вярно е посочена конкретна дата на извършване на нарушението. В този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели, чийто показания съдът кредитира.
Анализът на събраните писмени и гласни доказателства налага категоричния извод, че жалбоподателя - търговец, е извършила от обективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 185, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 7, ал. 1, като задължено лице по см. на чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.. Тъй като отговорността на ЮЛ и еднолични търговци, - търговци, е обективна, "безвиновна" (чл. 83 ЗАНН) не е необходимо да бъде обсъждана съставомерност на деянието от субективна страна. При съставяне на АУАН и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения, по смисъла на административнопроизводствените правила. Aктът за установяване на административното нарушение е съобразен с изискванията на чл. 40, чл. 42 ЗАНН, а наказателното постановление с тези, установени в чл. 57 ЗАНН, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 581854- Ф609385/ 24.06.2021 г. на началник Отдел „Оперативни дейности“ – Варна, в Централно управление на Национална агенция за приходите(НАП), упълномощен да издава наказателни постановления за налагане на административни наказания по чл.185 ЗЗДДС със Заповед на изп.директор на НАП № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020 г. на основание чл.53 ЗАНН, с което на ЕТ „Габриела – П.Ц.“, ЕИК 116531174, със седалище и адрес на управление в **, представляван от П. Ц. Д., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 лева, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, за извършено на 18.04.2021 г. в гр. Кубрат нарушение на чл. 7, ал. 1, 4 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г., като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Разград в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
5