Присъда № 19 от 06.04.2023, Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ на присъда № 19/06.04.2023г. по НОХД № 164/2023 г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас.

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура гр. Бургас, с който срещу подсъдимия В. М. В., ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че на 13.09.2021 г., около 21:20 часа, в гр. Айтос, на ул. „Хаджи Димитър“ срещу ДГС – Айтос, при управление на товарен автомобил, марка „************“, с рег. №*********, с прикачено към него полуремарке, марка „****“ ***********, собственост на „***********“, ЕИК *********, с посока на движението от с. Руен към гр. Айтос, при десен завой, с наклон надолу, по посока на движението на товарния автомобил, нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, чл.

116, чл. 126, чл. 139, ал. 1, т. 1, като допуснал пътно транспортно произшествие /ПТП/ и по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице: а именно Н. Д. Х., ЕГН **********, Д. Н. Д., ЕГН **********, А. Н. Д., ЕГН **********, както и тежка телесна повреда на лицето О. Х. Ю., ЕГН **********, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, субарахноидален мозъчен кръвоизлив с контузионни огнища в двете мозъчни хемисфери с тежки фрактури на лицеви кости, довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. ал. 4, вр. ал. 1, б. „в“, предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, чл. 116, чл. 126, чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В процеса като частни обвинители са конституирани пострадалите Ф.

Х. Х. – майка на децата Д. и А. Д. и съпруга на Н. Х., Д. Х. Х. и Г. Х. Х. – съответно майка и баща на починалия Н. Х. и баба и дядо на починалите деца, Х. Х. Д. – брат на починалия Н. Х., както и С. Е. С. и А. А. С. – съответно баба и дядо на починалите деца Д. Д. и А. Д..

По искане на подсъдимия и неговия защитник, съдът разгледа делото по реда на съкратено съдебно следствие по глава XXVII от НПК, в диференцираната процедура на чл. 371, т. 2 от НПК, като същият призна всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не събират доказателствата за тези факти. На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК, като го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата.

В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така, както е формулирано с обвинителния акт.

Пледира за осъдителна присъда, като на подсъдимия се определи наказание лишаване от свобода в размер на девет години, лишаване от свобода, което съобразно чл. 58а, ал. 1 от НК се намали с една трета на шест години лишаване от свобода. Предвид неприложимостта на нормата на чл. 66, ал.1 от 1

НК, изводима от наказанието надхвърлящо 3 години, същото да бъде изтърпяно от подсъдимия В. ефективно, при първоначален общ режим, съобразно разпоредбите на ЗИНЗС. На подсъдимия да се наложи и кумулативно предвиденото в чл. 343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС, за срок равен на лишаването от свобода преди редукцията му, а именно за срок от девет години. Моли, направените по делото разноски да бъдат възложени в тежест на В., както и разноските сторени от частните обвинители, в случай на предявяването на такива претенции.

Повереникът на частните обвинители О. Х. Ю., Д. Х. Х., Г. Х. Х., Х. Х.

Д. и Х. Д. Х. счита обвинението за безспорно доказано. Настоява за наказание в максимален размер, предвиден в закона за това деяние, което да бъде изтърпяно ефективно, както и за лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС също за максималния предвиден в закона срок.

Повереникът на частните обвинители Ф. Х. Х., С. Е. С. и А. А. С. пледира за определяне на наказание от 15 години, което да бъде редуцирано с 1/3. Така, на подсъдимия да се наложи наказание от 10 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ“ режим.

Застъпва позицията, че не са налице сочените от държавното обвинение смекчаващи отговорността обстоятелства. Като единствено смекчаващо предлага да се отчете чистото съдебно минало на подсъдимия. Изразява несъгласие и с посочената в обвинителния акт форма на вината, като счита, че деянието е извършено при престъпна самонадеяност. Относно наказанието лишаване от право да управлява МПС, намира, че същото следва да бъде в максималния размер от 15 години. Относно направените по делото разноски, моли, същите да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Повереникът на частния обвинител С. Е. С. –също застъпва тезата, че деянието е извършено при самонадеяност, като подсъдимият е имал възможност да предотврати противоправния резултат. Също споделя становището, за отсъствие на други смекчаващи обстоятелства извън липсата на осъждания на дееца.

Пледира за наказание от 15 години лишаване от свобода, което да се редуцира по реда на чл. 58а от НК и на подсъдимия да се наложи наказание от десет години лишаване от свобода.

Защитникът на подсъдимия В. М. В. счита, че фактическата обстановка е напълно и безпротиворечиво изяснена, в най-малки детайли досежно етапите в механизма на извършване на престъплението. Изтъква, че въпреки тежките си физически и психически увреждания, още в първия възможен за него момент В. е съдействал на органите на досъдебното производство.

Акцентира върху личността на подсъдимия, като човек улегнал, уравновесен, интелигентен, с изградени трудови навици, с трудов стаж без прекъсване, както и че има изградено здраво семейство с две деца в ученическа възраст и същия е с безукорно процесуално поведение. Също така посочва, че В. напълно осъзнава случилото се, също и причините за това, като напълно 2 осъзнава тежките последици от стореното и своята вина, изпитва дълбоко съжаление и терзания, изразяващи се за него в месеци на безсънни нощи.

Относно причините за настъпилото пътнотранспортно произшествие, защитата излага съображения, че в случая шофьорът е само един изпълнител на указанията на работодателя си и е пряко обвързан от тях в служебните си отношения им на власт и подчинение. Изразява несъгласие с мнението на адв.

В., че деянието е извършено при самонадеяност /лекомислие/ като проявено субективно отношение към деянието и вредоносния резултат. Позовавайки се на други случаи на ПТП, защитата посочва, че претоварването на автомобила и управлението му, когато същото е неизправно, е станало със съгласието на работодателя му. Изтъква, че шофьорът нищо не печели, когато пътува претоварен, защото му се плаща на километър, но за работодателите положението е друго-за него е финансовата облага от спестяване на разходи за гориво от намаляване броя на превозните курсовете . Пледира за наказание при прилагането на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

В реплика на адв. В., последният оспорва наличието на данни за полагани грижи за деца. Наред с това, в хода на досъдебното производство нито веднъж подсъдимият не бил споделил, да е принуждаван от работодателя си да управлява неизправен и претоварен автомобил.

В дуплика, защитникът на подсъдимия –адвокат Н. уточнява, че не заявява изложеното от него обстоятелство като смекчаващи отговорността обстоятелства. Посочва, че това е поредното дело за пътнотранспортно произшествие, случило се по идентичен начин, чрез претоварване на камион или посредством претоварването на камиона и технически нередности, които са били известни предварително, още преди камиона да потегли. Упрекът му е отправен към законодателя и към обществото.

Подсъдимият В. заявява, че живее на съпружески начала с жена, с която имат и гледат своите две деца – на 5 и на 12 години. Признава вината си и изразява съжаление за случилото си. Твърди, че за техническата неизправност устно е уведомил работодателя си преди инцидента. В дадената му последна дума, моли, за по-леко наказание по преценка на съда.

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

След като прецени направеното от подсъдимия самопризнание по фактите, събрани по делото доказателства и на основание чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът прие за установено следното:

Подсъдимият В. М. В. е роден на ******** г. в гр. Д.град, обл. Х., с адрес в гр. *******, ж.к. „*******“,, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *. Той е ********, ********* гражданин, със ****** образование, ***********, ********* и е с ЕГН **********.

Подсъдимият В. В. е правоспособен водач, с тринадесетгодишен стаж, като притежава свидетелство за правоуправление за категории „В1“, „В“, 3

„С1“, „Е“, „СЕ“, и „Ткт“. С трудов договор № 007/09.03.2021 г., сключен между него, в качеството на работник и „*************, като работодател, В. започнал работа в дружеството на длъжност „Шофьор на товарен автомобил, международни превози“ с код ***********. От постъпването на работа му е бил предоставен за управление товарен автомобил „**********“ с рег. № ************“, с прикачено към него полуремарке марка „********“ с рег. № *********.

След извършен превоз на товар от гр. Варна за гр. Русе, на 12.09.2021г. подсъдимият В. спрял за почивка на паркинг за товарни камиони. Около 15:00 часа на 13.09.2021 г. той потеглил от гр. Русе към база – складово стопанство на „****************, находяща се в гр. К., в сградата на бивша консервна фабрика в града. Там следвало да натовари пшеница, която да превози до складовото стопанство на фирма „****************** в гр.

******. Превозът бил възложен от „****************** на „*********устно, без писмен договор. Преценката какво количество пшеница да превози на един курс била на самия шофьор, в случая подсъдимия В.. Уговореното с работодателя му възнаграждение било на изминати километри, не на количество превозен товар.

Около 17:25 часа на 13.09.2021 г. подсъдимият пристигнал в складовото стопанство на „********** в гр. К..

В 17:36 часа управляваният от него товарен автомобил прЕ.ал през входната портална врата на базата и съгласно установения ред за работа в стопанството минал през инсталираната в базата стационарна автомобилна електронна везна с електронен блок W E2108 – 60t. Там свид. Б. С. М. – лаборант и кантарджия в базата, измерил тарата на автомобила. След претеглянето, В. се отправил към халето за натоварване, където ремаркето му било натоварено от свид. П. В. П. – ********на строителни машини в складовото стопанство в гр. К.. От там, с вече натоварения автомобил „****************“ с рег. № *********, с прикачено към него полуремарке, марка „*********“ с рег. № ********, в 17:52 часа пак минал през автомобилната електронна везна, където бил претеглен от свид. М.. След това му бил издаден документ- кантарна бележка, озаглавена „Извозване“ с № 002925, в който било отразено, че теглото на товара от пшеница е 40 020 кг.

В хода на разследването е била установена неточност в измерванията, извършени с въпросната електронна автомобилна везна /протокол за оглед на местопроизшествие от 29.09.2021 г./, като реалното тегло на товара от пшеница, с които бил натоварен управлявания от подсъдимия товарен автомобил е била 39 734,15 кг., следователно с 10 834,15 кг. над технически допустимата от 28900кг. по талон.

Виждайки показанията на везната, свид. Б. обърнал внимание на В. за това превишаване в допустимото тегло на товара, тъй като според установения в базата ред, количеството на натоварената пшеница се определяло от самия шофьор, който в случай на претоварване, разполагал с 4 възможност да се върне на мястото за натоварване, за да бъде отстранен част от товара. Като видял отразеното в кантарната бележка тегло, подсъдимият потвърдил, че е запознат с него, след което се изтеглил на площадката, където предприел действия по укрепване на товара и покриване на ремаркето с брезент, и отпътувал за гр. Айтос, където трябвало да разтовари пшеницата в складовото стопанство на „***********.

По пътя от гр. Кубрат към гр. Айтос товарният автомобил нямал никакви проблеми. Малко след 21:00 часа В. достигнал гр. Айтос. След с.

Ябълчево, до разклона за Асфалтова база – Айтос, на разстояние от 4340 м, пътят бил с наклон надолу по посоката на движение на товарния автомобил от 5,02%.

Тъй като автомобилът бил претоварен, наложило се подсъдимият често да задейства спирачната система, което довело до намаляване на налягането на въздух в нея.