Решение № 69 от 24.09.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Пловдив, 23.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Васил Ст. Гатов

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Атанас Георгиев Янков (АП-Пловдив) като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600376 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.

Образувано е по протест на ОП-Пазарджик, по въззивна жалба на адв. К.К.., защитник на подсъдимия С.Ж., и по въззивна жалба на адв. Р.П., повереник на частните обвинители К. Н. Г., Г.И.Г.. и Н.И.Г.., срещу присъдата № 260008/17.03.2021 г. по н.о.х.д. № 603/20 г. по описа на ПзОС, с която на основание чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК на подс. Ж. е наложено наказание две години и осем месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.

343, ал. 1, б. “в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК. Постановен е оправдателен диспозитив по обвинението за нарушения по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. На основание чл. 66, ал.1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години и шест месеца. Съдът се е произнесъл и за веществените доказателства, и относно разноските.

В протеста, който е депозиран в срок, се твърди явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода, изразена в негова прекомерна снизходителност. Сочат се обстоятелства, чийто отегчаващ потенциал е игнориран или подценен. Възразява се и по отношение решението за условно осъждане. Отправеното искане е срокът на наказанието 1 лишаване от свобода да бъде увеличен и да бъде постановено ефективното му изтърпяване.

Мимоходом се твърди неправилност на оправдаването по обвинението за нарушения по чл.

20, ал. 2 ЗДвП, без да се формулира изрична претенция за отмяна на присъдата в тази нейна част.

В жалбата на частното обвинение, която също не е просрочена, се атакува преценката на решаващата инстанция за нарушените разпоредби от ЗДвП, като се настоява за осъждане и за инкриминираните нарушения по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. На следващо място се твърди неоправдана снизходителност и на определеното наказание лишаване от свобода, и на определеното наказание лишаване от права. Обръща се внимание на отегчаващите обстоятелства, които според отстояваната позиция завишавали степента на обществена опасност на деянието и дееца. Мотивира се виждане, че подходящото наказание лишаване от свобода е със срок от шест години, а подходящото наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК – със срок над три години и половина. Изразява се и становище за основателност на протеста и за неоснователност на жалбата на защитата.

В жалбата на защитата, която е своевременно предявена, се критикува виждането на първоинстанционния съд за оптималната кумулативна санкция. Изложено е неконкретизираното съждение, че изводите относно индивидуализацията на наказанието не били обосновани, а нормите на Глава пета от НК били нарушени. Формулираното искане е за изменение на атакувания съдебен акт чрез намаляване срока на наказанието лишаване от свобода, срока на наказанието лишаване от права и на срока за изпитание по чл. 66 НК.

При пренията представителят на АП-Пловдив потвърди обоснованото в протеста недоволство от постановеното условно осъждане, като изложи и допълнителни съображения в подкрепа на искането за неговата отмяна. Не поддържа искането за увеличаване срока на наказанието лишаване от свобода. Зае позиция за коректност и на оправдателните части на присъдата.

Частните обвинители не участваха в пренията. Техният повереник адв. П. предостави на въззивната инстанция да прецени правилността на оправдателните диспозитиви. Счита обаче, че несъобразяването на пътния знак за последователни опасни завои, на планинския релеф и на засиления трафик от страна на подсъдимия при всяко положение следва да повлияе на размерите на наказанията. Повтаря изразеното във въззивната жалба становище за несправедливо занижаване на кумулативната санкция и за неправилно приложение на нормата на чл. 66 НК.

Защитникът на подсъдимия адв. К. потвърди и аргументира възражението срещу санкционирането. Счита, че проверяваната инстанция не била права да приеме някои от установените по делото обстоятелства като отегчаващи и критикува преценката й за силата и влиянието на смекчаващите обстоятелства. Противопостави конкретни аргументи срещу протеста и въззивната жалба и повтори искането за намаляване срока на основното и 2 допълнителното наказания, а също на изпитателния срок.

Подсъдимият Ж. подкрепи изложената от защитника си позиция. Изрази съжаление за случилото се, а в последната си дума настоя за условно осъждане.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт, служебно и във връзка с направените оплаквания, и обсъди доводите и съображенията на страните, намери, че и протестът и въззивните жалби са частично основателни, а жалбата на защитата е изцяло неоснователна.

*

Първоинстанционното съдебно производство е проведено по диференцираната процедура на глава 27-та НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

Направен е законосъобразният извод, че събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени материали (изброени в мотивите на присъдата), както и няколкото експертизи, подкрепят изложената в обвинителния акт фактическа обстановка:

Подсъдимият С.И.Ж.. е роден на 06.03.1966 г. в гр. К. и живее в същи град. Той е българин, български гражданин. Женен е. Не е осъждан. Има средно специално образование.

Считано от 1994 г. има правоспособност за управление на МПС за категории „А“, „АМ“ и „В“. За периода от 1997 г. до 2017 г. е допуснал 22 нарушения на правилата за движение, предимно свързани с режима на скоростта, за които е бил санкциониран с наказателни постановления. За идентични нарушения е глобяван и въз основа на фишове през 2009г., 2010г., 2012г., 2013г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019 г. (вж. справката за нарушител на РУП-П. на л. 134 и сл. от ДП).

През 2019 г. подс. Ж. бил изпълнителен директор на „С.м.“ АД гр. К., обл.С.З. и във връзка с работата пътувал често.

На 16.12.2019 г. управлява л лек автомобил „С. *“ с peг. № **, собственост на споменатото дружество, по Републикански път **, в посока от гр. П. към гр. С..

По същото време в обратна посока, от гр. С. към гр. П., управлявайки лек автомобил „Р.“ с peг. *, се движил пострадалият И.Г.Г...

Около 14.35 часа подс. Ж. извършил рисковано изпреварване, при което навлязъл в лентата за насрещно движение. По тази лента се движел с л.а. „М.“ с peг. №** св. Й.М.. За да избегне неминуемия челен удар, св. М. се изнесъл вдясно, като напуснал пътното платно и навлязъл н а банкета. Вследствие на това автомобилът м у се завъртял. Възмутен от 3 шофирането на подсъдимия, св. М. тръгнал след „С.“а с цел да го последва и при възможност да види регистрационния му номер, за да подаде сигнал.

Подсъдимият Ж. продължил да се движи към гр.С. с висока скорост, като по пътя настигнал и изпреварил свидетеля Д.К.. Свидетелите К. и М. възприели как „С. силно се разтриса, преминавайки през пресичащия пътя железопътен прелез. Сетне го загубили от поглед.

Зад волана на „С.а“а подсъдимият продължил към гр. С.. Около 15.00 часа преминал покрай пътен знак „А4“, указващ последователни опасни завои, първият от които наляво, и пътен знак „В26“, въвеждащ забрана за движение със скорост, по-висока от 60 км/ч.

Игнорирал забраната, като не намалил поддържаната скорлост от около 127 км./ч. След първия ляв завой осъзнал, че следва десен завой и че скоростта му е твърде висока за преодоляването му. И предприел аварийно спиране. Не успял да удържи превозното средство в своята лента и навлязъл в лентата за насрещно движение.

В този момент по тази лента в обратна посока се движел лек автомобил „Р.М.” с peг. № ***, управляван от пострадалия И. Г.. Между двата автомобила настъпил неизбежен челен удар, който ги завъртял. След като се разделили, „Р.“ било изхвърлено вдясно извън пътя, по посока на собственото му движение, а „С. спрял, като застанал косо на пътното платно, с предната си част извън пътя, а със задните гуми върху пътното платно.

По повод възникналото ПТП на място бил изпратен автопатрул в състав свидетеля И.

В., служител в РУ П. и колегата му Л.К.. Двамата установили, че водачът на „С.“ лежи на земята до задна дясна врата на автомобила, а водачът на „Р.“ е починал в автомобила си.

На място подсъдимият бил тестван за алкохол с техническо средство, което отчело отрицателен резултат. След теста бил откаран от екип на Спешна помощ за лечение в М. “У.

ООД гр. П..

Пристигнала и дежурна оперативно-следствена група, която извършила оглед на местопроизшествието и съставила съответния протокол с фото-албум.

От заключението на изготвената и приета по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че на пострадалия Г. са причинени тежка, съчетана черепно-мозъчна, гръдна, коремна и опорно-двигателна травма, която е включвала челно-теменен субарахноидален кръвоизлив; тежък мозъчен оток с малко-мозъчно вклиняване; разкъсване на аортата, черния дроб и слезката; контузия на белите дробове; счупване на гръдната кост; счупване на левите ребра от 4 до 10 по средна аксиларна линия, на десните ребра от 2 до 10 по дясна парастернална линия; кръвоизливи в гръдната (450 мл) и коремната (300 мл) кухина; счупване на двете кости на лявата предмишница, на двете кости на дясната подбедрица, на лявата бедрена кост в областта на шийката и диафизата над коляното; атеросклероза II стадий на аортата, коронарните и мозъчните артерии, а също разкъсно-контузна рана на 4 челото, множество охлузвания и кръвонасядания по шията, тялото и крайниците.

Направен е изводът, че смъртта на И.Г.Г.. е настъпила в причинна връзка с травмите, довели до масивни кръвоизливи и спиране на сърцето. Настъпила е бързо (за минути) и е била непредотвратима.

Вещото лице е посочило, че при огледа и аутопсията на трупа по главата, тялото и крайниците са констатирани видими травматични увреждания, които са резултат от действието на твърд, тъп предмет със значителна кинетична енергия (чрез удар с или върху такъв). Те добре отговарят да са получени вследствие сблъсък на леки автомобили (в един от които е бил Г.) на инкриминираната дата.

Експертът е установил също, че преди настъпването на смъртта и в предхождащите часове И. Г. не е употребявал алкохол.

В хода на разследването е била изготвена АТЕ, от заключението на която се установява, че катастрофиралите автомоли са били технически изправни. Скоростта на л.а.

„С.” преди употребата на спирачките е била от порядъка 126-127 км/ч, а в момента на удара – 100 км/ч. Скоростта на л.а. „Р.М.” е била около и под разрешената за пътния участък , в диапазона 40-60 км/ч.

Асфалтовата настилка е била суха и чиста, с надлъжен наклон 4%, ограничена видимост от характера на релефа на местността, в зоната на десен завой с радиус о т 80 м.

Хоризонталната надлъжна маркировка на пътя е б и л а изтрита. Вертикалната пътна маркировка на участъка е била с ограничение на скоростта до 60 км/ч.

ПТП е протекло по следния механизъм: автомобилът ”С.” се е движил по път **, на км. 60+727, в посока от гр. П. за гр. С., в светлата част на деня, при благоприятни пътни условия, със скорост около 126-127 км/ч. По същото време в посока от гр. С. за гр.П. се движел и л.а. „Р.М.” със скорост около 40-60 км/ч. Автомобилите са се движели в собствените с и ленти, като наближавали хоризонтална крива на пътя (завой). Около 2/2,2 секунди преди удара дистанцията между тях е била 93-98 метра. В този предходен момент между водачите им не е имало линия на пряка видимост, така че те не са се възприемали взаимно.Тогава водачът на л.а. „С.” преценил, че скоростта му е висока за вземане на десен завой и предприел аварийно спиране, но не успял да предотврати навлизането в лентата за насрещно движение. В същото време л.а. „Р.” се е намирал в кривата на завоя, в собствената си лента за движение (в която навлязъл „С.“). Настъпил челен удар между двете превозни средства. Контактът бил линеен с припокриване на предните им челни части от ляво на дясно, като дължината на линията на контакт била около 1,6 м., разположена в лявата лента (лентата за движение на „Р.“). Автомобилите са се внедрили взаимно, предните им части са се навели максимално, задрали са в пътното платно, а задните са се повдигнали. След това са се завъртели в посока, обратна на часовниковата стрелка, и са се преместили по посока на 5