Решение № 3482 от 22.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3482 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20251100511737 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 16.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 33909/ 2025 г. на Софийски районен съд, ГО, 180 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от Е. И.

М. /ЕГН **********/ срещу „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ ЕАД /ЕИК 121856059/ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 28/ 11.04.2025 г., с която трудовото право-отношение между страните е прекратено на основание чл.328, ал.2 КТ, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност: Началник управление „Предотвратяване изпирането на пари и измами“, и за заплащане на сумата 45 697.01 лв.- обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 11.04.2025 г.- 11.10.2025 г. На основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 и ал.4 ГПК ищцата Е. И. М. е осъдена да заплати на ответника „Българска банка за развитие“ ЕАД сумата 100 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от Е. И. М. /ищца по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване на предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.1, т.3 вр. чл.225 КТ, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Българска банка за развитие“ ЕАД- гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, 1 становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият въззивен съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от Е. М. искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.1, т.3 вр. чл.225 КТ като неоснователничл.272 ГПК.

За да е законно уволнението по чл.328, ал.2 КТ, е необходимо: 1/ да е сключен договор за управление на предприятието, респ. дружеството, без оглед формата на собственост на капитала на дружеството /държавна, частна, смесена/; 2/ правото за прекратяване на трудовото правоотношение да е упражнено в 9- месечен срок; и 3/ заеманата от уволнения служител длъжност да е ръководна по смисъла на & 1, т.3 от ДР на КТ /в този смисъл смисъл Решение № 481 от 13.12.2011 г. по гр.д.№ 168/ 2011 г. на ВКС, ГК, IV ГО; Решение № 351 от 31.10.2013 г. по гр.д.№ 2188/ 2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО; Решение № 249 от 4.07.2013 г. по гр.д.№ 1358/ 2012 г. на ВКС, ГК, IV ГО;

Решение № 215 от 3.07.2014 г. по гр.д.№ 7007/ 2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО; Решение № 92 от 28.04.2017 г. по гр.д.№ 3478/ 2016 г. на ВКС, ГК, IV ГО; Решение № 259 от 20.12.2017 г. по гр.д.№ 1235/ 2017 г. на ВКС, ГК, ІV ГО/.

Не е спорно по делото, а се и установява от събраните писмени доказателства, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен на 23.07.2018 г. трудов договор и допълнителни споразумения към него, по които ищцата Е. М. първоначално заемала длъжността „главен експертдлъжностно лице по защита на данните“ в отдел „Класифицирана информация“ на ответника „Българска банка за развитие“ ЕАД /“ББР“ ЕАД/, а считано от 15.09.2023 г.длъжността Началник управление „Предотвратяване изпирането на пари и измами“ /Допълнително споразумение от 15.09.2023 г./. Това правоотношение било прекратено едностранно от работодателя- ответник с издадена на 11.04.2025 г. уволнителна заповед, връчена на М. на същата дата- 11.04.2025 г., на основание чл.328, ал.2 КТпоради сключването на договор за възлагане на управление на 4.11.2024 г.

Доказано по делото е релевантното за законността на уволнението обстоятелство, че на 4.11.2024 г. единият от издателите на процесната уволнителна заповед- Изпълнителният директор И.М. е сключил договор за управление на ответната банка. С решение на УС на „Българска банка за развитие“ ЕАД /“ББР“ ЕАД/ от 11.02.2025 г., одобрено с решение на НС от 11.02.2025 г., е прието разпределение на ресорите между членовете на УС и утвърдена нова организационна структура, според която Управление „Предотвратяване изпирането на пари и измами“ е включено в ресора на И.А.М.. Това разпределение на ресорите е запазено и при новата организационна структура на банката, утвърдена с решение на УС от 18.03.2025 г., одобрено с решение на НС от 20.03.2025 г. С решение на УС на „ББР“ ЕАД от 11.03.2025 г., одобрено с решение на НС от 11.03.2025 г., И.М. е определен за ръководител на организационната единица по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация. Бизнес- програмата на банката за 2025 г. е изготвена от 2 председателя на УС и Изпълнителен директор И.М. и одобрена с решение на УС на „ББР“ ЕАД, одобрено с решение на НС. Установено е въз основа на събраните в процеса доказателства и наличието на обвързващи управлението и дейността на изпълнителния директор на ответната банка бизнес- програма и бизнес- задачи.

Налага се извод, при събраните по делото доказателства, че в случая е налице сключен договор, с който управлението на ответното дружество /предприятието/ е предадено на управител, който се е задължил срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански резултат, поради което и тази материално- правна предпоставка за прилагане на уволнителното основание по чл.328, ал.2 КТ е безспорно установена по делото. Правото да бъде уволнена ищцата- като служител от ръководството на предприятието, е упражнено в предвидения в закона 9месечен срок, поради което тази предпоставка за законното на уволнението е също налице.

Вследствие възложените на издателя на заповедта управленски функции и породените от облигационното правоотношение- договор за управление, правомощия, на същия съобразно нормата на чл.328, ал.2 КТ е предоставена възможност да подбере управленски екип /ново ръководство/ с оглед постигането на определен стопански резултат за дружеството. Правото на управителя по чл.328, ал.2 КТ да избере екип, като прекрати трудовите правоотношения със заварени служители на ръководни длъжности, произтича от мандатния характер на договора с оглед целите, които са му възложени. Правилото на чл.328, ал.2 КТ дава възможност на сключилия договора за управление да прецени доколко работещите в ръководството на предприятието /дружеството/ към момента на сключването на договора са подходящи за осъществяване на програмата, заложена в договора за управление /Решение № 152 от 15.06.2016 г. по гр.д.№ 1104/ 2016 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО/.

Право да приложи специфичното по цел уволнително основание по чл.328, ал.2 КТ има управителят, с когото е сключен договор за възлагане на управление, и е достатъчно да се установи, че има сключен договор, с който се предава управлението на предприятието на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански резултат /в този смисъл: Решение № 351 от 31.10.2013 г. по гр. д. № 2188/ 2013 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 230 от 8.06.2015 г. по гр. д. № 346/ 2015 г. на ВКС, ІV ГО;

Решение № 718/ 21.12.2010 г. по гр.д.№ 67/ 2010 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 249/ 4.07.2013 г. по гр.д.№ 1358/ 2012 г. на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/. Договорът за управление следва да съдържа бизнес- задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието /дружеството/ трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес- задачата управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора.

Освен това възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. Бизнес- задачата може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях /в този смисъл Решение № 249 от 4.07.2013 г. по гр.д. № 1358/ 2012 г. на ВКС, ГК, IV ГО/.

Установяването на законосъобразността на уволнението е в доказателствената тежест на работодателя- ответник, който следва при условията на пълно доказване да установи в процеса и че изпълняваната от ищцата длъжност: „Началник управление „Предотвратяване изпирането на пари и измами““, е била включена в ръководството 3 на предприятието по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ, вследствие на което законосъобразно е приложил уволнителното основание по чл.328, ал.2 КТ. В случая, предвид ангажираните от ответника релевантни доказателства, доказано по делото се явява наличието на тази предвидена в цитираната норма материално- правна предпоставка за законосъобразност на уволнението.

Според дадената в § 1, т.3 от ДР на КТ легална дефиниция, „ръководство на предприятието" е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление /стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни/. За да бъде едно лице служител от ръководството на предприятието, достатъчно е да му бъде възложен само един етап или фаза от трудовия процес /Решение № 78/ 1995 г. на ВКС; Решение по гр.д.№ 3738/ 2008 г. на ВКС, ІІІ ГО/, да носи отговорност за координирането и контрола върху работата в поверените му звена и от него да зависи постигането на определени цели /Решение № 452/ 2000 г. на ВКС/. Понятието „ръководна длъжност" е изяснено в константната практика на ВКС /Решение № 442 от 8.06.2010 г. по гр. дело № 1621/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 111/ 12.03.2012 г. по гр.д. № 726/ 2011 г. на ВКС, ГК, IV ГО; Решение № 388/ 06.12.2012 г. по гр.д.№ 582/ 2012 г. на ВКС, ГК, III ГО; Решение № 15 от 2.02.2017 г. по гр.д.№ 2303/ 2016 г. на ВКС, ГК, I V ГО, и др./, в която е прието, че в ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес, а също и че характерът на длъжността като ръководна се определя не от нейното наименование, а от съдържанието на трудовите функции, включени в длъжностната й характеристика. Касае се следователно за специфичен кръг от служители, от които пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, респ. успехът на управлението, с оглед постигането на съответните цели по предмета на дейност на работодателя- такива, които имат правомощия да възлагат задачи на подчинени, да контролират тяхното изпълнение, да вземат самостоятелни решения и т.н. За преценката дали дадена длъжност е "ръководна" са от значение нейното място в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в нея трудови функции. Само по себе си обстоятелството, че длъжността носи наименованието ръководител не обосновава извод, че служителят има ръководни /управленски функции/ и съответно, че има качеството на служител от ръководството на предприятието /в този смисъл Решение № 442 от 8.06.2010 г. по гр.д.№ 1621/ 2009 г. на ВКС, ГК, III ГО; Решение № 111 от 12.03.2012 г. по гр.д.№ 726/ 2011 г. на ВКС, ГК, IV Г О ; Решение № 388 от 6.12.2012 г. по гр.д.№ 582/ 2012 г. на ВКС, ГК, III ГО, и Решение № 15 от 2.02.2017 г. по гр.д.№ 2303/ 2016 г. на ВКС, ГК, IV ГО/.