Решение № 185 от 02.11.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Ямбол, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Д. Митрушева

Атанасова при участието на секретаря Г.Б.М. като разгледа докладваното от Светлана Д. Митрушева Атанасова Административно наказателно дело № 20232330200456 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по жалба на „Екопласт файбър“ ЕАД гр.София против Наказателно постановление № 28-2200120/17.02.2023г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда „ Ямбол, с което на осн. чл. 78 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3500лв. за нарушение на чл. 15 ал.1 от същия закон. В жалбата се излагат съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на наказателното постановление. Иска се отмяната му. Алтернативно, при неприемане на горното становище, се иска изменение на наказателното постановление с намаляване на наложената санкция до минималния, предвиден в закона размер. Иска се присъждане на направените по делото разноски

В съдебно заседание дружеството –жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Счита същата за основателна и доказана и моли за уважаването й от страна на съда. Отказва се от направеното с жалбата искане за присъждане на разноски и изрично заявява, че в случай на уважаване на жалбата не желае присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – Директор Дирекция „Инспекция по труда „ чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита атакуваното с нея наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното заседание доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 27.09.2022г във връзка са настъпила трудова злополука с лицето Р.Р. – *** ***, служители на Дирекция „Инспекция по труда „ Ямбол, сред които св. Н. и св. Х. извършили проверка в Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса, находящ се в местността „Чатал могила“ в гр. Ямбол, собственост на дружеството жалбоподател. По време на проверката било установено, че в района на предприятието освен починалия *** ***н се намират още седем лица – *** ***, а други пет, сред които Д.К.и били включени в производствения график и следвало да се явят втора смяна. К. бил инструктиран в „Екопласт файбър“ ЕАД на 11.07.22 за длъжността „машинен оператор“.

Било установено, че между „Екопласт файбър“ ЕАД и „Болан България“ ЕООД е налице сключен на 15.07.22г договор за услуги, по силата на който 30 работници на „Болан България“ ЕООД са изпратени на обучение в „Екопласт файбър“ ЕАД , в това число и Д.К.и. По отношение на К. било издадено „Единно разрешение за пребиваване и работа“ на 5.08.22г валидно до 10.05.25г за работодателя „Болан България“ ЕООД на длъжност „пълнач на възглавници“.

От показанията на св. Ш.К. и св. К.Д. се установява, че по време на обучението си в завода непалските граждани са се запознавали с целия производствен процес, а не за конкретна позиция. Включването им в производствения график не е било свързано с престиране на трудова функция от тяхна страна, а единствено и само във връзка със самото обучение, тъй като в различните части на предприятието е бил установен и различен режим на работа, а именно непрекъснат, работен цикъл, двусменен режим, а така също позици, за които не се прилага сменен режим на работа.

На 22.12.2022г св.Х. съставила на „Екопласт файбър“ ЕАД АУАН № 28-2200124 за нарушение на чл. 15 ал.1 ЗТМТМ, затова, че в качеството му на местен работодател по смисъла на §1т.11 от ДР на ЗТМТМ е допуснал до пазара на труда на 27.09.22г. лицето Д.К.и- *** ***н на длъжност „обслужващ работник, промишлено производство“ в „Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса“, находящ се в гр.Ямбол, местността „Чатал могила“ без съответното разрешение за работа – „Единно разрешение за пребиваване и работа“, което се издава от Министерството на вътрешните работи.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № 28-2200120/17.02.2023г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда „ Ямбол, с което на осн. чл. 78 ал.1 от ЗТМТМ на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3500лв. за нарушение на чл. 15 ал.1 от същия закон.

Наказателното постановление било връчено на упълномощен представител на санкционираното лице на 12.04.23г.

2

Видно от приложената по делото справка от ТД НАП София към 27.09.22г. Д.К.и е в трудово правоотношение единствено с „Болан България“ ЕООД .

От представените от ОД МВР Ямбол документи се установява, че към заявление вх.

№ 326000-8126/26.09.22 е приложен трудов договор от 15.09.22г, със страни „Екопласт файбър“ ЕАД и Д.К.и за длъжността „обслужващ работник промишлено предприятие“ във Фабрика за полиестерни влакна гр. Ямбол. В чл.10 ал.2 от договора е посочено, че същият влиза в сила след издаване на документа за пребиваване на чужденеца на територията на Република България. В същия абзац не е попълнена конкретна дата на която работникът ще започне да изпълнява трудовите си задължения.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като основателна, поради следните съображения:

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установи по безспорен и категоричен начин извършването от страна на дружеството жалбоподател на вмененото му административно нарушение.

Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 15 ал.1 от ЗТМТМ достъп до пазара на труда с Единно разрешение за пребиваване и работа се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

В производството пред районния съд административнонаказващият орган не ангажира каквито и да било доказателства, установяващи, че към посочената в акта и наказателното постановление дата Д.К.и е престирал труд срещу заплащане в полза на „Екопласт файбър“ ЕАД без да е налице издадено единно разрешение за пребиваване и работа от страна на Министерство на вътрешните работи.

От приложените писмени доказателства се установява, че към 27.09.22г. К. е бил в трудово правоотношение единствено и само с „Болан България“ ЕООД. Сключеният между „Екопласт файбър“ ЕАД и К. трудов договор от 15.09.22г не е влязъл в сила , доколкото според чл. 10 ал.2 от същият е бил под отлагателно условие - издаване на документ за пребиваване на чужденеца на територията на Република България, което към 27.09.22г не се е осъществило. От разпитаните по делото свидетели не се установява наличието на някой от елементите по трудовото правоотношение , а именно работно време, работно място, трудова функция, дължимо възнаграждение. От показанията на св. Д. и св. К. се установява, чу по време на обучението си в „Екопласт файбър“ ЕАД на непалските граждани в това число и на К. не е била възлагана конкретна трудова функция на конкретно работно място, а са се запознавали с цялостния процес на производство на влакна и са преминали през различни позиции в завода. В показанията си св. Х. и Н. сочат,че по време на проверката не са установили полагането на труд от страна на К. на конкретна длъжност, а единствено от 3 това, че му е бил проведен инструктаж и е бил вписан в инструктажната книга и , че фигурира в производствения график за м. септември са приели, че същият полага труд по трудово правоотношение. Горното допускане се опровергава от показанията на св. Д. и св.

К. видно от които по време на обучението си непалските граждани са получавали трудово възнаграждение от работодателя си „Болан България“ ЕООД .Такова не им е било изплащано от „Екопласт файбър“ ЕАД, а са се намирали на територията на завода за полиестерни влакна и са били включени в производствения график на същия единствено и само във връзка с обучението, което им е било провеждано. Също във връзка с провежданото обучение и с оглед личната им безопасност им е бил проведен първоначален и ежедневни инструктажи. В подкрепа на показанията на посочените свидетели е и приложения към административнонаказателната преписка договор между „Болан България“ ЕАД и „Екопласт файбър“ ЕАД договор за услуги от 15.07.22г. Неоснователно е и позоваването на св. Н. и св. Х. на информацията която са получили в деня на проверката от разговора си с непалския гражданин св. К.. Безспорно се установи, че по време на проверката разговорът се е водил на английски език, без участието на преводач. За такъв е бил използван служител на „Екопласт файбър“ ЕАД който по принцип е отговарял за непалските граждани. Установи се също, че самият св. К. владее английски език единствено говоримо и то не особено добре, като езикът е научил доколкото му е бил необходим по време на предходната му работа в Дубай. При това положение се поставя под съмнение доколко добре К. е разбирал въпросите на проверяващите лица, поради което и дадения от последния отговори не биха могли да се ползват като категорично доказателство за твърдените факти.

Предвид изложеното съдът счита, че липсват данни за съществуване на трудово правоотношение между Д.К.и и „Екопласт файбър“ ЕАД поради което и дружествотожалбоподател няма качеството на „Местен работодател“ по смисъла на §1 т.11 ДР ЗТМТМ и не може да бъде субект на нарушение по чл. 15 ал.1 ЗТМТМ.

К. се е намирал на територията на завода за полиестерни влакна на „Екопласт файбър“ ЕАД в качеството си на обучаемо лице, а дейността по обучение не е сред лимитативно изброените в чл. 5 ал.1 ЗТМТМ , за които се изисква издаването на единно разрешение за пребиваване и работа. Като обучавано лице К. е запазил трудовото си правоотношение с изпращащото предприятие „Болан България“ ЕООД за който работодател е имал издадено ЕРПР. Поради това изводът на административнонаказващият орган, че „Екопласт файбър“ ЕАД е допуснал Д.К.и до пазара на труда без да е налице издадено ЕРПР е неоснователен и наложената в тази насока санкция на жалбоподателя се явява незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 28-2200120/17.02.2023г. на Директор 4

Дирекция „Инспекция по труда „ Ямбол, с което на „Екопласт файбър“ ЕАД , на осн. чл. 78 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложена имуществена санкция в размер на 3500лв. за нарушение на чл. 15 ал.1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

5