Решение № 265 от 15.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. София, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20221100102749 по описа за 2022 година

Предмет на разглеждане е предявени от А. В. В. срещу М. Н. М. иск с правно основание чл. 45 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищцата твърди, че по НОХД 7550/2021 г. на СРС, 7 с-в, е одобрено споразумение, с което обвиняемият М. Н. М. се признава за виновен в това, че на 13.12.2020 г. в гр. Банкя, в жилище на ул. „*******, чрез нанасяне на множество юмручни удари с дясна и лява ръка в областта на ребрата е причинил на А. В. В. (при условията на фактическо съпружеско съжителство) средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, изразяваща се в счупване на 8-мо и 9-то ребро вляво аксиларно, както и 7-мо, 9-то, 10-то и 11-то ребро вдясно аксиларно, както и 8-мо ребро вдясно по две линии аксиларно. Това е довело до трайно затруднение в движението на снагата на пострадалата за период по-голям от 30 дни и деянието е извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 НК – било е предшествано от системно упражняване на физическо и психическо насилие спрямо лице, с което обвиняемият се намира във фактическо съпружеско съжителство в рамките на периода от 26.02.2019 г. до 13.12.2020 г. – престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 5а вр. чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 НК, както и за това, че на 20.12.2020 г. в гр. Банкя, на посочения адрес, се заканил на А. В. с кухненски нож в ръка, като извикал: „А., ела тук, ще те убия. Единият в гроба, другият – в затвора“ и това заканване би могло да възбуди основатлен страх от осъществяването на престъпление п очл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.

Ищцата сочи, че в резултат на посочените противоправни деяния, както и системното упражняване на домашно насилие в посочения период е 1 претърпяла телесни увреждания и психически страдания, дали отражения върху нормалния й начин на живот. Повече от 6 месеца изпитвала силни болки и страдания, всяко движение било замаяно и бавно, вземала болкоуспокояващи лекарства, домашното лечение провела на постелен режим. Близките й се грижели за нея като за малко дете – обличали я, помагали й за санитарно-хигиенните нужди. Чувствала се унизена и беззащитна. Не можела да води нормален социален живот, страхувала се, че няма да се възстанови и ще остане инвалид. Срамувала се, че натоварва близките си да се грижат за нея. Твърди, да е претърпяла посттравматично стресово разстройство, довело до дезадаптация, което не е отшумяло и към датата на сезирането на съда. След излизането от затвора ответникът се обаждал на ищцата и тя изпадала в състояние на тревожност и стрес. Не можела да спи, сънувала кошмари, често получавала главоболие. Била разсеяна, затворена, необщителна и под страх от нападение. Симптомите продължавали и до днес. По изложените съображения моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 30000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

В отговор на исковата молба ответникът М. М., чрез особен представител адв. А., оспорва иска. Посочва, че претендираният размер не е съответен на критерия справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адвокат М.. Поддържа предявения иск. Ответникът М. М. не се явява. Чрез адв. А., особен представител, оспорва иска.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

На 31.05.2021 г. по НОХД 7550/2021 г. по описа на СРС, 7 с-в, е одобрено споразумение, с което М. Н. М. се признава за виновен в това, че на 13.12.2020 г. в гр. Банкя, обл. София, в жилище на ул. „*******, чрез нанасяне на множество юмручни удари с дясната и лявата си ръка в областта на ребрата е причинил на А. В. В. (при условията на фактическо съпружеско съжителство) средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, изразяваща се в счупване на 8-мо, 9-то ребро вляво аксиларно и на 7-мо, 10-то и 11-то ребро вдясно аксиларно, както и на 8-мо ребро вдясно по двете линии аксиларно, което е довело до трайно затруднение в движението на снагата за период по-голям от 30 дни, като деянието е извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 НК – било е предшествано от системно упражняване на физическо и психическо насилие спрямо лице ,с което се намира във фактическо съпружеско съжителство, в рамките на периода от 26.02.2019 г. – 131.12.2020 г. – престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 5а вр. чл. 129 ал. 2 и ал. 1 НК, както и за това че, на 20.12.2020 г. в гр. Банкя, на горепосочения адрес, се заканил с убийство на А. В. (фактически съжител) като седейки на масата с кухненски нож в ръка, драскайки с ножа по масата, 2 извикал яростно: „А., ела тук, ще те убия. Единият в гроба, другият – в затвора“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Й.Р. В. – син на ищцата. Свидетелят посочва, че през м. декември 2020 г. ищцата е била във фактическо съпружеско съжителство с ответника, тримата живеели в едно домакинство. В деня на побоя свидетелят не е бил в дома си, а на гости у приятел. На следващия ден забелязал, че лицето на майка му е цялото лилаво от побой. Предложил й да я закара до болница, но тя отказала от страх. Около седмица се придвижвала трудно, а през това време ответникът продължавал да живее в дома на ищцата. При следващо напиване ответникът започнал да обижда ищцата и по тази причина тя и свидетелят решили да преспят у съседка. На следващия ден посетили РПУ, както и съда, за да подадат жалба по реда на ЗЗДН и след това отишли до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД. Ищцата трудно ходела и дишала поради фрактурите на ребрата. Ответникът бил задържан за 24 часа, впоследствие за 72 часа, след това го пуснали. Преди второто задържане ответникът търсел ищцата и искал обяснение какво става, преследвал я, пишел й по телефон. Поради фрактурите ищцата се нуждаела от помощ в ежедневието, трудно й било да се придвижва самостоятелно, да се облича, обува. Движенията в гръбнака били ограничени.

Това продължило около месец, впоследствие започнала полека-лека да се възстановява физически. Психически и до днес ищцата изпитвала страх от ответника.

По делото е приета комплексна съдебномедицинска, психиатрична и психологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Р. Д. (ортопедтравматолог), д-р А. П. (психиатър) и психолог Д. В.. Вещите лица заключават, че в резултат на процесното насилие ищцата е преживяла остра стресова реакция (МКБ10 - F43), изразена във вегетативна симптоматика, силен страхов ефект, временна загуба на спомен за критичната фаза на събитието, както и продължаващите страхови преживявания. Липсват признаци на посттравматично стресово разстройство. В същото време експертите отчитат, че се откриват патерни в поведението и емоционалните реакции на ищцата, които насочват към възможно развитие на промяна на личността вследствие на травматични/катастрофални събития (МКБ1 - F62).

Вещите лица вземат предвид невъзможността на ищцата да преработи травмата, тъй като в съзнанието й тя е невписана – все едно „не се е случила“.

Наблюдава се емоционална изкривеност и привидно безразличие. В същото време ищцата споделя, че все още има вещи на ответника в дома на ищцата.

Липсата на преработка и отцепването на травматичното събитие могат да се коментират като психичен травматизъм въобще. Въпреки предприетите стратгии за справяне – избягване на извършителя, нов партньор, не се отчита позитивни емоционални преживявания, а наличие на безнадеждност и страх, които са индикатори за травматични последици при ищцата в резултат на претърпяното от нея насилие. В частта, касаеща телесните увреждания, 3 експертите коментират представените медицински документи, установяващи следните увреждания: глава – рана в теменната област на главата, кръвонасядане в тилната област, дясна челна област, клепач на дясно око, дясна буза брадичка вдясно, кръвонасядане в лявата част на челото, клепач на ляво око, лява скула, лява буза, брадичка вляво, шия вляво; гръдна травма: кръвонасядания в областта на двете гръдни половини, поясна област, коремна област; крайници: кръвонасядания по двете рамена, двете мишници, гърба на двете длани, две линейни рани в основата на палеца на лява ръка, кръвоизливи двустранно, по-добре изразени в дясна гръдна половина/хемоторакс минимус. Тези увреждания в съвкупност са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето неопасно за живота, като раните са причинени от предмет с режещ ръб – счупена чиния, кръвонасяданията – от нанесени множество удари с юмруци по главата, лицето, гърдите, корема, а в областта на шията – чрез притискане с две ръце.

Констатира се счупване на 2 ребра вляво и на 5 ребра вдясно, както и 8-мо ребро вдясно по двете линии – трайно затруднение на движенията на снагата за период по-дълъг от 30 дни. Общият възстановителен период е продължил 3-4 месеца. В съдебно заседание д-р Д. коментира и медицинските данни за контузия на десен бял дроб и двустранни плеврални изливи, причинили разстройство на здравето временно опасно за живота.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Фактическият състав на непозволеното увреждане предполага установяване на елементите: противоправно деяние, вреда, пряка причинно-следствена връзка между деянието и вредата, както и вина на дееца, по отношение на която законодателят въвежда оборима презумпция за наличие.

В конкретния случай съобразявайки задължителната сила на одобреното споразумение по НОХД 7550/2021 г. на СРС, 7 с-в (чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс) съдът приема за установени претърпените от ищцата телесни увреждания, съставляващи средна телесна повреда, причинени от ответника. Установяват се и отправянето на заканите за убийство.

Съвкупната преценка на събраните гласни доказателства и приетата по делото Съдебно-медицинска, психиатрична и психологична експертиза установяват, че ищцата възстановителният период на ищцата за претърпените телесни увреждания е продължил около 3-4 месеца. През първия месец тя е ползвала чужда помощ за задоволяване на ежедневни нужди – придвижване, помощ при обличане и т.н. Ищцата изпитвала срам от случилото се, страхувала се от повторни агресивни действия на ответника, предвид неколкократните му опити да осъществи контакт. Наред с това съдът взема предвид сериозното засягане и на психическия интегритет на пострадалата – както причиненото остро стресово разстройство, така и преминаването му в 4 увреждане, отговарящо на трайни промени в личността, недължащи се на мозъчно увреждане или заболяване. Травмата се определя като непреработена, като експертите препоръчват ползване на психологическо консултиране.

Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на пострадалия, причинените морални страдания, както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения, възраст (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на вредите.