Решение № 89 от 18.03.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Ботевград, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А.С.А. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от А.С.А. Административно наказателно дело № 20251810200508 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

В. П. Т. , ЕГН : ********** – законен представител на ЕТ „**** „ ЕИК № **** със седалище и адрес на управление : гр.Ш , ул.“**** „ **** ,е обжалвал в законноустановеният срок ЕФ , серия К , с № ****г., издадено от ОДМВР София , с което за нарушение на чл. 21,ал.1 от ЗДвП ,на основание чл.

189,ал.4,вр.чл.182,ал.2,т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание - "Глоба" в размер на 400 (четиристотин)лева/ 204.52 euro. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на ЕФ и се иска да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява ,не се представлява,не са постъпили допълнителни писмени доказателства.

Въззивната страна – ОДМВР- София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за 1 установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства : ЕФ ,серия К с № **** от ****г.,Протокол с № ***** от проверката на мобилна система за видеоконтрол от дата 19.05.2022г.,Удостоверение за одобрен тип измерване с № 10.02.4835 , снимки,Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система ,Ежедневна форма за отчет ,справка за собственост на МПС,справка АИС -АНД ,Заповед №

*****г.,Заповед № ****г.,както и събраните гласни такива в хода на съдебното следствие, се установява следната фактическа обстановка:

На 05.03.2023г. в 11.04 часа в обл.Софийска , община Правец , АМ-Хемус ,км.56+600 с посока град Варна при ограничение на скоростта от 90 км./ч извън населено място сиг.с ПЗ В26 и отчетен толеранс -3км(%) е бил управляван л.а.модел и марка „ Мерцедес ГЛЕ 350 Д 4МАТИК“ с регистрационен номер ****със скорост 131 км./ч.като нарушението е установено и заснето с АТСС TFR1 –M 508 ,насочено към град София.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от гласни и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло. В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които следва да бъдат обсъждани.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваният ЕФ/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП (видно от отразеното в самия фиш, а и от посоченото в разписката в ЕФ), фишът е връчен лично на 29.08.2025 г., а жалбата срещу него е депозирана на 10.09.2025 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На 05.03.2023 г. в 11:04 часа в обл.София,общ.Ботевград, обл.София , община Правец , АМ-Хемус , км.56+600 , в посока от на движение към град 2

Варна, техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M 508” ,насочено към град София и разположена на пътния участък, засякла и заснела, движещ се в указаната посока със скорост от 131 км/ч. лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 Д 4МАТИК” с рег. № ****. На това място от пътя имало въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 90 км/час.

Въпросното нарушение било записано от мобилната система за видеоконтрол.

По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР, които от записания файл установили, че заснетият автомобил „Мерцедес ГЛЕ Д 4МАТИК” с рег.

№ **** е собственост на жалбоподателят ЕТ“ АСМП –ИП д-р В. П.“, както и че скоростта следва да се счита на 131 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № **** на ОДМВР- София, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл.189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2,т.5 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева/ 204.52 euro.

Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта - "ТFR1-М 550" , към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване с № ****.

По делото липсват данни, а и не се твърди, на основание чл. 189, ал. 5, изр.

2-ро от ЗДвП жалбоподателя да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В конкретния случай правилно е бил издаден ЕФ, който съдържа всички необходими реквизити. Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които 3 изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническосредство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. В § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието "автоматизирани технически средства и системи". Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Както вече беше посочено - след измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл.

21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. Доколкото за нарушението по чл. 189, ал.

4, вр. с чл. 182, ал.2,т.5 ЗДвП не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки – то правилно в случая е бил издаден електронен фиш, а не наказателно постановление. В този смисъл е и практика на касационната инстанция – 4 например Решение № 613/10.04.2017 г. по к. н. а. х. д. № 110/2017 г. на АДмСБургас.

На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Следва да се има предвид, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Представен е и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата във връзка с използване на Автоматизирано техническо средство или система, който е коректно попълнен.Трайна е практиката на касационната инстанция , че Протоколът по чл.10 от

Наредба

№

8121з-532/12.05.2015г.може да изпълни удостоверителните си функции дори и без в него да са посочени номерата на първото и последното статично изображение , стига надлежно да са попълнени останалите съществени реквизити.От съществено значение е дали датата и часът на снимката съвпадат с дата и час на осъщественият видеоконтрол, което съвпада с Протокол по чл.10.

5

На следващо място в Протокола следва да се удостовери режимът на измерване с попълване от страна на служителя в нарочното поле на „С „ в случаите на стационарен режим и на „Д „ когато измерването е извършено във време на движение.Видно от самият протокол , в полрето , в което следва да се отрази при какъв режим на измерване работи АТСС е отразено , че същото работи при режим на измерван еС – стационарен.Отбелязването в протокола на буква „ Д „ касае посоката за задействане при възможни варианти О – отдалечаващ , П – приближамащ , Д – двете посоки , а не режимът на измерване.В тази връзка липсва каквото и да е основание да се счете , че заснемането е съществено при режим на измерване „ в движение „ (при което процедурата за нарушителя би била чрез издаване на АУАН и НП) като аргумент за това не може да бъде и вписването в полето на начало и край на участъка , които съвпадат с мястото , където е било позиционирано техническото средство , осъществуващо измерването , както вече се посочи , при режим на измерване „ С „ – стационарен , което е и удостоверено.

Предвид гореизложеното съдът счита, че ЕФ следва да бъде потвърден .

С оглед решението за потвърждение на ЕФ и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН , съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.