Решение № 6 от 27.03.2024, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№6 гр. София, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

Членове: полк.МАДЛЕН Г. ДИМИТРОВА полк.ЦАНКО Т. ГРОЗЕВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора Е. В. А. като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20236000600051 по описа за 2023 година образувано по протест, вх. № 344/11.04.2022 г. на прокурор от ВОП – София и въззивна жалба вх. № 353/12.04.2022 г. от Изпълнителна агенция „В.

.....“, представлявана от изпълнителния директор И. К., чрез процесуалния представител ст. юрисконсулт П. С., срещу Присъда № 4/28.03.2022 г. постановена по НОХД № 202/2020 г. по описа на Софийския военен съд.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

С Присъда № 4/28.03.2022 г., постановена по НОХД № 202/2020 г. от Софийския военен съд, подсъдимата С. Г. Г. е призната за невинна в това, че за периода от неустановена дата на 2016 г. до неустановена дата на месец август 2019 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - г. с. във В. к. - град Т., в Териториален отдел - София, в Изпълнителна агенция „В. .....“ - София, превишила властта си, като разпоредила на подчинените си служители във В. к. - гр. Т., а именно изпълнител - а.ите М. В., В. Ч. и Н. Т., и изпълнител камериер Р. П., да нарушат служебните си задължения, с цел да набави за себе си облага и да причини другиму - на ИА “В. ..... “ - София вреда общо в размер от 4170, 23 лв. (четири хиляди сто и седемдесет лева и двадесет и три стотинки), както следва:

1. За периода от 18.01.2016 г. до 26.07.2019 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – „г.

1 с.“ във В. к. - гр. Т., в ТО – София, във „В. .....“ – София, превишила властта си, като разпоредила на подчинените си служители във „В. к.“ гр. Т. изпълнител-а.ите да нарушат служебните си задължения, като при оформяне на хотелската компютърна система „Р.“ на резервациите и регистрация на външни за Министерство на отбраната гости, свързани с настаняването и пребиваването им, да вписват особеност „ВО Единично настаняване“ и да фактурират нощувки на по-ниска стойност от ценоразписа на „стаи за гости“ във В. к. – гр. Т., съобразно вида на използваното помещение, и нощувките са определени за цялото помещение на „база нощувка на до двама човека“, като на 60 (шестдесет) пъти причинила имотна вреда на Изпълнителна агенция „В. .....“ – София в размер на 1733,29 лв. (хиляда седемстотин тридесет и три лева и двадесет и девет стотинки).

2. За периода от 16.10 .2016 г. до 25.05.2019 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – „г. с.“ във „В. к.“ - гр. Т., в ТО – София, във „В. .....“ – София, превишила властта си, като разпоредила на подчинените си служители във „В. к.“ гр. Т. изпълнител-а.ите да нарушат служебните си задължения, като на 2 (два) пъти при оформяне на хотелската компютърна система „Р.“ да вписват по-малък брой външни за Министерство на отбраната гости от реално настанените в помещение и да фактурират по-ниска стойност на нощувките от дължимата по ценоразпис сума, съобразно броя на настанените лица, с цел да причини имотна вреда на Изпълнителна агенция „В. .....“ – София в размер на 62,44 лв. (шестдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки) и от това настъпили немаловажни вредни последици.

3. За периода от неустановена дата през 2016 г. до неустановена дата през 2019 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – „г. с.“ във „В. к.“- гр. Т., в ТО – София, във „В.

.....“ – София, превишила властта си, като разпоредила на подчинените си служители във „В. к.“ - гр. Т. изпълнител-а.ите да нарушат служебните си задължения, като на 3 (три) пъти да не регистрират в хотелската компютърна система „Р.“ реално настанени гости (външни за Министерство на отбраната лица - Д. Х. П. и Г. И. Т., К. М. Х., Н. И. Х., С. М. Д., Ц. М. Д.), да не им издават платежни документи – фактура и фискален бон, с което длъжностното лице да е набавило за себе си имотна облага общо в размер на 2374,50 лв. (две хиляди триста седемдесет и четири лева и петдесет стотинки), с което да е причинила имотна вреда на Изпълнителна агенция „В. .....“ – София и от това настъпили немаловажни вредни последици, като подсъдимата С. Г. Г. е била оправдана изцяло да е извършила престъплението по чл. 282, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Със същата присъда първоинстанционният съд е оставил без уважение и е отхвърлил като недоказан и неоснователен приетия за съвместно 2 разглеждане гражданският иск за сумата от 4170,23 лв. (четири хиляди сто и седемдесет лева и двадесет и три стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, предявен от Изпълнителна агенция „В. .....“. Съдът се е произнесъл и по разноските в размер на 2 035,77 лв. (две хиляди тридесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки), които, на основание чл. 190, ал.1 от НПК, са оставени за сметка на държавата, и се е разпоредил относно веществените доказателства.

В съдебното заседание, проведено на 06.02.2024 г., процесуалният представител на Изпълнителна агенция „В. .....“ - старши юрисконсулт П. С. изразява становище, че всички доказателства по делото са събрани в достатъчен обем и пледира искът да бъде уважен, тъй като е доказан по основание и размер, без да бъдат присъждани лихви.

Защитникът на подсъдимата С. Г. - адв. Ц. А. от САК счита, че постановената присъда е правилна и законосъобразна, и следва да бъде потвърдена и в гражданската част, тъй като няма извършено деяние от подсъдимата и не е доказан размер на претендираните вреди. Намира, че първоинстанционният съд правилно е анализирал доказателствата въз основа на които е стигнал до верни и правилни изводи, като е оправдал подсъдимата да е извършила престъпление по чл. 282, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Моли съда да потвърди присъдата в атакуваната част.

Подсъдимата С. Г., в лична защита, се присъединява към защитника си.

Моли да бъде отхвърлен гражданският иск като неоснователен и недоказан.

Представителят на Военно-апелативна прокуратура взема мотивирано становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е събрал всички възможни доказателства, анализирал ги е поотделно и в съвкупност, и е извел правилен извод. Не намира пропуски в дейността на контролираната инстанция и пледира присъдата в гражданската ѝ част да бъде оставена в сила.

Настоящото въззивно производство пред Военно-апелативния съд е второ по ред.

Въззивната инстанция, като обсъди доводите във въззивната жалба, съображенията на страните в съдебното заседание по делото, прецени събраните в досъдебната и съдебна фаза доказателства и след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице срещу съдебен акт от категорията на визираните в процесуалния закон, в срока по чл. 319 от НПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

В хронологичен ред пред въззивната и касационна инстанции процесуалното развитие на делото е следното:

По постъпила въззивна жалба и протест е инициирано въззивно 3 производство. С Решение № 12/17.05.2023 г., постановено по ВНОХД № 1/2023 г. по описа на Военно-апелативния съд, е потвърдена изцяло атакуваната първоинстанционна присъда. Срещу постановения въззивен съдебен акт не е постъпил протест от прокурор във Военно-апелативна прокуратура.

Производството пред касационната инстанция по делото е било образувано по подадена касационна жалба от Изпълнителна агенция „В. .....“ към Министерство на отбраната, представлявана от И. К. - изпълнителен директор, чрез процесуалния му представител - старши юрискондулт П. С., и допълнение към нея.

С решение на ВКС е отменено Решение №

12/17.05.2023 г. по ВНОХД № 1/2023 г. на ВАпС, в частта, с която е потвърдена Присъда № 4/28.03.2022 г., постановена по НОХД № 202/2020 г. от СВС и делото е върнато за ново разглеждане само в гражданската му част от друг състав на Военно-апелативния съд, от стадия на съдебното заседание.

Върховният касационен съд е констатирал, че първият въззивен съдебен състав не се е произнесъл по обстоятелствата, задължаващи го при приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск да даде отговор на въпроса дали деянието, макар и да не осъществява процесното престъпление, съставлява деликт, и от своя страна не е изложил мотиви относно гражданския иск, включително и такива по конкретните доводи, развити във въззивната жалба, против отхвърлянето му от първоинстанционния съд.

С въззивната жалба, предмет на настоящото производство, срещу атакуваната присъда в гражданската й част, е изразено несъгласие с това, че гражданският иск е оставен без уважение от първоинстанционния съд и отхвърлен като неоснователен и недоказан. Изразяват се доводи, че от събраните в хода на досъдебното и съдебно производство доказателства – разпитите на свидетелите, извършената съдебно-счетоводна експертиза, както и останалите процесуално-следствени действия, доказват виновно извършено деяние и основателност на предявения граждански иск. Твърди се, че причинената на Изпълнителна агенция „В. .....“ щета в размер на 4 170,23 лв. с ДДС е пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление.

Посочва се, че в този смисъл са показанията на свидетелите В. Ч., Р. П., М. В., Н. Е., Ц. Д., Б. К. М. К., както и разпита на вещото лице К. В.. Твърди се, че щетата е причинена пряко на държавния бюджет, което повишавало обществената опасност на престъплението и на настъпилите от него последици.

Атакуваната първоинстанционна присъда по делото на Софийския военен съд в гражданската част е постановена при обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото. Извършената от настоящата инстанция проверка за наличието на наведените във въззивната жалба основания сочат на извод за тяхната неоснователност.

Първостепенният съд е събрал относимите и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, очертан с внесения в 4 съда обвинителен акт, като принципно е спазен процесуалният ред, гарантиращ тяхната годност и възможността на базата на тях да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Обсъдил е в пълнота всички доказателствени източници, като е изложил убедителни съображения кои от тях кредитира и защо, и на кои не дава вяра и по какви причини.

Вярната интерпретация на доказателствата и средствата за тяхното установяване е позволила на основния съд да направи и верни изводи по фактите, които се споделят и от въззивната инстанция.

В случая делото е внесено в съда с обвинителен акт и не е била налице никаква пречка за приемане на граждански иск, предявен от страна на ощетеното юридическо лице. Първостепенният съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон като се е произнесъл по приетия за съвместно разглеждане гражданския иск, предявен от страна Изпълнителна агенция „В.

.....“, като ощетено юридическо лице от престъплението, за което С. Г. е била предадена на съд с обвинителен акт. Не е нарушен и процесуалният ред, по който е сторил това, респ. актът, с който се е произнесъл е законосъобразен, допустим и съобразен със задължителното указание и тълкуване, дадено от Върховния касационен съд в Тълкувателно решение №1/2013 г.

Относно гражданската част на Присъда № 4/28.03.2022 г., постановена по НОХД № 202/2020 г. от Софийски военен съд, предмет на настощото възиивно производство:

В производството пред първоинстанционния съд е депозиран граждански иск, с вх. № 18/07.01.2021 г. по описа на Софийския военен съд (вж. л. 62 – л. 64, т.1 от н.д.) срещу подсъдимата С. Г. Г., с искане да заплати в полза на Изпълнителна агенция „В. .....“ сумата от 4 170.23 лв. с ДДС, представляваща реално причинените вреди, следствие на извършеното от подсъдимата Г. престъпление по чл. 282, ал.1, във вр. чл. 26, ал.1 от НК. Така предявеният граждански иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, която вменява в задължение на всички правни субекти да не нанасят вреда другиму - както морална, така и материална.