Решение № 280 от 14.10.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Плевен, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20214400500447 по описа за 2021 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 260 249/26.03.2020г. по гр.д. № 1153/2020г. на ПлРС съдът е отхвърлил предявения от Д.Д.И., ЕГН ********** от гр.Плевен, ул.

*** № ***, ет.3, ап.10, против „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.З., бул. *** № ***, вх. А, ет.3, ап.9, представлявано от Д.П.Д., иск с правно основание чл.55 ал.1, предл.3 от ЗЗД, за връщане на сумата от 1 800 лв. – платена на отпаднало основание – развален договор за доставка на мека мебел от естествена кожа, внос от САЩ, като НЕДОКАЗАН.

Осъдил на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д.Д.И., ЕГН ********** от гр.Плевен, ул.*** № ***, ет.3, ап.10, ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.З., бул. *** № ***, вх. А, ет. 3 ап. 9, представлявано от Д.П.Д., сумата от 400лв., представляваща направени разноски по делото.

1

Недоволна от решението е останала Д.Д.И. от гр.Плевен, ЕГН ********** чрез адв.Е. П. от ПлАК, която го обжалва в законния срок като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че на 04.08.2016 година е превела по банковата сметка на „***"ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление БЪЛГАРИЯ област С.З., община С.З. гр. С.З. 6000 бул.*** № ***, вх. А, ет. 3, ап. 9 сумата в размер на 1800 лева за доставка на мека мебел от естествена кожа внос от САЩ. Договореният срок на доставка е бил до края на месец май 2017 година.

В последствие й е поискана нова допълнителна сума в размер на 800 лева, която тя отказва да даде, като се уговоря, че ще даде допълнително пари при доставка на мебелите и след като ги види. Срокът изтекъл, но стоката не била доставена, при което тя се отказала от сделката и поискала да й бъдат върнати парите.

Твърди, че от показанията на свидетеля Й. се установява, че са гледали в Интернет мебели, виждал е снимките на конкретната мека мебел, че страна по Договора е ответното дружество, а не неговият Управител в качеството му на физическо лице. Въпреки, че Договорът за доставка е формален и писмената форма не е форма за неговото сключване, за доказването му са посочили факти и обстоятелства от действителността, които недвусмислено сочат наличие на сключен такъв. Навежда доводи, че в случая представеното доказателство за превод по сметката на ответното Дружество - първоначално плащане на ищцата по такъв Договор, разглеждано само по себе си, не води до друг извод освен за наличие на Договор.

Това, че между ищцата от една страна и Управителя на Дружеството и съпругата му е имало и други финансови отношения е несъотносимо към настоящия спор. Свидетелските показания на св.Й., съжител на ищцата са конкретни и ясни, а това че не знае абсолютно точни подробности относно плащането не може да опровергае самото плащане за което е представен надлежен банков документ за извършено плащане в полза на Дружеството, а не по сметка на физическото лице.

Излага съображения, че от събраните по делото доказателства е налице твърдяното неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищцата чрез получаване на сума по сключен и развален Договор за доставка.

С молба от 05.07.2021г. уточнява, че ПлРС е квалифицирал иска по чл.55 ал.1, предл.3 ЗЗД – искане за връщане на сумата на отпаднало основание, която правна квалификация страните са приели и поради това моли ОС Плевен да приеме, че е предявила искане за връщане на сумата от 1 800лв. на отпаднало основание поради разваляне на Договор за доставка.

Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, и да постанови ново, с което да осъди „***"ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление БЪЛГАРИЯ област С.З., община С.З. гр.С.З. 6000 бул.*** No ***, вх. А, ет. 3, ап. 9 да й заплати сумата в размер на 1 800 лева, получена на отпаднало основание, описано в обстоятелствената част на исковата молба, както и да й бъдат присъдени направените по делото 2 разноски за двете инстанции.

Ответникът по въззивната жалба и ответник по делото пред ПлРС „***”ЕООД гр.С.З., ЕИК ***, които чрез адв.Р. М. от СтАК изразяват становище, че жалбата е неоснователна, а решението да се потвърди, като им се присъдят разноски за тази инстанция.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателката, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че предметът на доказване по делото е наличието на неоснователно обогатяване от страна на ЕООД за сметка на ищцата, произтичащо от въведените в исковата молба фактически твърдения за сключване на Договор за доставка и неговото прекратяване. Намерил, че твърденията за сключен Договор за закупуване на мека мебел от естествена кожа, внос от САЩ, между ищцата и ответника, се явяват недоказани като основни елементи на Договора. По делото не са доказани нито дата на сключване на такъв договор, нито срок за неговото изпълнение, не е доказан предмета на Договора, доколкото св.Й. посочва, че примерно са гледали в Интернет мебели, показвали са му изображения, но това обстоятелство приел, че не води до извод, че е бил сключен Договор за доставка на конкретна индивидуализирана мека мебел. Намерил, че не са установени кои са страните по твърдения Договор – дали е ответното Дружество или неговият управител в качеството му на физическо лице, доколкото както твърденията на ищцата при отговори на въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, така и показанията на свидетеля, са, че разглеждането на меки мебели по изображения са били с физическото лице Д.Д., той е обсъждал по време на тяхна обща почивка обзавеждането на негов апартамент и такъв на ищцата и свидетеля. Счел за недоказан въпросът на коя дата и с какво действие от страна на ищцата е бил развален Договора, ако такъв е бил сключен. Приел също така, че в случая представеното доказателство, за което се твърди, че е първоначално плащане на ищцата по такъв Договор, дори и 3 разглеждано само по себе си, не съдържа информация за наличие на Договор.

При превода на сумата от 1 800лв. на 04.08.2016г., ищцата е посочила единствено основание „захранване“, което не предполага, че сумата е преведена по повод сключен Договор. Обстоятелството, че между ищцата от една страна и Управителя на дружеството, съпругата му и самото Дружество, е имало и други финансови отношения – вносните бележки за внасяне на суми за периода 2016г. – 2018г., посочването на основание от самата ищца при последващи преводи – вноска по разписка от 23.07.2018г., отново захранване, намерил че допълнително разколебава вероятен извод на съда за съществуване на договорни отношения между страните в процеса за закупуване на мека мебел, и тяхното разваляне. Не кредитирал с доверие свидетелските показания на св.Й. - съжител на ищцата, защото той изрично посочил, че не знае някой на някого от страните да е давал пари, а само са си разменяли подаръци, докато приетите вносни бележки след 2018г. сочат наличие на разписка /явно различна от представената неподписана такава/, по която системно е било заплащано от ищцата на представителя на ответното ЕООД.

Тези мотиви се споделят от въззивната инстанция и при условията на чл.272 ГПК съдът препраща към същите при обосноваване на настоящото решение.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното решението е валидно и допустимо.

Оплакванията са неоснователни. При съобразяване на вносната бележка за сумата от 1 800лв. в полза на ответното ЕООД от 04.08.2016г. – л.4 от делото и вписаното основание за внасяне – захранване, както и да се преценяват показанията на св.Й. – съжител на ищцата, няма как да се приеме тезата на ищцата че сумата е дадена в изпълнение на Договор за доставка на мека мебел от САЩ между нея и ЕООД, какъвто не е представен в писмена 4 форма по делото.

Като е приел, че искът с правно основание чл.55 ал.1, предл.3 ЗЗД е неоснователен за връщане на исковата сума в размер на 1 800лв. – платена на отпаднало основание, и е отхвърлил същия, първостепенният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди поради съвпадане на изводите с тези на въззивната инстанция.

Предвид изхода на спора на ответника по жалбата се дължат разноски за настоящата инстанция, каквито се претендират в размер на 400лв. и въззивницата следва да бъде осъдена да заплати същите.

Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1 във вр. с чл.272 ГПК Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 249/26.03.2020г., постановено по гр.д.

№ 1153/2020г. на Районен съд гр.Плевен – пети граждански състав, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 ГПК Д.Д.И., ЕГН ********** от гр.Плевен, ул.*** № ***, ет.3, ап.10, ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.З., бул. *** № ***, вх. А, ет. 3 ап. 9, представлявано от Д.П.Д. сумата от 400лв., представляваща направени разноски по делото за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5