Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 952 от 22.06.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1260/2023
Вид
Решение № 952
Подписан
22.06.2023
В сила
19.07.2023
Състав
Силвия Обрешкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • Чл.42 т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.10 т.1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 116 ал.1 т.2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл.116 ал.1 т.25 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 11 ал.1 т.3 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл.15 ал.1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 4 т. 7 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл.53 ал.1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 53 ал.2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 952 гр. Варна, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Обрешкова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно наказателно дело № 20233110201260 по описа за 2023 година з за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД срещу НП № 38-5 от 25.01.2023г., издадено от Председателя на ДАНС - София, с което за нарушение на чл.53 ал.1 вр.чл.11 ал.1 т.3 вр.чл.10 т.1 и чл.15 ал.1 от ЗМИП, на основание чл.116 ал.1 т.25 от ЗМИП, на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД е наложено наказание „Имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна, при наличие на представителна власт и е приета от съда за разглеждане.

В жалбата си въззивната страна моли отмяна на НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Не били описани не било описано че копиращото устройство било повредено и възражението им това не било взето предвид при решаване на въпроса за административно наказателната отговорност. Не били посочени всички данни на свидетелите съгл. Чл.42 т.7 от ЗАНН. Български пощи“ЕАД не били уведомени за правото им в 14 дневен срок да поискат споразумение, което нарушавало правото на защита . Бил нарушен срокът по чл. 34 ЗАНН, като АУАН бил издаден след изтичане на 6 мес. От откриване на нарушителя. Не били изложени и мотиви относно немаловажност на случая.

Освен искане за отмяна на НП се прави алтернативно такова за намаляване размера на санкцията.

В съдебно заседание въззивната страна се представлява от ю.к. С., която пледира за отмяна на НП на основанията в жалбата.

Представителят на въззиваемата страна ю.к. П. оспорва жалбата и моли НП да бъде 1 потвърдено.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.12.2021г. в гр. Варна в 12.24ч. „Български пощи“ ЕАД, в пощенска станция Варна 2, на клиента Д. Г. Б. била изплатена сумата от 4956 лв. – международен валутен превод от САЩ, изпратен от Г. Б.. Осем минути по- късно бил изплатен още един такъв превод на стойност 4973 лева, всичко на обща стойност 9929 лв., равностойни на 5239.58 евро

Общата стойност надвишавала 5 000 евро, но не била изпълнена изцяло процедурата по идентифициране на физическото лице -получател, като не било направено копие на личната карта на Д. Б..

Срещу дружеството бил съставен АУАН, предявен и връчен на оправомощено лице.

Срещу АУАН постъпило възражение, че не всички пощенски станции разполагат с копирни устройства, но в тези случаи проверката се извършвала чрез проверка на лична карта и справка в базата данни на МВР.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства. Като приобщени по реда на НПК, съдът изцяло кредитира писмените доказателства по делото, а именно – материалите по АНП, включително АУАН, заповеди за компетентност и за проверка, вкл. за спиране и възобновяване на проверката, констативен протокол, и други. Като конкретни, подробни, логични и непротиворечиви, съдът кредитира показанията на св.Д..

Доказателствата очертават фактическата обстановка такава, каквато е описана в обстоятелствената част на АУАН и НП.

Съдът, въз основа възраженията на жалбоподателя и на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Материалният закон е приложен правилно.

Като пощенските оператор, лицензиран да извършва пощенски парични преводи съгласно Закона за пощенските услуги, „Български пощи“ЕАД било задължено лице по чл.

4 т. 7 от ЗМИП и според чл. 11 ал.1 т.3 от ЗМИП, дружеството е било длъжно да извърши комплексна проверка по чл. 10 , която включва идентифициране на физическото лице не само чрез документ за самоличност, но и чрез копиране на този документ, тъй като плащането на парите е било в брой и сумата надвишава равностойността на 5000 евро.

Несъстоятелно е възражението на въззивната страна, че била извършвана проверка в масивите на МВР, тъй като видно от чл. 53 ал.2 от ЗМИП, такива проверки целят събирането на данни, което е задължение, различно от задължението да се копира документа за самоличност, който съдържа и снимка на лицето.

Несъстоятелно е и твърдението, че копирната машина не била липсваща, а повредена.

Това обстоятелство не изключва нито съставомерността на нарушението, нито отговорността за извършването му. Дружеството не е било в обективна невъзможност да изпълни задължението си, тъй като при съвременните технологии копие би могло да се направи и с друго техническо средство. А дори и да е била налице обективна невъзможност да се копира, то това обстоятелство не изключва отговорността, тъй като дружеството е било задължено да осигури работеща техника за копирането и като не го е направило, само се е поставило в положение да не може да изпълни императивното предписание на закона.

Нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като по степен на 2 обществена опасност не се отличава от обикновените нарушения от този род. Наличието на родствена връзка между изпращача и получателя само по себе си не изключва лицата и техните сделки от кръга на контролираните по ЗМИП. Това може в някаква степен да се приеме като смекчаващо отговорността обстоятелство, но то няма такава тежест, че да доведе до извод, че нарушението се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от останалите. До такъв извод не води и това, че копирното устройство било повредено. Както е по- горе изложено, копие на документа за самоличност би могло да бъде направено и с друго техническо средство.

Нарушението е наказуемо по чл. 116 ал.1 т.2 от ЗМИП като предвидената санкция е в размер от 2000 до 20 000 лева.

Правилно е приложен и процесуалният закон, като при провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

В АУАН и в НП са описани всички признаци от състава на нарушението и всички, относими към тях факти. Диспозитивната част на НП изцяло кореспондира с обстоятелствената и на въззивната страна е могло да стане ясно в какво се изразява нарушението и срещу какви факти се защитава. Поради това, съдът не с поделя становището на въззивната страна, че същото не било фактически описано. Законодателят е определил за дължимо описването само на онези факти, които са пряко относими към съставомерните признаци на нарушението. Непосочването на други факти не ограничава правото на защита и не е съществено процесуално нарушение. По същата причина не е съществено процесуално нарушение непосочването на ЕГН, адрес и други данни на свидетелите по АУАН.

Несъстоятелно е и твърдението за неспазен срок по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е на нормативен акт, уреждащ мерките срещу изпирането на пари и според чл. 34 ал.2 от ЗАНН, срокът за съставяне на АУАН е 6 месеца от узнаване на нарушението и 5 години от извършването му. Нарушението е било установено в хода на проверка, в която са били изисквани документи и съдът приема, че установяването му е станало с констативен протокол от 29.11.22г. АУАН е издаден още на същата дата и не са изтекли сроковете по чл.34 ал.2 от ЗАНН. Дори да приемем, че нарушението е било установено по-рано, видно от приложените заповеди, по обективни причини се е наложило спирането на проверката.

Същата е била възобновена в края на м. юли 2022 г. и видно от показанията на св. Д., нарушението е било установено след възобновяване на проверката. От края на м. юли до датата на издаване на АУАН на 29.11.22 г. не са изтекли сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Имуществената санкция е справедлива, тъй като е наложена в минимален размер от 2000 лева . В този размер тя е достатъчна за да се въздейства предупредително и възпиращо и на нарушителя, и на останалите правни субекти и с това да бъдат изпълнени целите на закона.

Въззиваемата страна претендира да й бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. С оглед изхода на делото, съдът намира, че искането следва да бъде уважено, но предвид фактическата и правната му сложност, факта че се е развило пред въззивния съд в едно съдебно заседание, не е обосновано възнаграждението да е в максималния размер определен в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съобразено с горните факти, възнаграждението би било съответно, ако е в размер на 120 лева

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 38-5 от 25.01.2023г., издадено от Председателя на ДАНС - София, с което за нарушение на чл.53 ал.1 вр.чл.11 ал.1 т.3 вр.чл.10 т.1 и чл.15 ал.1 от ЗМИП, на основание чл.116 ал.1 т.25 от ЗМИП, на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД е наложено наказание „Имуществена санкция в размер на 2000 лв.

ОСЪЖДА „Български пощи”ЕАД да заплати в полза на Държавна агенция „Национална сигурност“- София сумата от 120 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4